Решение № 128 от 11.09.2024, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 128 гр. Ямбол, 11.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калина Г. Пейчева

Членове:

Яна В. Ангелова

Весела К. Спасова при участието на секретаря Ваня Д. Динева като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело № 20242300500134 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С въззивната жалба от Н. С. В. се обжалва Решение № 72 от 13.02.2024 г., постановено по гр. дело № 752/2023 г. по описа на ЯРС в частта, с която са уважени предявените искове от М. Е. М., Д. М. Д. и Д. М. Д. против Н. С. В.. С Решение № 72 от 13.02.2024 г., постановено по гр. дело № 752/2023 г. по описа на ЯРС, ЯРС осъжда Н. С. В., ЕГН ********** да заплати на М. Е. М., ЕГН ********** сумата от 7968 лв. - обезщетение за пропуснати ползи в следствие на възпрепятстване ползването на собствената й ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, *** за периода 23.03.2018 25.06.2020 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата 16.03.2022 год. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН ********** да заплати на Д. М. Д., ЕГН ********** сумата от 9706 лв. - обезщетение за пропуснати ползи в следствие на възпрепятстване ползването на собствената му ид.част от недвижим имот, находящ се в гр.

Ямбол, *** за периода 23.03.2018 - 16.03.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата 16.03.2022 год. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА Н. С. В., ЕГН ********** да заплати на Д. М. Д., ЕГН ********** сумата от 5580 лв. обезщетение за пропуснати ползи в следствие на възпрепятстване ползването на собствената й ид.част от недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, *** за периода 23.03.2018 -16.03.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата 16.03.2022 год. до окончателното й изплащане; ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. С. В., ЕГН ********** да заплати на М. Е. М., ЕГН ********** , Д. М. Д., ЕГН ********** и Д. М. Д., ЕГН ********** сумата от 4 462, 83 лв. - разноски за първата инстанция.

Въззивникът счита решението в обжалваните му части за неправилно, необосновано, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила. Твърди, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение за обсъждане на доказателствените средства сами за себе си и в съвкупност с останалите доказателствени източници. Твърди, че 1

ЯРС не е извършил анализ на представените писмени доказателства в тяхната съвкупност, поради което достигнал до неправилния извод за основателност на исковете. Възразява, че в мотивите на съдебното решение не са изложени никакви мотиви по отношение на това, защо съдът приема, че началният период на дължимост на обезщетението е от посочената в диспозитива на решението дата -23.03.2018г. Направено е възражение за неправилна правна квалификация. Въззивникът твърди, че пред ЯРС не са събрали доказателства, както и не е установено, от която дата и въобще задържан ли е незаконно процесния имот и на какво основание приема, че дължи обезщетение на другите двама ищци М. Е. М. и Д. М. Д..

Изтъква, че не са се събрали и доказателства, кой действително ползва имота, ползва ли се същият от ответника, и ако се ползва какъв е периода на ползване, след като ответници по спора по гр.дело № 469 по описа за 2020г. на ЯОС, са ответника и търговско дружество "СЛАВИДОР" ЕООД. Жалбоподателят е направил оплакване, че първоинстанционният съд не е разгледал и не се е произнесъл по правопораждащите факти - собствеността на ищците върху имота, упражнявана от ответника фактическа власт върху него през процесния период от време, наличие на основание за това, какъв е средномесечният пазарен наем за исковия период за вещ с характеристиките на процесната, както и че ЯРС не е разгледал и направените с отговора на исковата молба възражения / оспорвания /, относно твърдението, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот от 2018г., оспорването на претенциите и за посочените в исковата молба периоди. Изложени са подробни съображения в тази насока. Посочена е съдебна практика.

Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение в обжалваните му части и да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.Претендира присъждане на направените по делото разноски и пред двете инстанции.

В законоустановения срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от въззиваемите М. Е. М., Д. М. Д. и Д. М. Д. чрез процесуалния представител адв.

Г. Д. от АК - Ямбол. В отговора се излага становище за неоснователност на въззивната жалбата, респ. за законосъобразност и обоснованост на атакуваното решение, като са изложени подробни аргументи в тази насока. Моли ЯОС да остави без уважение подадената въззивна жалба и да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение и присъди сторените от въззиваемите пред въззивната инстанция разноски.

В с.з. въззивникът Н. В., редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. М.

Х. от АК – Ямбол.

В с.з. въззиваемите М. М., Д. Д. и Д. Д., редовно призовани, явяват се М. М. и Д. Д..

За всички въззиваеми се явява адв. Г. Д. от АК – Ямбол.

Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за установено от фактическа страна следното:

От представения по делото НА № 8/01.11.2019 г. за собственост на недвижим имот е видно, че ищците М. Е. М., Д.М.Д.. и Д. М. Д. са били признати на осн. чл. 587 ГПК за собственици при квоти 4/6 ид. части за първата от тях и по 1/6 ид.ч. за вторите двама на недвижим имот, находящ се в гр. Ямбол, ул. „Търговска"10, а имено - 1/3 ид.ч. от ПИ с идентификатор № *** с площ 164 кв.м., заедно с построения в него търговски обект в сграда с идентификатор № *** със застроена площ 85 кв.м., ведно с прилежащото му мазе с площ 85 кв.м., с предназначение „постройка за допълващо застрояване".

Видно от НА № 52/06.04.2020 г. за дарение на недвижим имот между роднини по права линия, М. Е. М. е дарила на сина си Д. М. Д. 1/6 ид.ч. от горепосочената 1/3 ид.ч. от ПИ, както и собствените си 3/6 ид.ч. от находящия се в същия търговски обект.

С представения по делото НА № 112/25.06.2020 г. за дарение на недвижим имот 2 между роднини по права линия, М. Е. М. е дарила на дъщеря си Д. М. Д. 1/18 ид.ч. от горепосочената 1/3 ид.ч. от ПИ, както и собствените си 1/6 ид.ч. от находящия се в същия търговски обект.

От представена по делото нотариална покана от тримата ищци е видно, че същата е адресирана до „Славидор"ЕООД и Н. С. В. и е връчена на адресатите на 31.07.2018 г.. Със същата покана ищците, сочейки че са собственици на имота и сградата, находящи се на *** и твърдейки, че адресатите на поканата са се самонастанили в имота им и го ползват за търговски цели, ги канят да напуснат имота, както и в 7-дневен срок да им предадат ключовете за имота, като в случай на непредаване, считано от датата на получаване на поканата им, дължат ежемесечно сумата от 300 лв., представляваща обезщетение за ползване на имота им.

От договор за наем от 02.02.2017 г. е видно, че същият е сключен между въззивника-наемодател и „Славидор"ЕООД - наемател, по силата на който наемодателят отдава под наем на наемателя собствен недвижим имот - надземна част от сграда с идентификатор № ***, находяща се на ***-площ 60 кв.м. за срок от една година и при месечен наем от 100 лв.

От приложените в цялост гр.д.№ 469/2020 г. по описа на ЯОС, в.гр.д.№ 438/2021 г. по описа на АС - Бургас и гр. д.№ 2235/2022 г. на ВКС се установява, че на 27.08.2020 г. Д.

М. Д. е депозирал против „Славидор"ЕООД и Н. С. В. искова молба с правно основание чл.

108 ЗС с искане да бъде признато за установено по отношение на двамата ответници, че ищецът е собственик на 4/6 ид.ч. от търговски обект в сграда с идентификатор № *** с площ 85 кв.м., на един етаж, заедно с прилежащото му мазе с площ 85 кв.м., както и да бъдат осъдени да предадат на ищеца владението върху имота. На 13.01.2021 г. е депозиран отговор на ИМ, с който ответниците са признали иска в неговата установителна част до размера на 1/18 ид.ч. от собствеността върху търговския обект, а ответникът Н. В. е предявил против ищеца насрещен иск, с искане да бъде признато за установено, че същият е собственик на 1/3 ид.ч. от процесния търговски обект. С постановеното по делото решение предявеният иск по чл. 108 ЗС е уважен, като ищецът Д.

М. е признат за собственик на 4/6 ид.ч. от търговския обет, като двамата ответници са осъдени да му предадат владението и фактическата власт върху имота. Предявеният насрещен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е отхвърлен. С решение на БАС от 20.12.2021 г., решението на ОС - Ямбол е потвърдено изцяло, а на 10.01.2022 г. е бил издаден в полза на Д.

М. ИЛ за предаване владението и фактическата власт върху имота. С определение от 07.12.2022 год. на ВКС по гр. д.№ 2235/2022 г. на ВКС решението на БАС не е било допуснато до касационно обжалване.

На 14.01.2022 г. Д. М. е депозирал пред ЧСИ И.Х. молба за образуване на ИД въз основа на горепосочения изп.лист, за да бъде въведен във владение на имота. С молба от 16.03.2022 г. от „Славидор"ЕООД и Н. В., с оглед насрочения на посочената дата въвод във владение, същите са заявили, че предават доброволно ключовете за обекта. От молба вх.№ 10302/16.03.2022 г. се установява, че на 16.03.2022 год. М. е получил 1 бр. ключ за имота.

Видно от представеното удостоверение за наследници на М.Д.М., същият е починал на 22.01.2018 г. и е оставил законни наследници - тримата ищци.

Представени са Акт за узаконяване от 30.01.2014 г. и Удостоверение от 03.01.2020 г. на гл. архитект на Община Ямбол, видно от което извършители на строежа на сграда с идентификатор № *** са М. Е. М. и М.Д.М..

От назначената по делото ССЕ се установява, че средният пазарен наем за търговското помещение от 60 кв.м. към датата на изготвяне на заключението е 630 лева.

Посочени са средните наемни цени за периода 2018г. - 2022 г., вкл. общия дължим размер на обезщетението за всеки от ищците при посочените квоти в съсобствеността и за претендираните периоди. Предвид оспорване на приетата експертиза, по искане на ищците е 3 назначена комплексна СТЕ, вещите лица по която са посочили средния пазарен наем за процесния търговски обект с площ 85 кв.м. за периода 2018 г.- 2022 г. , вкл. общия дължим размер на обезщетението за всеки от ищците при посочените квоти в съсобствеността и за претендираните периоди.

Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в предвидения в чл. 259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок. Преценена по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената служебна проверка по чл. 269 от ГПК ЯОС намира решението за валидно и допустимо.

Съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Непозволеното увреждане се основава на нарушението на правната норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на който са - деяние /действие или бездействие/, вреди, противоправност на деянието, вина и причинната връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага до доказване на противното - чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл. 51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В контекста на изложеното, на първо място, следва да се отбележи, че вредата по смисъла на чл. 45 ЗЗД е всяка неблагоприятна последица за защитените от закона права и интереси на увредения, като тя може да засяга, както настоящото имущество на увредения, така и вероятното бъдещо увеличение на имуществото му. Съответно обезщетението за причинените от непозволеното увреждане вреди е вземане само на увредения. А това е лицето, чието лично или имуществено благо е засегнато от събитието, което по своя фактически състав е непозволено увреждане. Затова само по отношение на него възникват правните последици на този фактически състав. В случая се претендират претърпени от ищците имуществени вреди под формата на пропуснати ползи, представляващи размера на наема за имота, от ползването на който са лишени в резултат на неправомерни действия на ответника. В разглеждания случай тримата ищци доказват по несъмнен и категоричен начин, че са носители на правото на собственост върху процесния имот. Правото на собственост на ищеца Д. Д. относно 4/6 ид.ч. от обекта е било признато с влязло в сила решение. Останалите ищци се легитимират като собственици с приложените по делото нотариални актове. В съдържанието на правото на собственост се включват правомощията на ищците-собственици да владеят, ползват и да се разпореждат с обекта на собственост, а за всички други лица съществува задължението да се въздържат от действия, с които възпрепятстват собствениците да упражняват свободното правото на собственост. Ползването на една недвижима вещ като собственическо правомощие предполага възможност за титуляра на правото на собственост на фактическо използване на вещта лично или чрез другиго, без промяна на субстанция и параметри като площ, граници и функционално предназначението, респ. извличане на ползи и добиви.