Разпореждане № 988 от 20.08.2026, Окръжен съд - Благоевград

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 988 гр. Благоевград, 20.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров като разгледа докладваното от Николай Грънчаров Въззивно гражданско дело № 20261200500934 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба с вх. № 7128/18.05.2026г., подадена от Ж. А. А., ЕГН **********, с адрес с.Р. общ.Д. ул.Д.№*, чрез адв. Г. К., със съдебен адрес гр.Д. ул.Ц.С.бл.вх., срещу Решение № 185/05.04.2026г., постановено по гр.д. № 879/2021г. по описа на Районен съд Разлог.

С въззивната жалба са изложени съображения, че първоинстанционното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се иска неговата отмяна от въззивния съд.

По отношение твърденията за неправилен извод на първоинстанционния съд за надлежно уведомяване за извършената цесия, се сочи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД, прехвърлянето на вземане има действие спрямо длъжника от деня, в който то бъде съобщено на последния от предишния кредитор (цедента). Твърди се, че в настоящия случай цедент е „Юробанк България“ АД, а ищецът Е.М. ЕООД е цесионер, като по делото липсват каквито и да е доказателства за изпратено и достигнало до жалбоподателя уведомление от страна на цедента.

Сочи се, че в действителност съдебната практика, включително Тълкувателно решение № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, допуска уведомяването да бъде извършено и от цесионера, но само при наличието на писмен договор за цесия, който да бъде представен на длъжника, за да се удостовери по безспорен начин прехвърлянето. В настоящия случай районният съд не е изследвал дали това условие е изпълнено.

Сочи се също, че дори да се приеме, че уведомяването с исковата молба е допустимо, то поражда действие от момента на получаването на същата, но не може да санира липсата на активна материалноправна легитимация на цесионера към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Липсата на надлежно съобщаване на 1 цесията преди започване на процеса води до липса на противопоставимост на цесията спрямо жалбоподателя като длъжник. Навежда се, че към момента на сезиране на съда, ищецът не е бил кредитор на жалбоподателя и не е имал право да претендира изпълнение, поради което е следвало искът да бъде отхвърлен изцяло на това основание.

По отношение твърдението за неправилност на първоинстанционното решение, поради погрешна квалификация на правното качество на жалбоподателя– прикрито поръчителство, се сочи, че изводът на първоинстанционният съд, а именно че жалбоподателя, в качеството си на „съкредитополучател“, носи отговорност с другия кредитополучател, е формален и не съответства на действителните правоотношения между страните.

Сочи се, че от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че цялата сума по кредита в размер на 14 590лв. е била усвоена чрез превод по сметка на другия кредитополучател– Б.А., като жалбоподателя не е получила никаква част от тази сума, нито се е облагодетелствала от нея. Определянето на Ж. А. като „съкредитоискател“ и възлагането на солидарна отговорност представлява привидна сделка, която прикрива договор за поръчителство. Целта на тази конструкция е заобикаляне на закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) и в частност – на императивните норми, защитаващи поръчителя, включително преклузивния 6-месечен срок по чл. 147 от ЗЗД.

Изтъква се, че като потребител по смисъла на Закона за потребителския кредит (ЗПК), жалбоподателя се ползва със засилена защита и районният съд е бил длъжен служебно, на основание чл. 7, ал. 3 от ГПК, да провери дали договорните клаузи не са неравноправни.

Сочи се, че клауза, която поставя Ж. А. в положението на солидарен длъжник, без да е получила реално средства по кредита, създава значително неравновесие във вреда на потребителя и е нищожна по смисъла на чл. 143 от ЗЗП, поради което първоинстанционният съд е следвало да приложи правилата за поръчителството, което би довело до съвсем различен изход на спора, или да прогласи нищожност на договора по отношение жалбоподателя.

По отношение твърдението за неправилност на първоинстанционното решение, поради неправилно прилагане на погасителната давност, се сочи в жалбата, че районният съд правилно е приел, че поради липса на надлежно обявена предсрочна изискуемост, вземането не е изискуемо в пълен размер, а само за отделните падежирали вноски. Въпреки това се оспорват изводите му относно размера на погасените по давност задължения като необосновани и противоречащи на събраните доказателства.

Сочи се, че съгласно съдебно-счетоводната експертиза, последното плащане по кредита е извършено на 11.09.2012г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 10.09.2020г. изтъква се, че съгласно Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вноските по договор за кредит представляват „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, за които се прилага кратката 3-годишна погасителна давност. Поради това дори да се приеме, че за главницата е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 от ЗЗД, към датата на подаване на заявлението (10.09.2020г.) са изтекли близо 8 години от последното плащане. Давността тече от падежа на всяка отделна вноска (чл. 114 ЗЗД). При 2 липса на плащания от 2012г., всички вноски, чийто падеж е настъпил преди 10.09.2015г. (за 5-годишната давност) или 10.09.2017г. (за 3-годишната давност), са погасени по давност.

Районният съд не е извършил тази преценка, а е присъдил сумата от 4500лв. главница и 306,39лв. лихва, без да мотивира кои конкретни непогасени по давност вноски съставляват тези суми, което е от съществено значение.

Сочи се също, че предявеният иск е частичен. Съгласно чл. 116а от ЗЗД и Тълкувателно решение № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, предявяването на частичен иск прекъсва давността само за предявената част, а за останалата част от вземането давността не се прекъсвана и е изтекла. При правилно приложение на закона и обсъждане на доказателствата, съдът е следвало да приеме, че цялото претендирано вземане е погасено по давност.

По отношение твърдението за съществено процесуално нарушение- липса на служебна проверка за нищожност на договора по ЗПК, са сочи в жалбата, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си по чл. 7, ал. 3 от ГПК и Тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС да извърши служебна проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит. Районният съд не е проверил дали договорът отговаря на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит (ЗПК), например относно задължителните реквизити по чл. 11 от ЗПК, формата и размера на шрифта по чл. 10 от ЗПК, чиято липса води до недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК. Изтъква се, че това е съществено процесуално нарушение, което само по себе си е основание за отмяна на решението.

С оглед на изложените съображения, се иска от Окръжен съд Благоевград да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, в частта, с която е установено, че Ж. А. А. дължи на ищеца сумата от 4 500 лв. като част от общо дължимата 4 806,39лв./ главница/, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда 11.09.2020г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 306,39 лв.– договорна лихва за периода от 15.06..2017г. до 18.05.2020г., като постанови ново решение, с което да отхвърли изцяло предявения от Е.М. ЕООД установителен иск като неоснователен и недоказан.

Иска се от въззивния съд да присъди направените по делото разноски пред двете инстанции.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззиваемата страна по делото – Е.М. ЕООД, от която в срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, с който се оспорва изцяло въззивната жалба.

Сочи се, че доводите, изложени във въззивната жалба са неоснователни и незаконосъобразни.

Твърди се, че в хода на съдебното производство пред Районен съд Разлог са събрани достатъчно доказателства по делото за постановяване на правилното и законосъобразно решение на първоинстанционния съд. Установено е наличието на възникнало облигационно правоотношение между „Ю. И ЕФ Д. Б.“ АД с настоящото наименование „Ю.Б.“ АД и Б.А. със съкредитоискател Ж. А. А., прехвърлянето на вземането по конкретното 3 правоотношение от „Ю. Б.“ АД към Е.М. ЕООД, чрез договор за цесия, както и неизпълнението на задълженията от страна на Б.А., които в отговора на исковата молба ответната страна признава и не оспорва наличието на договор за цесия.

Сочи се, че в хода на първоинстанционното производство дружеството-ищец е доказало всички свои твърдения пълно и главно, на които основава исканията си. Ищецът е доказал ясно и непротиворечиво, че между него и длъжника са възникнали облигационни отношения въз основа на Договор за потребителски кредит от 02.06.2009г. Длъжникът не е изпълнил поетите от него задължения по сключения договор, поради което е и неизправна страна.

Приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза също доказва твърденията на ищеца, поради което според въззиваемата страна възраженията на въззивника срещу първоинстанционното решение са неоснователни.

Сочи се също от въззиваемата страна, че съобразно константната практика на ВКС /Решение № 78 от 9.07.2014г. на ВКС по т.д. № 2352/2013г., II т.о., ТК/, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба.

Сочи се още с отговора на въззивната жалба, че районният съд правилно е приел възражението за изтекла погасителна давност да бъде уважено частично.

С отговора на въззивната жалба се прави възражение за прекомерно адвокатско възнаграждение, в случай, че съдът уважи въззивната жалба.

Във връзка с изложените аргументи се иска от въззивния съд да отхвърлите въззивната жалба като неоснователна и незаконосъобразна и да оставите в сила Решение № 185/05.04.2026г., постановено по гр.д. № 879/2021г. по описа на Районен съд Разлог.

Съдът при проверката си в закрито заседание по реда на чл. 267 вр. с чл. 262 ГПК, намира подадената въззивна жалба за допустима като подадена в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес от обжалване. Същата отговаря на изискванията по чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е редовна. Осъществена е процедурата по чл. 263 от ГПК.

Предвид редовността на жалбата и на нейното администриране, съдията-докладчик, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК

РАЗПОРЕДИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 15.10.2026г. от 9.30 ч., за която дата да се призоват редовно страните и техните пълномощници.

Разпореждането на съда не подлежи на обжалване.

На основание чл. 102а, ал. 1 от ГПК настоящият съдебен акт като издаден в електронна форма и по смисъла на чл. 360а от Закона за съдебната власт не съдържа саморъчен подпис.

По реда на чл. 102а, ал. 4 от ГПК - да се извърши заверка от служител на съда.

4

Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________

5