Определение № 2457 от 21.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2457 гр. София, 21.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Василка Илиева

Членове:

Борис Илиев

Невин Шакирова като разгледа докладваното от Невин Шакирова Касационно гражданско дело № 20238002104740 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Групово“ ООД, ЕИК 131427898, подадена чрез процесуален представител адв. С. А. и по касационна жалба на „Одри“ ЕООД, ЕИК 204931973, подадена чрез процесуален представител адв. А. Д. против решение № 711/29.05.2023г., постановено по в.гр.д. № 71/2023г. по описа на Апелативен съд – София.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционно решение № 262841 от 30.08.2022г. по гр.д. № 8902/2014г. по описа на Софийски градски съд, с което на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от „Групово“ ООД, ЕИК 131427898 срещу П.

Н. Ш. с ЕГН [ЕГН] иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 131 175.90 лева, предявена като частичен иск от иск с цена на цялото вземане в размер на 161 175.90 лева, за част от което, предявен частичен иск с цена от 30 000 лева е уважен между същите страни с влязло в сила на 06.01.2020г. решение по гр.д. № 9033/2011г. по описа на СГС, като до доказания размер от 80703.75 лева искът е отхвърлен поради извършено прихващане с вземането на П. И. Ш. с ЕГН [ЕГН] – трето лице помагач на страната на ответника П. Н. Ш., което вземане е установено с влязло в сила на 12.10.2021г. решение по гр.д. № 5154/2014г. по описа на СГС за сумата от 164 000 лева, дължима по издаден от „Групово“ ООД /с предходно наименование „Максстрой 2005“ ООД/ запис на заповед от 21.03.2008г. за сумата от 164 000 лева, с падеж на 21.04.2008г., а за горницата от 50472.15 лева – като недоказан по размер, представляваща обезщетение за водене на чужда работа без пълномощие, равно на по-малката сума измежду стойността на извършените от ищеца разноски за изграждане и увеличената стойност на придобитите в режим на СИО от П. и П. Ш. три самостоятелни обекта – апартаменти №№ 13, 15 и 16, изградени въз основа на учредено в полза на ищеца 1 право на строеж с договор от 14.06.2007г. и договор по НА № 105/01.04.2008г. за покупко продажба на ѕ идеални части от право на строеж за надстрояване с един етаж и тавани на съществуваща триетажна жилищна сграда в [населено място], район „К. п.“,[жк], [жилищен адрес] изградена в УПИ *, кв. 13, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.06.2014г. до окончателното плащане на задължението.

Решението е постановено при участието на „Одри“ ЕООД, ЕИК 204931973, в качеството му на трето лице помагач на страната на ищеца „Групово“ ООД /цесионер по договор за цесия сключен с ищеца на 29.09.2020г./, както и при участието на П. И. Ш. с ЕГН [ЕГН], в качеството му на трето лице помагач на страната на ответницата П. Н. Ш. с ЕГН [ЕГН].

След постановяване на решението ответникът П. Н. Ш. е починала на 04.07.2023г., като с определение от 07.08.2023г. на основание чл. 227 от ГПК в качеството на правоприемници на починалата в хода на делото страна са конституирани наследниците й по закон П. И. Ш. с ЕГН [ЕГН], И. П. Ш. с ЕГН [ЕГН] и И. П. Ш. с ЕГН [ЕГН].

И в двете жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК, с оглед на което се отправя искане същото да бъде допуснато до касационно обжалване и предявената искова претенция да бъде уважена.

Касационните жалбоподатели „Групово“ ООД и „Одри“ ООД поддържат, че неправилно въззивният съд е приел, че са налице предпоставки за извършване на съдебно прихващане, доколкото третото лице помагач не може да прихване задължението на ответника към ищеца със свое насрещно лично вземане от него, доколкото в случая не е налице насрещност на страните и на вземанията. Общо правило, нито специално такова в закона не е уредено.

Поддържат също, че съдът е обвързан от обективните предели на силата на присъдено нещо на постановеното по гр.д. № 9033/2011г. на СГС решение по предявения частичен иск, в което въпросът за дължимостта на сумата по менителничния ефект е разгледан, поради което предявеното в последващия процес възражение за прихващане със същото вземане по ценната книга, което касае каузално отношение по договор за заем, предоставен от физическото лице /П. Ш./ на дружеството е преклудиран. Предмет на настоящото производство е вземането на ищеца от ответницата П. Ш. за остатъка над уважения частичен иск по гр.д. № 9033/2011г. на СГС и това нейно задължение не може да бъде прихванато от вземането на третото лице /П. Ш./ по запис на заповед от 21.03.2008г. Предявеното в последващ процес възражение за прихващане в този смисъл е преклудирано от обективните предели на силата на пресъдено нещо, разпростираща се върху юридическите факти, касаещи възникването и съществуването на правото на обезщетение по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД.

Изводът на въззивния съд, че подпомагащото ответника трето лице помагач може да направи валидно възражение за прихващане е в разрез и с разпоредбата на чл. 103, ал. 3 от ЗЗД, с оглед извършената цесия на вземането от ищеца в полза на „Одри“ ЕООД в хода на делото, за което ответникът е надлежно уведомен на 10.10.2020г. и не е направил възражения.

2

В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация П. Ш., И. Ш. и И. Ш., чрез процесуален представител адв. М. Ш. изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорват касационните жалби като неоснователни.

Поддържат, че въззивното решение е постановено в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон.

Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в срока по чл. 283 от ГПК, от процесуално легитимирана страна – ищец по делото и от трето лице помагач на страната на ищеца, с правен интерес от обжалване срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и отговарят на съдържателните изисквания на чл. 284 от ГПК.

Към всяка е приложено изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, с което са изпълнени условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК. В изложенията е отправено искане за допускане на въззивното решение до касационно обжалване в специалните хипотези на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

По заявените основания за допускане на касационно обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:

За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установени следните факти: с влязло в сила на 06.01.2020г. решение по гр.д. № 9033/2011г. на СГС е установено в отношенията между страните, че дружеството-ищец е водило чужда работа без пълномощие, като е изградило три самостоятелни апартамента за Ш., с които те в режим на СИО без основание са се обогатили за сметка на извършилия строителството, поради което съпрузите са осъдени да заплатят на дружеството сумата от 30 000 лв., като част от претендирано вземане на обща стойност 161 175.90 лв., съставляващо разходи за изграждане. Приел, че няма спор относно факта, че с решението на въззивната инстанция /решение № 866 от 15.04.2019г. по гр.д. № 5841/18г. на САС, недопуснато до касация с определение № 6/06.01.2020г. по гр.д. № 2861/2019г. на ВКС, IV ГО/, размерът на действително вложените от ищеца разходи в изграждането на трите обекта определен като сбор от сумите, съставляващи разходи за материали и за външни услуги е на обща стойност от 145 111.71 лв., а вложените средства в строежа възлизат на 110 703.75 лв., при увеличена стойност на имотите на ответниците за собствените им ап. №№ 13, № 15 и 16 в размер на 512 324 лв.

/съгласно заключение на приета по първоначалното дело СОЕ/.

При тези факти, от правна страна въззивният съд е приел, че предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, заявен като частичен за остатъка, извън вече съдебно уважената част по посоченото решение на СГС, влязло в законна сила. С последното са установени всички елементи от състава на неоснователното обогатяване по чл. 61 от ЗЗД, като е постановено заплащане на част от сумата от 30 000 лева, вложена в СМР, а в решението на САС е прието и ответникът не оспорва, че основателна и доказана е претенция в размер на 110 703.75 лева. Позовавайки се на постановките по т. 2 от ТР № 3 от 22.04.2019г. по тълк.д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС приел, че е обвързан от формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието на предявеното вземане, както и че са преклудирани правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и 3 съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право.

Съобразил, че не са преклудирани само правопогасяващите и правоотлагащите възражения на ответника за останалата част от вземането. В този смисъл съобразил, че всички въведени възражения относно възникването на вземането, произтекло от водената чужда работа без пълномощия не могат да бъдат пререшавани в настоящия процес, поради което не следва да бъдат обсъждани искането на ответника да се намали исковата сума с плащания за погасяване на главница по договор за кредит, отпуснат за строителство извършени от П. Ш.; искането за приспадане на сумата от 35 000 лв., платена като цена за ѕ ид.ч. от правото на строеж, както и за прихващане със суми, преведени от П. Ш. на дружеството за влагане в строежа, за което е издаден запис на заповед. Изтъкнал, че в решенията си по първоначалния частичен иск съдилищата са приели тези възражения относно размера за неоснователни. Отчел от друга страна, че с решението по частичния иск не се формира СПН по размера за горницата – в случая над уважения размер от 30 000 лв. С оглед липсата на спор между страните и на основание чл. 162 от ГПК приел, че действително направените от ищеца разходи за построяване са в размер на 110 703.75 лв. и тази сума съставлява реално вложените в трите имота на ответника средства и се дължи от последния. До пълния предявен размер от 161 175.90 лв. приел, че искът е недоказан по размер, а след приспадане на уважения частичен иск за 30 000 лв., искът е доказан до размера от 80 703.75 лв.

Въведеното в процеса от третото лице помагач на страната на ответницата П. Ш. възражение за прихващане с негово вземане по запис на заповед посочил, че не е преклудирано от произнасянето по първоначално предявения частичен иск. Посочил, че в последното е разгледано възражение на ответника, че сумите, за които е издаден записа на заповед, са предоставени от П. Ш. на дружеството и вложени в строежа, а в настоящия случай е предявено възражение за прихващане с вземането по ценната книга /което касае каузално отношение по договор за заем, предоставен от физическото лице на дружеството/, каквото не е било предмет на произнасяне в решението по частичния иск. Възражението на ищеца, че трето лице помагач не може да прави възражение за прихващане, приел за неоснователно с аргумент, изведен от правната доктрина /„Възражението за прихващане в съдебния исков процес“, П., В., изд. Фенея, 2002г., л. 291/, че ако искът е предявен срещу единия от съпрузите за тяхно солидарно задължение към ищеца /както е в случая и което не е спорно между страните/ и другият съпруг е встъпил или е привлечен в делото като трето лице-помагач, той може да предяви възражение за прихващане със свое насрещно вземане към кредитора, като едновременно с това се прави компенсаторно волеизявление. Изложил в тази връзка съображения, че е недопустимо изборът на ищеца /който е направен по делото с оттеглянето на иска срещу другия съпруг - третото лице помагач П. Ш. в първо с.з. на 13.10.2021г./ да предяви иск срещу солидарен длъжник, който няма насрещно /срещу ищеца/ вземане, да осуети възможността за прихващане, само защото кредиторът на ищеца /в случая П. Ш./ не е главна страна в процеса. Т.е. дори да се приеме, че вземането по записа на заповед е лично и само на Ш., посочил, че няма пречка той да обективира възражение за прихващане и с компенсаторно волеизявление да постигне ефекта на погасяване до размера на по-малкия дълг. С тези мотиви обосновал наличието на предпоставки за извършване на 4 прихващане с част от сумата по записа на заповед до размера на установеното за основателно вземане, а именно над 30 000 лв. до доказания размер на вземането от 80 703.75 лв. Последният приел, че попада изцяло в размера на сумата по ценната книга /164 000 лв./ и до нейният размер може да се извърши прихващане. Изложил допълнителни съображения, че в случая са били налице и предпоставките на чл. 103, ал. 2 от ЗЗД – условията за извършване на компенсация са били налице преди изтичане на давността за вземането по записа на заповед – вземанията са еднородни, ликвидни и изискуеми към момента на изявлението за компенсация. Към 03.10.2008г. са били налице условията за компенсация – тогава пасивното вземане /предявено с иск в процеса/ е било изпълняемо, тъй като тогава е издадено Удостоверение № СА 92-00-203/03.10.2008г. за завършване на строежа, в който са вложени претендираните средства по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, а активното вземане по записа на заповед /което е и съдебно признато/ е станало изискуемо на падежа на 21.04.2008г., т.е. преди пасивното. В този смисъл към 03.10.2008г. до размера на по-малкото /в случая пасивното вземане за горницата над 30 000 лв. до 110 703.75 лв./ е възможна компенсация.