Решение № 30 от 12.02.2020, Районен съд - Карлово

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр. Карлово, 12.02.2020 година

В И М Е Т

О Н А

Н А Р О Д А

КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Анна Донкова- Кутрова с участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД № 716 по описа на Карловски районен съд за 2019 година, докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

С наказателно постановление № *****/26.06.2019 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР – К. на Х.И.Ш., ЕГН ********** ***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал.

2 т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 2 т. 4 от ЗДвП.

Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. Счита, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено. В писмено становище, депозирано по делото, поддържа жалбата.

Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована, не изпраща представител.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.

Разгледана от съда е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения.

След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез разпита на актосъставителя Т.Г. и свидетеля Т.С. и приложените и приети писмени такива – Заповед № ***/14.05.2018г., Заповед № ***/ 29.01.2019г., Заповед № ***/21.03.2019г., АУАН № ***/ 12.06.2019г., справка за нарушител/водач, съдът намира за установено следното:

На 12.06.2019 г., служителите н.Р.н.М.К.Г. и С. изпълнявали служебни задължения по контрол на безопасността на движението на ул. „Т.Р.“ в гр. К.. В 14.00 ч. на посочената улица до № ** видели движещ се лек автомобил „Форд Рейнджър“ с рег.

№ *****, който бил без включени светлини за движение през деня, нито къси. Бил му подаден сигнал за спиране със стоп-палка, на което водачът, жалбоподателят Ш., се подчинил и спрял. При проверката било установено, че автомобилът не е снабден с пожарогасител и светлоотразителна жилетка.

За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение № ***/ 12.06.2019г., в който нарушенията са квалифицирани като такива по чл. 70 ал. 3, чл. 139 ал.

2 т. 3 и т. 4. Като обстоятелства по извършването им е посочено, че на процесната дата в 14.00ч. в гр. К. на ул. „Т.Р. до № ** жалбоподателят управлява товарен автомобил „Форд Рейнджър“ с рег. № *****, собственост на М.П. ЕООД, гр. С. със следните нарушения: 1. Не използва задължителни светлини денем или къси, 2. Не е оборудван с пожарогасител и светлоотразителна жилетка.

На 26.06.2019г. компетентният орган, Началникът на група Пътен контрол при Р.н.М.К. е издал атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.

139 ал. 2 т. 4 от ЗДвП, като обстоятелствата по извършване на нарушенията са описани по идентичен начин с тези в АУАН.

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, като констатира пороци в съдържанието на АУАН и процедурата, които налагат отмяна.

При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление следва да бъдат спазени задължителните изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като следва да е налице единство между описаното като нарушение текстово и цифрово в акта и в наказателното постановление.

В случая актът за установяване на административно нарушение е съставен в нарушение на разпоредбата на чл. 42 т.5 от ЗАНН, регламентираща изискването за посочване в него на законните разпоредби, които са нарушени.

В АУАН е посочено от актосъставителя, че жалбоподателят с поведението си е нарушил разпоредбите на чл. 70 ал. 3, чл.

139 ал. 2 т. 3 и т. 4.

За да е налице яснота относно нарушената разпоредба, следва да е посочен и нормативния акт, към който принадлежи същата, което в случая, видно от отразяването в АУАН, не е изпълнено от актосъставителя.

Нарушената законова разпоредба е задължителен реквизит на съставения акт за установяване на нарушението и неяснотата относно него е нарушение на императивните разпоредби, съответно на чл. 42 т.5 от ЗАНН, което е съществено, ограничаващо правото на защита на наказаното лице, тъй като води до невъзможност да разбере запретено ли е законодателно поведението му, прието за нарушение от контролните органи. С акта за установяване на административно нарушение се слага началото на процеса по налагане на административно наказание и липсата на посочване в него на нарушената правна норма, задължителен негов реквизит, го прави негоден да послужи като основа за провеждане на един законосъобразен процес по налагане на административно наказание. Че в случая актът е незаконосъобразен не е било отчетено от наказващия орган в нарушение на чл. 52 ал.4 от ЗАНН. Вероятно е оправдал този съществен недостатък на АУАН с приложението на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН в наказателното постановление, в което е посочен относимия нормативен акт – Законът за движение по пътищата. Съдът обаче счита, че нарушението на чл. 42 т. 5 от ЗАНН не е нередовност по смисъла на посочената разпоредба и не може да се санира чрез посочване в наказателното постановление, доколкото се касае за задължителен реквизит, пряко засягащ правото на защита в първата фаза на процеса и поради това и правещ го не нередовен по смисъла на чл. 53 ал. 2 от ЗАНН, а изцяло незаконосъобразен.

Административно-наказателното производство е строго формално именно, за да се гарантира правото на защита на наказаното лице не само при издаване на наказателното постановление, а във всяка фаза на процеса. Още при започване на производството със съставяне на акта следва да са ясни всички елементи на деянието от субективна и обективна страна.

Поради посочените съображения, наказателното постановление следва да бъде отменено, макар и по делото да се установи осъществяване на процесните нарушения.

По изложените мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****/26.06.2019 година на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР – К., с което на Х.И.Ш., ЕГН ********** ***, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал. 2 т. 3 от ЗДвП и на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл. 139 ал.

2 т. 4 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред

Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

П.В.