Определение № 354 от 30.01.2024, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 145/2024
- Вид
- Определение № 354
- Подписан
- 30.01.2024
- В сила
- 30.01.2024
- Състав
- Светла Величкова Пенева, Мирела Огнянова Кацарска, Красимир Тодоров Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 276, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 354 гр. Варна, 30.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Светла В. Пенева
Членове:
Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно частно гражданско дело № 20243100500145 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по частна жалба на А. С. Х. против Определение № 13941/22.11.2023 г. по гр.дело № 10117/2023 г. по описа на ВРС, XXXIX състав, с което е оставено без уважение възражението му за липса на международна компетентност на РС – Варна в производството по чл. 127, ал. 2 от СК.
Навеждат се твърдения, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбите на Регламент № 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 години относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. Излага се, че към момента на сезиране на съда детето и майката са имали обичайно местопребиваване в Нидерландия.
Ответницата Ф. Венциславова А. депозира отговор по жалбата в срока по чл. 276, ал.
1 от ГПК, с който претендира, че определението на ВРС е правилно и законосъобразно.
Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, чрез надлежен пълномощник, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Производството по гр.д. № 10117/2023 г. по описа на ВРС, XXXIX състав е образувано по иск на Ф. Венциславова А. против А. С. Х. с правно основание чл. 127, ал. 2 от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на родеото от съвместното им съжителство дете с. А.ов С., род. на 28.11.2020 г.; за определяне на режим на лични отношения на детето с бащата, за осъждане бащата да заплаща издръжка на детето в размер на 500 лева месечно.
Ответникът А. С. Х., редовно уведомен за инициираното съдебно производство, депозира отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва изцяло предявените искове. Прави възражение за липса на международна компетентност на ВРС.
Не е спорно по делото, а и от представените от страните писмени доказателства е 1 видно, че ищцата, ответника и роденото от съвместното им съжителство дете са български граждани, като детето е родено в Нидерландия, като до месец юли 2023 г. А. и детето са пребивавали именно в Нидерландия.
Към настоящия казус е приложим Регламент (ЕС) 2019/1111 на Съвета от 25 юни 2019 година относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни въпроси и въпроси, свързани с родителската отговорност, и относно международното отвличане на деца. По въпросите на родителската отговорност, какъвто е предмета на първоинстанционното производство, компетентни са съдилищата на държава членка, където детето има обичайно местопребиваване към момента на сезирането на съда – чл. 7 от Регламента. При прилагането на тази компетентност следва да се имат предвид и разпоредбите на чл. 8- чл. 10 от Регламента
Родителската отговорност /предоставяне на родителските права, местоживеене на детето, лични отношения, пътуване в чужбина и др./ и свързаната с нея международна компетентност са уредени в чл. 7 и сл. от Регламент (ЕС) № 2019/1111. Съгласно § 1 на чл. 7 от Регламента, компетентни са съдилищата на държавата-членка, където детето има обичайното местопребиваване към момента на сезирането на съда. По този въпрос вече има ясна дефиниция, дадена от Съда на ЕС. Обичайното местопребиваване на детето в дадена държава се преценява не само от физическото му присъствие на нейна територия, но и от останалите фактори, свързани със социалната среда, които показват, че това присъствие не е временно или случайно, а отразява интеграцията на детето в социалната и семейна среда /Решение на съда на ЕС по дело С-523-07 и С497/2010/. Настоящият спор касае въпроси, които се обхващат от понятието "родителска отговорност" по смисъла на чл. 2, § 7 от Регламент (ЕС) № 2019/1111. В случая, както се посочи, към момента на сезирането на съда детето с. има обичайно местопребиваване в Република България, същото се отглежда и е трайно установено в семейната и социална среда на майката, тук получава здравни грижи, посещава детска градина и присъствието му не е временно или случайно. Не се твърди и не се установява наличие на условията по чл. 8 и чл. 9 от Регламента за запазване компетентността на съдилищата на държавата – членка по предишното обичайно местопребиваване на детето, като същевременно в хода на производството могат да се осъществят изцяло и предпоставките на чл. 10, ал. 1 от Регламент (ЕС) № 2019/1111, която норма предвижда възможност за избор на съд на определена държава - членка: детето има обичайно местопребиваване в РБ и е нейн гражданин, страните, както и всеки друг носител на родителска отговорност да са приели изрично компетентността в хода на производството и съдът е направил необходимото всички страни да бъдат информирани за правото си да не приемат компетентността, и при преценка на висшия интерес на детето се налага делото да бъде разгледано от българския съд, при което същият има международна компетентност.
В случая не са налице и условията на чл. 12 от Регламент (ЕС) № 2019/1111 – прехвърляне на компетентност на съд на друга държава членка по отношение на исковете за "родителска отговорност".
С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че компетентен да разгледа делото е Варненски районен съд, поради което Определение № 13941/22.11.2023 г. по гр.дело № 10117/2023 г. по описа на ВРС, XXXIX състав се явява правилно и като такова следва да потвърдено.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Определение № 13941/22.11.2023 г. по гр.дело № 10117/2023 г. по описа на ВРС, XXXIX състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3