Определение № 192 от 11.03.2022, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 10.03.2022 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Вилиян Г. Петров

Членове:

Георги Йовчев

Николина П. Дамянова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000119 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „Уникредит Булбанк“ АД – гр. София , чрез процесуален представител по пълномощие - адв. М.Ж., срещу решение № 522/29.12.2021г., постановено по т. д. № 176/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от въззивника срещу ФР. ФР. Г. от гр. Варна, обективно съединени искове, по реда на чл. 422 ГПК, за установяване съществуването на вземания на банката към ответника кредитополучател по договор за ипотечен кредит № 301/1523/49279507 от 02.10.2017г., удостоверени по Заповед за незабавно изпълнение № 261076/26.10.2020г, издадена по ч. гр. д. № 12994/2020г. по описа на ВРС, както следва: за горницата над 95 670.95 лв. до 96 160.54 лв., претендирани като сборна изискуема главница, за горница над 1 149.15 лв. до 1 585.47лв., претендирани като възнаградителни лихви, включени във вноски по плана от 01.10.2019 г. до 19.02.2020 г., за горницата над 4.91 лв. до 1 980.31 лв., претендирани доначислени лихви върху ползвана главница извън начислените във вноски по плана за период от 01.06.2019 г. до 13.10.2020 г., за горница над 96.59 лв. до 108.45 лв., претендирана неустойка за забавено плащане на начислени в просрочени вноски лихви за период 01.10.2020г. до 13.10.2020г.

В жалбата се твърди неправилност на решението. Излагат се подробни доводи за липса на неравноправни клаузи в процесния договор за ипотечен 1 кредит № 301/1523/49279507 от 02.10.2017г. по отношение на допълнителните разходи за застраховка. Твърди се, че ответната страна не е направила възражение за недействителност на съглашенията за застраховка, както и за недължимост на застрахователните премии нито в отговора на искова молба, нито в хода на производството пред първоинстанционния съд.

Релевират се аргументи за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, а именно, че въпросът за размерите на застрахователните премии не е бил спорен между страните, а е поставен за първи път в съдебния акт, като по този начин не е включен при разпределяне на доказателствената тежест. Искането към възивния съд е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и уважаване на исковете изцяло, с присъждане на разноски. Към жалбата са приложени писмени доказателства във връзка с размерите на допълнителни разходи за застраховки за кредитна протекция, с искане за приемането им от въззивния съд. Представени са: 1/. Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“ № Пакет А 301/1523/49279507 от 02.10.2017г., ведно с Общи условия по застрахователна програма „Кредитна протекция“ и „66 плюс“ за кредитополучатели по ипотечни кредити, отпуснати от „Уникредит Булбанк“ АД; 2/ Декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция“, ведно с подробен медицински въпросник за приемане на застраховането; 3/ Групов застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция“ № 2/2014г. от 01.10.2014г. и Договор за застрахователно агентство от 01.10.2014г.; 4/ Застрахователна полица № 3000173006560 към застраховка „Имуществена протекция“ от 10.10.2017г., ведно с декларация – съгласие, Инструкция и Специални условия за застраховка „Имуществена протекция“;

5/ Рамково споразумение за застраховане на имущество от 20.05.2016г.

В законоустановения срок е постъпил отговор от въззиваемата ФР. ФР.

Г., представлявана от адв. К.Т., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Инвокират се подробни доводи в подкрепа правилността на първоинстанционното решение, в това число и на извода, че ответницата, в качеството й на потребител действително е била обвързана неравноправно. Твърди се, че съдът следи служебно за наличие по делото на фактически или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на клаузи в потребителски договор. Моли за потвърждаване на обжалваното решение, с присъждане на разноски за въззивна инстанция.

2

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в отхвърлителната част съобразно процесуалното качество на въззивника, и е процесуално допустима.

Съдът намира, че искането на въззивника за допускане на доказателства във въззивна инстанция е основателно по следните съображения:

Съгласно указанията, дадени с т. 2 на ТР № 1/2013г. на ОСГТК, когато във въззивната жалба или в отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство.

В случая, в доклада по делото липсват указания относно това, че ищецът не сочи доказателства за определяне по размер на поетото от кредитополучателя задължение за заплащане на допълнителен разход за застраховка за кредитна протекция, уговорено с препращане към други съглашения, в т. 9.1 от Раздел I - ви от договора за кредит. На основание чл.

266, ал. 3 ГПК искането за приемане и прилагане на представените от въззивника писмени доказателства, с които се цели доказване именно на релевантните факти във връзка с този допълнителен разход, следва да бъде уважено. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК.

Воден от горното, съставът на ВнАпС

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба на „Уникредит Булбанк“ АД гр. София срещу решение № 522/29.12.2021г., постановено по т. д. № 176/2021г. по описа на Варненски окръжен съд, в отхвърлителната му част.

ДОПУСКА приемането и прилагането като доказателства по делото на представените от „Уникредит Булбанк“ АД , с въззивната жалба, заверени преписи на: 1/. Сертификат за застраховка „Кредитна протекция“ № Пакет А 301/1523/49279507 от 02.10.2017 г., ведно с Общи условия по застрахователна програма „Кредитна протекция“ и „66 плюс“ за кредитополучатели по ипотечни кредити, отпуснати от „Уникредит Булбанк“ АД; 2/. Декларация за приемане на застраховането по застрахователна програма „Кредитна протекция“, ведно с подробен медицински въпросник за приемане на застраховането; 3/. Групов застрахователен договор за застрахователни програми „Кредитна протекция“ № 2/2014г. от 01.10.2014г. и Договор за застрахователно агентство от 01.10.2014г.; 4/. Застрахователна полица № 3000173006560 към застраховка „Имуществена протекция“ от 10.10.2017г., ведно с декларация – съгласие, Инструкция и Специални условия за застраховка „Имуществена протекция“; 5/. Рамково споразумение за застраховане на имущество от 20.05.2016г.

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 03.05.2022г. от 14.30 часа, за които дата и час да се призоват страните, като им се връчат и преписи от определението.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4