Решение № 50 от 15.06.2026, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. Балчик, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20263210200101 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и се развива след Решение №1007/04.05.2026 г., постановено по КАНД №147/2026 г. по описа на Административен съд - Добрич, с което е отменено Решене № 73/28.10.2025 г., поправено с Решение № 20/17.02.2026 г. по реда на чл. 33а от НПК, постановени по НАХД №134/2025 г. по описа на Районен съд - Балчик и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд - Балчик.

Образувано е по жалба на Т. А. Ф., ЕГН **********, с адрес: с. ***, чрез адв. Д. К., против Наказателно постановление № ***, издадено от Началника на РУ - *** към ОД на МВР - Добрич, с което на жалбоподателя са наложени следните административни наказания: за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца; за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв. на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП.

В жалбата се сочи, че при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които водят до неговата незаконосъобразност. Въззивникът счита, че описаното в НП нарушение не е доказано по безспорен начин. Оспорва качеството 1

„водач“ с твърдение, че на процесната дата не е управлявал МПС, съответно не е спиран за проверка. Сочи се, че на *** г. спрямо Ф. е съставена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № *** по чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП за временно отнемане на СУМПС, която е отменена с Решение № *** г. по адм. д. № 336/2024 г. на Административен съд - Шумен. Във връзка със същия инцидент е издадено НП № *** от *** г. за отказ от проверка за алкохол, което също е отменено с решение по АНД № 20243210200184 на Районен съд - Балчик, влязло в сила на 27.03.2025 г. Жалбоподателят излага, че настоящата проверка от *** г. е предприета само три седмици след влизане в сила на съдебното решение, отменящо предходното му наказание, и представлява акт на злоупотреба с власт и лично отмъщение от страна на полицейските органи поради неудовлетвореност от съдебните решения. Посочва, че е задържан в *** ч. на *** г. със Заповед за задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за пречене на полицейски орган. Фактическото основание за ареста било отказ да представи документи за самоличност. Поддържа, че в заповедта за арест и в съставения успоредно с нея АУАН никъде не се споменава той да е управлявал автомобил или да е отказвал тест за алкохол на място. Твърди се, че АУАН е съставен в негово отсъствие, антидатиран е и не му е връчен препис от него. Поддържа се, че не са били налице предпоставките по чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за установяване употребата на алкохол. Отказът да се даде кръв в болницата се оправдава с обстоятелството, че лицето не е водач. Алтернативно иска прилагането на чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая, тъй бил задържан в нощта на своя 50-годишен юбилей и липсвали каквито и да е вредни последици от поведението му. С оглед изложеното се отправя искане за отмяна на НП. Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба вх. № ***. процесуалният му представител поддържа жалбата на заявените в нея основания.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се явява и не изпраща представител.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На *** г. свидетелите М. В. Г. и С. Д. К. - двамата полицейски служители в РУ *** към ОД на МВР - Добрич, изпълнявали служебните си задължения по извършване на пътен контрол в с. *** на ул. „***“ в близост до кметството. Около 03.30 ч. забелязали, че срещу тях, по ул. „***“ в посока към к. к. ***, се движи л. а. "***" с рег. № *** който предприел маневра за заобикаляне на патрула през горна пресечка в района на магазин „Р. м.“.

Полицейските служители последвали превозното средство със служебния автомобил с подаден светлинен и звуков сигнал като се движели на разстояние от около 5 м зад него, за да извършат проверка на водача. Автомобилът спрял на ул. „***“ до хотел „***“, непосредствено пред магазин за хранителни стоки и от шофьорското място слязъл Т. Ф.. По време на проверката полицаите изисквали документ за самоличност, СУМПС и СРМПС. Ф. отказал да представи каквито и да е документи. На място на пътя той категорично отказвал 2 да бъде изпробван с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер ARPM ***. Тъй като лицето отказало да съобщи личните си данни и направило опити да напусне мястото на проверката, в *** ч. Ф. бил задържан по реда на чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР и отведен в РУ - ***. В 04:30 ч. му е издаден Талон за изследване № ***, който той отказал да подпише и получи, като този отказ е удостоверен с подписа на свидетеля П. Т. Задържаното лице е съпроводено от полицейски патрул до Филиала за спешна медицинска помощ - гр.

***, където пред дежурното медицинско лице изрично отказало да даде кръв за химичен анализ. Отказът е документиран в медицинския фиш за спешна помощ.

След завръщането в РУ - ***, около 07:08 ч. свид. М. Г. съставил срещу въззивника АУАН серия GA № ***/*** г. за това, че отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не изпълнява предписанието за медицинско изследване, не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява.

АУАН бил връчен по реда на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН.

Впоследствие срещу въззивника било издадено и атакуваното НП, като административнонаказващият орган възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя. НП било връчено лично на жалбоподателя на 06.06.2025 г.

Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл. АУАН, талон за медицинско изследване и др. които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

Като непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира изцяло показанията депозирани в с. з. от свидетелите М. В. Г. и С. Д. К. -очевидци на деянието.

Във връзка с личността на Т. А. Ф. е представена справка за нарушител/водач, от която е видно, че същият е бил санкциониран много пъти за нарушения на ЗДвП.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна - лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН, и е надлежно предявен по реда на чл. 43 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган и отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

3

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП (пункт 1. от НП):

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП (съдържаща едновременно и правило за поведение, и санкция) предвижда задължение за водачите на МПС да се подложат на проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта.

От обективна страна жалбоподателят е осъществил състава на нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, поради това, че на посочените в наказателното постановление дата, час и място е отказал да бъде тестван с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта. Впоследствие е отказал и медицинско изследване, което представлява самостоятелно нарушение, но доколкото му е наложено едно административно наказание – за нарушаване на първата алтернатива от посочената разпоредба, съдът намира, че не следва да обсъжда нарушението, свързано с отказ да се подложи на медицинско изследване.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е бил поканен от контролните органи да бъде проверен с техническо средство, но въпреки това съзнателно, ясно и недвусмислено е отказал извършването на проверка.

Следователно законосъобразно е била ангажирана отговорността на Т. А. Ф. за извършено нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (пункт 2. от НП):

Разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да носят в себе си свидетелство за управление на МПС за съответната категория.

От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят от обективна страна е нарушил посочената разпоредба, тъй като на посочените в наказателното постановление дата, час и място същият не е носил свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е предприел управление на МПС, като е знаел, че не носи в себе си свидетелство за управление на МПС.

Следователно законосъобразно е била ангажирана отговорността на Т. А. Ф. за извършено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

По отношение нарушението на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (пункт 3. от НП):

Съгласно нормата на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

4

От обсъдените по – горе доказателства се изясни, че от обективна страна Т. А. Ф. е нарушил посочената разпоредба, тъй като на посочените в наказателното постановление дата, час и място същият не е носил свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

От субективна страна нарушението е извършено при пряк умисъл, тъй като жалбоподателят е предприел управление на МПС, като е знаел, че не носи в себе си свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.

Следователно законосъобразно е била ангажирана отговорността на Т. А. Ф. за извършени нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.

По възраженията на жалбоподателя:

Неоснователно е възражението, че жалбоподателят не е имал качеството на водач на МПС. Съгласно разпоредбата на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП "водач" е лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Дефиниция за понятието „управление“ е дадена в Постановление № 1 от 17.I.1983 г. по н. д. № 8/82 г., Пленум на ВС.

Съгласно т. 2, б. „а“ от посоченото постановление в понятието "управление" се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, както и задължителните разпореждания на оправомощено лице, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Твърдението на жалбоподателя, че на *** г. не е управлявал лекия автомобил „***“ с рег. № ***, а е бил пешеходец на тротоара до превозното средство се опровергава по категоричен начин от събраните по делото гласни доказателства. От показанията на разпитаните свидетели М. Г. и С. К. - служители на РУ - *** се установи, че автомобилът се е движел по ул. „***“ в с. *** и от шофьорското място е слязъл именно Ф.. В конкретния случай автомобилът е бил с включен двигател, което води до извод, че жалбоподателят е извършвал действия с механизмите на моторното превозно средство, което обективно винаги е източник на опасност от настъпване на съставомерни последици. Фактът, че автомобилът е собственост на трето лице е без правно значение, тъй като законът обвързва административнонаказателната отговорност с факта на управлението на превозното средство, а не с неговата собственост.