Решение № 386 от 24.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 386 гр. Бургас, 23.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Радостина П. Иванова

Тихомир Р. Рачев при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Албена Янч. Зъбова Кочовска Въззивно гражданско дело № 20242100500235 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по жалбата на Д. С. С. с ЕГН ********** и Г. В. К.-С. с ЕГН ********** – двамата с постоянен адрес: ****** чрез процесуален представител адв. Свилен Николов- БАК със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ №15, ет.1, против Решение №2489/13.12.23г., постановено по гр.д.№20232120104239 по описа на БРС за 2023г., с което физическите лица са осъдени да заплатят на дружеството по 265,20лв. обезщетение за неоснователно обогатяване за поддръжката и управлението на комплекс „Съни хил“ в периода 01.08.19г.-31.12.22г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба(17.07.23г.) до окончателното й изплащане, както и за разноски по делото.

В жалбата са изложени оплаквания, че решението е неправилно в обжалваната част, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.

Жалбоподателите-ответници не са оспорвали установената от първата инстанция фактология по казуса. Обаче, въпреки че са заплатили парични суми на ищеца за извършената от него дейност по управление и поддръжка на комплекса, в който притежават жилищен имот, оспорват претендираното по делото обезщетение за горната дейност, т.к. намират за неправилно определен размера му.Въззивниците считат, че не следва да понесат описаните в решението на първата инстанция разходи, които ищецът прави за възнаграждения, осигуровки, работни дрехи,канцеларски материали, офис техника, счетоводни услуги, одит, правни и транспортни услуги,трудова медицина,обяви за персонал,застраховка, нотариални, банкови, куриерски и др. услуги,т.к. те се възлагат принципно на работодателя, при това считат, че липсва механизъм за упражняване на контрол върху размера им, който може да е неоправдано и необосновано завишен, 1 респективно - несъответен на пазарните условия.Освен това в договора,възлагащ дейността по поддръжката на комплекса на ищеца е посочено какви разходи в тази връзка поемат собствениците на отделните имоти, както и че тези по заплатите на персонала и специалистите, по консумативите и материалите за поддръжката, включително за смяната на уреди са за изпълнителя, следователно С.и не ги дължат.

Констатира се и противоречие в мотивите на съда, обосноваващи извода за дължимост на заявените срещу ответниците вземания, като се излагат подробни съображения в тази насока, включително и че претенциите не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Въззивниците приемат, че на обезщетение подлежат само необходимите разходи, които ответникът по иска по чл.59 от ЗЗД би следвало да понесе от собственото си имущество, но не го е сторил.

Възразяват и срещу това общият размер на всички разходи за целия комплекс, вкл. и за четирите поземлени имота, включени в него, да се разпределя спрямо РЗП на въведените в експлоатация сгради и техните собственици, макар да са направени и за частта, върху която собственикът на имота и инвеститор извършва строителство.Поддържа се, че тези разходи са в негова тежест и също не следва да се възлагат на ответниците.

В обобщение, жалбоподателите молят за отмяна на съдебното решение в обжалваната част и за постановяването по същество на друго от въззивния съд, с което претенциите на ищеца за обезщетение бъдат изцяло отхвърлени, ведно с акцесорните за законна лихва. Дирят и съдебноделоводни разноски за производството пред първа и настояща инстанции. Не ангажират нови доказателства.

Представен е отговор на въззивната жалба , изготвен от въззиваем ищец „Съни хил мениджмънт“ ЕООД с ЕИК 205591324, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.

Рилска“№1, представлявано от управител Ехут Гдаляху Гат, чрез пълномощник адвокат Диана Илиева от АК- Пловдив, със съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „Алцеко“, № 16, етаж 2.

В отговора въззивната жалба се сочи за изцяло неоснователна.

Страната поддържа, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде потвърдено, а жалбата на Д. С. и Г. К.-С. да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.Претендирани са сторените пред настоящата съдебна инстанция разноски.

Съображенията на страната са следните: обжалват се извършените разходи, обаче жалбоподателите не спорят, че дружеството извършва поддръжка и управление на комплекса, в който имат апартамент и че му дължат разноски за тази дейност.Не оспорват и това, че посочената дейност действително е била осъществявана. Обаче тя е свързана с реално разходване на средства по гореописаните пера, чийто размер е установен от данните по делото, включително от заключението на експерта пред първа инстанция, а констатациите му не са били своевременно оспорени. Затова възраженията, изложени за първи път във въззивната жалба, се сочат за изцяло неоснователни.

На следващо място се поддържа, че претендираните суми действително отразяват извършени за комплекса разходи, които се установяват от събраните в процеса доказателства, вкл. от вписванията в счетоводните книги на дружеството, а поисканата от ответниците част съответствала на задължението им за процесния по делото период

Неоснователни са според въззиваемия и възраженията срещу разходите, сторени от 2 дружеството ищец за материали, за външни услуги, заплати , осигуровки и пр. за лицата, наети от изпълнителя за извършване на отделни конкретни работи, защото комплексът е голям, апартаментите в него са 230 и и изискват освен почистване на общите части, извършването на редица специализирани дейности, които да обезпечат безпроблемното му функциониране.

За неоснователно се сочи и оплакването, че в тежест на ответниците се възлагат разходи, които не ги касаят. Опонира се с факта, че ценообразуването е взело предвид 7- те жилищни блока, освен това комплексът се състои от 12 сгради, но търсените суми са за период преди въвеждането в експлоатация на новите блокове, които не са включени в разходите за поддръжка и управление.Изразява се съгласие и с мотивите на първоинстанционното съдебно решение.

Не се ангажират нови доказателства.

Проверката на БОС по чл.267 от ГПК е посочила жалбата за допустима,а служебната такава по чл.269 от ГПК определя обжалваното съдебно решение като валидно и допустимо.

По съществото на спора, с оглед въведените от въззивниците оплаквания за неправилност на съдебния акт, при съвкупна преценка на събраните в производството доказателства и в приложение на закона, БОС приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Делото е образувано по иск, намиращ правното си основание в чл.59 от ЗЗД, от дружество „Съни хил мениджмънт „ЕООД ЕИК 205591324 срещу Д. С. и Г. К.-С., притежаващи в съсобственост в равни части самостоятелен обект – ап.7 в бл.4,ет.1 в к-с „Съни хил“, находящ се в гр.Бургас, ж.к.“М.рудник“ул.“Слънчеви хълмове“, като се е претендирало осъждането им за общата сума от 1325,26лв., т.е. по 662,63лв. от всеки, ведно със законната лихва за забава върху главницата от подаването на исковата молба (17.07.23г.), до окончателното изпълнение.

Твърдяло се е, че на 01.08.19г. е сключен договор за поддръжка и управление на жилищен комплекс „Съни хил“ между инвеститорът „Съни хил 2“ЕАД, с ЕИК 203088185, собственик на поземлените имоти, в които комплексът е изграден( като възложител) и ищеца, в качеството му на изпълнител. Поддържало се е също, че макар да не са собственици на идеални части от поземления имот, в който е изграден комплексът, но притежавайки самостоятелен апартамент в него, ответниците са се ползвали от всички, предоставяни от ищеца услуги по поддръжката и управлението на горния, като съобразно прилежащите им части в размер от 0,6003% ид.ч., дължат сумата 2838,70лв. за периода от 01.08.2019г.-31.12.22г. От нея до 30.05.23г.С.и били заплатили само част, възлизаща на 1513,44лв. и останали задължени за претендираната разлика. Сочи се, че т.к. не са сключили нарочен договор за извършените услуги, но са се ползвали от тях, ответниците са се обогатили с горепосочената сума неоснователно за сметка на изпълнителя, спестявайки си разходите за заплащането им.

Твърди се, че ищецът е извършвал възложените му по договора управление и поддръжка, както на общите части на сградите в комплекса, така и на поземления имот с идентификатор 07079.671. 339 по КККР на гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, в който се намира самостоятелният обект на ответниците. За изпълнението на горното, ищецът бил извършил разходите, описани по категории и размер в исковата молба.

В последното по делото съдебно заседание претенциите за обезщетение са намалени по размер на по 273,25 лв. от всеки ответник, ведно със законна лихва за забава и разноски.

Ответниците С.и са подали отговор, с който са оспорили исковете, твърдейки, че са заплатили всички дължими за процесния период суми, като ищецът не е отчел допълнителните им плащания преди завеждането на иска- от 654,32лв. на 13.06.23г., от 61,23лв. на 23.06.23г. и от 3

63,21 лв. на 17.07.23г.Възразили са срещу начина на определяне на необходимите разходи, за които като собственици само на апартамент дължат плащане на база осъществените услуги по поддръжката и управлението на комплекса, т.к. приложеният механизъм на остойностяването им не намира опора нито в чл.51, ал.1 от ЗУЕС, нито в клаузите на договора между инвеститоравъзложител и изпълнителя на горепосочените услуги.

Първоинстанционният съд е приел с решението си , че разпитаният свидетел, писмените доказателства в кориците на делото и експертното заключение, сочат на действително извършена дейност по управлението и поддръжката на комплекса от ищеца за процесния период, че ответниците са се ползвали от тези услуги, като притежаващи самостоятелен жилищен обект там, но поради липсата на сключен между тях и изпълнителя договор, отношенията им в тази връзка следва да се уредят на плоскостта на неоснователното обогатяване. Така отчитайки всички извършени до момента плащания, РС приема за непогасена само сума в размер от по 265,20лв.за всеки ответник(общо 530,40лв. за двамата), която следвало да бъде присъдена на ищеца ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба до изплащането,ведно със съответни на уважената част от иска разноски.

Въззивният съд не споделя този краен правен извод,като в тази връзка и в отговор на повдигнатите с жалбата оплаквания, излага следните съображения:

Фактическата обстановка по делото е изяснена от БРС на база събраните в процеса доказателства и не е предмет на оспорване пред въззивния съд, поради което се възприема от БОС изцяло, както е описана в акта на първата инстанция. Ответниците са собственици на самостоятелен обект(ап.7), намиращ се в сграда № 5(блок 4), разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.671. 339 по КККР на гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник“, с предназначение на обекта- жилище- апартамент с площ от 98, 28 кв.м. ведно с прилежащи части от 15, 48 кв.м. идеални части от общите части на сградата, представляваща част от жилищен комплекс „Съни хил“, в който ищцовото дружество е извършвало за процесния период дейност по управление и поддръжка на база договор, сключен на 01.08.2019 година между него и инвеститора „Съни хил 2“ЕАД, ЕИК 203088185(собственик на поземлените имоти, в които комплексът е изграден).

Ищецът -изпълнител по посочения договор, е натоварен от инвеститора с управлението и поддръжката на жилищен комплекс от затворен тип „Съни хил“, находящ се в гр.Бургас, обхващащ площ от 18 513 кв.м., ведно с шест сгради, построени в него към датата на сключването на договора- 01.08.2019г. срещу уговорено възнаграждение, с конкретно определен срок, като възложителят се е задължил и да осигури сключването на договори между изпълнителя и собствениците на отделни апартаменти или търговски обекти в комплекса. Безспорно е, че въззивниците-ответници нямат сключен такъв индивидуален договор с въззиваемия ищец.