Решение № 37 от 25.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Пловдив, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Веселин Г. Ганев при участието на секретаря Нина Б. Стоянова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Христо Ив. Крачолов Наказателно дело за възобновяване № 20255000600060 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на гл. 33 НПК.

С присъда № 146/05.08.2024 г. по НОХД № 3539/2024 г. Пловдивският районен съд, 26 наказателен състав, е признал подсъдимият Г. И. Д. за виновен в това, че за периода от 22.03.2024г. до 29.03.2024г. в гр. *, при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК, и след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК, е отнел чужди движими вещи, както следва: на 22.03.2024 г. е отнел един брой велосипед марка и модел „Sprint Active DD 29n48 Turq SI8481“, на стойност 380 лева, от владението на А. Р. Н.; на 26.03.2024 г. е отнел един брой велосипед марка „ Ram“, модел „Am two“, на стойност 400 лева, от владението на С. П. М.; на 29.03.2024 г. е отнел един брой велосипед, неустановена марка и модел, тъмносин на цвят, на стойност 100 лева, от владението на В. Т. Б.;

1 всичко на обща стойност 880 лева, без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196 ал. 1 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1, вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и б. „б“ НК, вр. чл. 373 ал. 2 НПК, вр. чл. 58А ал.1 НК, вр. чл. 54 ал. 1 НК го е ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. Б ЗИНЗС, така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ, съдът е постановил да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ РЕЖИМ.

На основание чл. 59 ал. 2 вр. ал. 1 т. 1 НК, Районният съд е ПРИСПАДНАЛ от така наложеното наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ времето, през което Г. И. Д. е бил задържан по реда на ЗМВР, НПК и с мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА, считано от 05.04.2024 г. до влизане на присъдата в сила, като е зачел един ден задържане за един ден лишаване от свобода.

С решение № 12/10.01.2025 г. по ВНОХД № 2018/2024 г. Пловдивският окръжен съд е потвърдил присъда № 146/05.08.2024 г. по НОХД № 3539/2024 г. на Районен съд Пловдив, 26 наказателен състав.

В Апелативен съд Пловдив е постъпило искане от 17.01.2025 г. от Г. И.

Д. по реда на чл. 422 ал. 1 т. 5 НПК за възобновяване на наказателното производство по НОХД 3539/2024 г. по описа на РС Пловдив и ВНОХД № 2018/2024 г. на ОС Пловдив.

Прокурорът даде заключение, че искането е неоснователно.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено следното:

ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.

За да постановят атакуваните съдебни актове инстанциите по същество са обсъдили внимателно и задълбочено, събраните по делото доказателства и са установили правилно приетата за безспорна фактическа обстановка, която накратко се изразява в следното:

Подсъдимият Г. Д. е осъждан многократно /л.15 НОХД/. Присъдите му по НОХД № 234/2019 г. на РС - Пловдив, в сила от 02.05.2019 г. и по НОХД № 6819/2022 г. по описа на РС - Пловдив, в сила от 03.04.2023 г., обуславят престъплението, за което е осъден, да бъде квалифицирано като такова, 2 извършено при условията на чл. 29, ал.1 б. А и Б НК.

Пострадалият А. Н. притежавал велосипед „Sprint Active DD 29n48 Turq SI8480“ с тюркоазена рамка, който бил закупил на 09.03.2023 г. за сумата от 549.99 лева. Работел в офис на фирма, находящ се в сграда Б на *, бул. „*“ № * в гр. *. Сградата била оборудвана с подземен паркинг и охранявана посредством видеокамери. На 21.03.2024 г., около 10:00 часа сутринта, свидетелят отишъл на работа с велосипеда си, с асансьора слязъл до подземния паркинг, след което отишъл в дъното на паркинга, където имало оставени и други велосипеди и оставил там собствения си велосипед, без да го заключи, след което се качил в офиса. Вечерта си тръгнал от работа пеш и оставил велосипеда си на съхранение на описаното място на паркинга.

На 22.03.2024 г. подс. Г. Д., около 12:25 часа, достигнал до сграда Б на *, бул. „*“ № * в гр. *. Влязъл в нея през вход - изхода за автомобили. Харесал велосипеда на св. А. Н. и напуснал сградата през входа, като използвал и един от асансьорите в сградата. Всички действия на подсъдимия били записани от поставените в сградата охранителни камери, на които добре се виждали както дрехите и обувките, така и ползвания от него ръчен часовник.

Пострадалият С. М. живеел в жилищен комплекс, находящ се в гр. *, ул.

„*“ № *. Сградата имала обособен подземен паркинг, в който пострадалият имал две паркоместа, които се намирали в Секция Д на подземния гараж на сградата. Там той съхранявал и два велосипеда - единият от които бил планински велосипед марка „Ram“, модел „Am two“.

На 26.03.2024 г., около 17:25 часа, подс. Г. Д. влязъл в паркинга на сградата през вход - изхода за автомобили, като носел в себе си и найлонова чанта. След като влязъл в паркинга, за да прикрие самоличността си, отново поставил на главата си черната плетена шапка, с която бил и на извършената на 22.03.2024 г. кражба. Разходил се на територията на паркинга около пет минути и стигнал до ползваното от свидетеля С. М. паркомясто, като установил оставения там велосипед марка „Ram“, модел „Am two“, който не бил заключен по никакъв начин и го взел. Тикайки, изкарал велосипеда пред сградата и напуснал местопроизшествието.

Пострадалият В. Б. бил служител в „*“ АД. Сградата, в която работел, се намирала на бул. „*“ № *, като към същата имало служебен паркинг, в единия край на който имало изграден навес, под който обичайно паркирали служебните автомобили на предприятието. На 29.03.2024 г. В. Б. решил да отиде на работа с велосипед. Около 07:30 часа сутринта го оставил на паркинга. Заключил го за гумата, но оставил ключа в гнездото на катинара.

Паркингът на „*“ АД бил оборудван с видеокамери, които записвали постоянно.

В 07:55 часа подс.Г. Д. навлязъл под навеса, отключил катинара на велосипеда с поставения в катинара ключ и като взел велосипеда се качил на него и управлявайки го, напуснал паркинга.

3

Работата по установяване извършителя на описаните престъпления била възложена на свидетеля И. Б., който работел като разузнавач в сектор „Криминална полиция“ при *. При установяване на фактологията и с оглед конкретизиране на оперативно- издирвателните мероприятия, свидетелят изгледал предоставените видеозаписи от трите деяния, а именно откраднатите велосипеди на тримата пострадали и установил, че те били извършени от едно и също лице.

Не може да се приеме за основателен основният довод, който се прави в искането за възобновяване, че неправилно двете инстанции са приели как подсъдимият е извършител и на трите деяния.

И Пловдивският районен съд, и Окръжният съд са приели за безспорно установена така описаната фактическа обстановка след внимателен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. Всяко едно от тях гласните, писмени и веществени доказателства, е било внимателно анализирано. Всички доказателствени източници са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Изложени са достатъчно и убедителни съображения защо въз основа на събраните по делото доказателства единственият възможен и категоричен извод е, че подс. Г. Д. е автор и на трите деяния, извършени в условията на продължавано престъпление.

На практика осъденият прави възражение, че в проведената диференцирана процедура по реда на гл. 27 НПК той не е разбрал за колко деяния се обвинява и това била причината да признае изцяло фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Съдебното производство е било образувано в районния съд след внесен обвинителен акт от прокуратурата на 27.06.2024 г. Още на следващия ден съдията-докладчик е насрочил делото за провеждане на разпоредително заседание, което е сторено на 10.07.2024 г. В това съдебно заседание /л.26 НОХД/ подсъдимият /тогава/ изрично е направил изявление, че е получил препис от обвинителния акт и разпореждането на съда преди повече от седем дни. Следователно е бил спазен законовият срок да му бъде дадена възможност той да организира в пълен обем защитата си. Действително в това заседание е направено изявление, че той не се признава за виновен и иска производството да се проведе по общия ред. Съдът се е произнесъл е по направено искане за прекратяване на делото на основание чл. 24 ал.1 т.1 НПК, като е дал възможност това определение да бъде обжалвано пред по-горна инстанция, което не е сторено.

В следващото съдебно заседание, проведено на 05.08.2024 г., са били призовани всички посочени в обвинителния акт свидетели. Коректно са докладвани две молби от подсъдимия /съответно от 10.07.2024 г. и от 17.07.2024 г., очевидно изготвени преди датата на проведеното разпоредително заседание/, в които той отново застъпва становището, че не е автор на деянията. В това съдебно заседание обаче именно подсъдимият е направил искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.

4

371 т.2 НПК. Нещо повече, съдът е разяснил на подсъдимия правата му по чл.

371 и го е уведомил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното самопризнание по чл. 371 т.2 НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

Подсъдимият Г. Д. изрично е заявил пред съда, че разбира в какво е обвинен, вярно е записано в обвинителния акт, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената му част и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти.

Законосъобразно първостепенният съд е преценил, че направеното самопризнание от подсъдимия се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и на основание чл. 374 ал.4 НПК е обявил с определение, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В мотивите към първоинстанционната присъда е направен подробен анализ на гласните доказателства, те са съпоставени с показанията на свидетелите Б. и Ц., които преглеждайки видеозаписите от охранителните камери са разпознали подсъдимия като извършител и в трите случая. Техните показания съвпадат с протокола за доброволно предаване /л.13 т.2 ДП/ и протокол за оглед на веществени доказателства /л.15 т.2 ДП/ и фотоалбум /л.16 т.2 ДП/, протокол за доброволно предаване /л.22 т.2 ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.24 т.2 ДП/ и фотоалбум /л.25 т.2 ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.64 т.2 ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.69 т.2 ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л.76 т.2 ДП/.

Гласните доказателства са съпоставени с веществените доказателства по делото и заключенията на техническите експертизи.

Според експертизата, изготвена от вещото лице Ж. Г. /л.80 т.1 ДП/, вероятно заснетото лице е осъденият Г. Д.. Якето, което носи лицето има идентични общи признаци - външен вид, цвят, наличие на тънък, светъл хоризонтален кант в областта на гърдите.

Според допълнителната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Ж. Г. /л.97 т.1 ДП/, вероятно лицето, заснето на видеозаписите е Г. Д.. Якето, шапката и часовникът, които носи имат идентични общи признаци – външен вид, цвят, материя.

Поради това Пловдивският апелативен съд, без да навлиза в преценка обосноваността на присъдата, обсъждането на която е извън предмета на настоящото касационно производство, счита че изводите на инстанциите по същество, досежно това, че именно осъденият е автор и на трите деяния, включени в състава на продължаваното престъпление по обвинението срещу него са правилни.

Разпечатката съдържа 46 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ecfb390-78e2-4289-a1a1-00ba3877d89e