Решение № 4506 от 31.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4506 гр. София, 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-В, в закрито заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Божана Желязкова

Членове:

Любка Голакова

Десислава Янева-Димитрова като разгледа докладваното от Любка Голакова Въззивно гражданско дело № 20241100504735 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК.

Подадена е жалба с вх. №46849/22.04.2024г. по описа на СГС от „СМ Д.Х.“ ЕООД срещу постановление /наименовано разпореждане/ от 11.03.2024г. по изпълнително дело №20248440400494, с което е намален размера на адвокатския хонорар на 2 355, 12 лв.

Жалбоподателят - „СМ Д.Х.“ ЕООД посочва, че на взискателя не се дължат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени документи, от които да се удостовери тяхното извършване. При евентуалност поддържа, че доколкото не са извършвани действия от адвоката, упълномощен от взискателя, освен образуване на изпълнителното дело, то адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на 200 лв. Относно определените такси от ТТРЗСЧИ поддържа, че същите са дължими в размер на 3 770, 02 лв., а не както е посочено в поканата за доброволно изпълнение – 4 154, 15 лв.

Претендира направените разноски.

Взискателят – Р.В.Х. не е депозирал становище относно подадената частна жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на частната жалба. Подробно са 1 описани по стойност и на какво основание са начислени такси.

Софийски градски съд, след като разгледа обжалваният акт, обсъди изтъкнатите в частната жалба доводите и се запозна с материалите по делото, приема следното:

Производството по изпълнително дело №20248840400494 е образувано на 15.02.2024г. въз основа на подадена молба от Р.В.Х., в качеството й на взискател, чрез пълномощника й адвокат М.М. срещу „СМ Д.Х.“ ЕООД, в качеството му на длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 26.01.2024г. издаден по в. гр. д. №12 939/2022г. по описа на СГС, II Г – въззивен състав относно следните задължения:

- 35 655, 23 лв. – обезщетение за оставане без работа за целия претендиран период 21.03.2022г. – 12.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане и - 2 500 лв. – представляващи направени в производството разноски.

Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от 14.02.2024г., в който е вписано, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 2 400лв., които са платени в брой относно осъществяване на процесуално представителство по процесното изпълнително производство.

На л. 15, 16 са приложени извършени справки за длъжника относно банковите му сметки в Република България и декларирано движимо и недвижимо имущество.

На 15.02.2024г. са изготвени запорни съобщения до Търговския регистър при Агенция по вписванията – л. 36 - 43, с които е наложен запор върху дружествените дялове, собственост на длъжника в капитала на: „Е.Д.Е.“ ЕООД, „У.Д.С.“ ЕООД, „У.Д.К.“ ЕООД и „Е.Е.Д. К.“ ЕООД.

На 22.02.2024г. е изготвена покана за доброволно изпълнение, в която се съдържа посочване на общия размер на задължението по издадения изпълнителен лист – 45 944, 62 лв., начислените разноски по изпълнителното дело – 2 400 лв. – за адвокатско възнаграждение и такси по ТТРЗЧСИ – 4 154, 15 лв. Поканата е връчена на служител на длъжника, на когото са вписани двете имена и заеманата длъжност на 22.02.2024г.

На 22.02.2024г. е изготвено запорно съобщение до „Банка ДСК“ АД, с което е наложен запор върху сметките на длъжника.

2

На л. 33 от изпълнителното дело е приложено удостоверение изх.

№220372401178357/29.02.2024г. издадено от орган по приходите НАП, ТД София, в което е вписано, че длъжникът има публични задължения в размер на общо 2 979, 25 лв.

С разпореждане от 05.03.2024г. на основание чл. 458 от ГПК съдебния изпълнител е присъединил като взискател НАП.

На 08.03.2024г. е подадено възражение от длъжника, с която същият е възразил срещу включването на адвокатското възнаграждение на взискателя, евентуално поддържа, че определеният размер на адвокатското възнаграждение следва да бъде намален до 200 лв., както и намаляване на начислените такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ до 3 710, 02 лв.

На 11.03.2024г. е издаден обжалвания акт, след като е предоставена възможност и депозирано становище от взискателя.

При така установената фактическа обстановка настоящият съдебен състав формира следните правни изводи:

Подадената жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, поради следните съображения:

I. Относно определения размер на адвокатско възнаграждение за взискателя.

Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., а съгласно т. 2 на същата разпоредба - за воденето на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – се определя допълнително възнаграждение в зависимост от материалния интерес.

В конкретния случай от страна на процесуалния представител на взискателя освен депозиране на молбата за образуване на изпълнително дело не са извършвани други процесуални действия до подаване на жалбата, предмет на настоящото производство.

Предвид така установеното настоящият съдебен състав приема, че не следва да се определя и адвокатско вънаграждение по т. 10.2 от посочената Наредба на този етап от производството.

Предвид изложените мотиви настоящият съдебен състав намира, че на 3 взискателя се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., поради което същото следва да бъде намалено до посочения размер.

II. Относно таксите по ТТРЗЧСИ

В изпълнителното дело, копие от което е приложено към жалбата, не се съдържа изготвена сметка от съдебния изпълнител относно начислените от него такси. Единствено в постановление от 15.02.2024г. /изготвено преди поканата за доброволно изпълнение/ е вписано „такси и разноски по изпълнението: - адвокатско възнаграждение – 2 400 лв., такси за образуване на изп. производство – 162 лв. и държавни такси – 87, 80 лв.“ В мотивите на частния съдебен изпълнител депозирани към подадената жалба са описани по основание, брой и размер такси, които се твърди, че са дължими на съдебния изпълнител, като техния общ размер е 512, 43 лв.

От приложеното изпълнително дело се установяват следните такси, които се следват съгласно ТТРЗЧСИ:

-по т. 1 – за образуване на изпълнително производство – 20 лв., -по т. 3 – за изготвяне на справка за длъжника и неговото имущество – направени са общо 3 справки, като за всяка от тях е определена такса в размер на 5 лв. или общо 15 лв.,

- по т. 5 – за връчване на поканата за доброволно изпълнение – 20 лв., - по т. 9 за налагане на запор върху дял от търговско дружество – наложени са 4 запора или общо 60 лв.,

- по т. 9 за налагане на запор върху банкова сметка – 15 лв., - такси за налагане на запор заплатени на Агенция по вписванията – 80 лв.,

- по т. 26 – общия размер на задължението към датата на изготвяне на поканата за доброволно изпълнение е 45 944, 62 лв. и 200 лв. – адвокатско възнаграждение за взискателя или общо 46 144, 62 лв. Съгласно т. 26, б. „г” от ТТРЗЧИ таксата за събрани суми от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв. Съдът като взе предвид размера на дълга съобразно поканата за доброволно изпълнение и определения по-горе размер на адвокатското възнаграждение, както и цитираното правило на ТТРЗЧСИ определя дължимата такса по т. 26 - 3 586, 41 лв. с ДДС. След събиране на описаните по-горе такси – общо в размер на 130 лв., включване на 26 лв. – ДДС, както и 80 лв. – такса платена на Агенция по вписванията и таксата по т.

26 се получава общия размер на таксите по ТТРЗЧСИ – 3 822, 41 лв. В призовката за доброволно изпълнение е посочен общият размер на таксите по ТТРЗЧСИ – 4 154,15 лв. С оглед на така установеното следва да бъдат намалена начислените от съдебния изпълнител такси по ТТРЗЧСИ от 4 154, 15 лв. на 3 822, 41 лв.

4

Относно разноските за настоящото производство

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в три изчерпателно изброени хипотези на закона. Доколкото в настоящия случай не попадаме в нито една от лимитативно изброените изключения, следва, че направените разноски за настоящото производство следва да бъдат понесени от длъжника, поради което и направеното му искане следва да бъде оставено без уважение.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление /наименовано разпореждане/ от 11.03.2024г. по изпълнително дело №20248440400494, с което е намален размера на адвокатския хонорар на 2 355, 12 лв И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение изх.

№9246/15.02.2024г. по изпълнително дело №20248440400494: разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя от 2 400 лв. на 200 лв. и такси по ТТРЗЧСИ от 4 154, 15 лв. с вкл. ДДС на 3 822, 41 лв. с вкл.

ДДС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5