Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 287 от 25.10.2022, Апелативен съд - Варна

Съд
Апелативен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 370/2022
Вид
Решение № 287
Подписан
25.10.2022
Състав
Радослав Кръстев Славов, Дарина Стоянова Маркова, Даниела Димова Томова

Цитирани разпоредби

  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 ал.1 и ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.493 ал.1 т.5 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Варна, 20.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Радослав Кр. Славов

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Д.а Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело № 20223001000370 по описа за 2022 година

И за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по образувано по жалба на К. Р.

К. от гр.Бургас срещу решение № 74 от 04.03.2022г. по търг.дело № 1356/20г. по описа на Окръжен съд – Варна, в частта му, с която е отхвърлен предявения от него срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск за обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 16.04.2019г. в гр.Варна, по вина на водача на лек автомобил с рег.№ А 7895 КН, със задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за разликата над 90 000лв. до предявения размер от 250 000лв., както и относно началната дата на присъденото обезщетение.

В жалбата се твърди че решението в обжалвА.та от него част е неправилно, необосновано и постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва определения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди. Твърди че съдът неправилно е приложил нормата на чл.52 от ЗЗД. Твърди че не са отчетени в достатъчна степен физическите и 1 емоционалните болки и страдания, които е претърпял, и които продължава да изпитва и към настоящия момент, както и особено неблагоприятната прогноза за възстановяването му. Подробно описва във въззивната жалба установените и доказани по делото травматични увреждания, претърпените операции и усложнения. Твърди, че е претърпял продължителни болки и страдания и ще изпитва негативните последици от събитието през целия си живот. Сочи че е прекарал в болнични заведения голям период от време и са му извършени редица животоспасяващи операции. Вследствие на произшествието целият му живот се е преобърнал, белязвайки го завинаги във физически и емоционален план. Загубил е завинаги крайната фаланга на четвърти пръст на лява ръка, а неврологичното му състояние му носи ежедневни затруднения и дискомфорт.Твърди че определеното обезщетение е в противоречия със съдебна практика за подобни увреждания. Твърди че съдът неправилно е присъдил законна лихва от 15.09.2020г., като е отхвърлил искането му за законна лихва от датата на ПТП – 16.04.2020г., като твърди че законна лихва се дължи на основание чл.84 ал.3 от ЗЗД от момента на настъпване на вредите.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд в обжалваните от него части и да постанови друго, с което искът му за обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен в пълен размер от 250 000лв, както и законна лихва върху главниците – за обезщетения за имуществени и за неимуществени вреди, да бъдат присъдени и за периода от 16.04.2020г. до 15.09.2020г. Претендира направените разноски за двете инстанции, включително адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата стрА. ЗД „Бул Инс“ АД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК писмен отговор изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в обжалваните от ищеца части. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли съда да потвърди първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на 2 въззивното производство, приема за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл.432 от КЗ от К. Р. К. срещу ЗД „Бул Инс“ АД за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250 000лв. и за обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 194.85лв., претърпени в резултат на пътно-транспортно произшествие на16.04.2019г., причинено виновно от Д. К. Х. при управление на лек автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ А 7895 КН, при сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, ведно със законна лихва.

Решението в частите му, с които е присъдено обезщетение за неимуществени вреди до размера на сумата 90 000лв. и обезщетение за имуществени вреди е влязло в сила. Предмет на въззивно обжалване е решението на първоинстанционния съд в отхвърлителната му част и по отношение на началната дата на присъденото законна лихва.

С оглед влязлото в сила решение на първоинстанционния съд и предметите предели на силата на присъдено нещо, въззивният съд намира, че пред настоящата инстанция е установено настъпването на пътнотранспортното произшествие на 16.04.2019г., вината на водача Д. К. Х. и механизмът на пътно-транспортното произшествие. Не е спорно, че между застрахователното дружество и собственика на автомобила, с който е причинено пътно-транспортното произшествие е сключен договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, действаща към датата на пътно-транспортното произшествие, която покрива отговорността на застрахователя за причинени от Х. вреди при управлението на лекия автомобил.

Спорен пред въззивния съд е само размерът на обезщетението за неимуществени вреди.

По размера на обезщетението:

Не е спорно, че пострадалият К. е бил пътник в автомобила, управляван от Х. и при пътно-транспортното произшествие е получил черепно-мозъчна травма и травма на лявата длан. Черепно-мозъчна травма се изразява със счупване на черепа в дясна теменно-слепоочна област, надлежаща разкъсноконтузна рА. с липса на тъкан в дясна теменно-слепоочна област, кръвоизлив над твърдата мозъчна обвивка в неголям обем, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на дъгата на дясната скулова кост на черепа.

3

Първоначално е приет по спешност в МБАЛ „Света А.“ АД гр.Варна в клиника по неврохирургия, като в деня на приемането е извършена хирургична обработка на разкъсно-контузната рА. на главата, която е имала минус тъкан с опресняване, мобилизация и ротация на кожните ламба с преодоляване на участъка с липсваща кожна тъкан. По отношение на черепномозъчната травма е приложено консервативно лечение с медикаменти.

Изписан от болницата на 23.04.2019г. На 07.05.2019г. е приет в клиника по термична травма на МБАЛ – Варна на ВМА, където е извършена ексцизия на девитализираните тъкани по главата и към некректомирА.та повърхност с метални скоби е разцепен кожен графт взет от ляво бедро. Изписан е на 11.05.2019г. с подобрение. Посочено е от експерта – неврохирург в приетата от първоинстанционния съд и кредитирА. от настоящата инстанция съдебномедицинска експертиза, че извършената в клиниката по термична травма при ВМА операция е в резултат на претърпени усложнения на здравословното състояние на К. от получената при ПТП произшествие мозъчна травма изразяващо се в незарастване и некроза в участъка на ротираните кожни ламби на главата с цел преодоляване на липсващата кожна тъкан. Съобразно заключението на експерта и обясненията му дадени в съдебно заседание на 09.03.2022г. неврологичните последици от травмите, получени от К. вследствие на ПТП могат да се квалифицират като посттравмен церебрастенен синдром, изразяващ се в лесна уморяемост, разсеяност, периодично главоболие, гадене и световъртеж. Те не представляват опасност за живота и ще продължат и за в бъдеще. Неврологичното състояние на К., разбирано като огнищна неврологична симптоматика, според експерта е много добро, тъй като не се установява неврологиен дефицит, нито възбудна неврологична симптоматика.

Травмата на лявата длан се изразява с частична ампутация на долната /крайната/ фаланга на четвърти пръст на лявата длан, счупване на пета предкиткова кост на лявата длан. След изписването му от клиниката по неврохирургия на 26.04.2019г. е приет в МБАЛ „Бургасмед“ в клиника по ортопедия и травматология където след локална анестезия е извършена репозиция на пета метакарпална кост в ляво, поставена е гипсова имобилизация и на следващия ден е изписан. На 19.07.2019г. в същата клиника с локална анестезия е извършен дебридман на девитализирани тъкани на четвърти пръст на лявата ръка, изкюретирано е нокътно ложе, 4 извършена е ноктопластика. Повторната операция е поради незарастване на крайната фаланга на четвърти пръст в ляво.

Към момента на прегледа К. е в много добро общо здравословно състояние, раните на главата му са зараснали като в дясно фронто темпорално е оформен овален кожен цикатрикс с размери 7/7 см., който води до загрозяване. Счупената кост на лявата длан е зараснала. От обясненията на експерта – ортопед, дадени в съдебно заседание на 12.10.2021г. е ампутирА. малка част от крайната фаланга на четвърти пръст на лява ръка, което съществено не се отразява на функцията на ръката, доколкото четвъртият пръст не е важен за върховия захват на ръката.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Ирина С. К.а и Р.

К.ов К., родители на пострадалия, преки и непосредствени, депозирани непротиворечиво и убедително и взаимно допълващи се, кредитирани от съда при условията на чл.172 от ГПК, въззивният съд приема за установено че К. след инцидента е бил в тежко състояние, за около три месеца след произшествието постоянно е бил по болници, като са му правени различни операции. Майка му го е придружавала при престоя в болниците. Не е могъл да се обслужва сам, не е ставал, често му се е виело свят и е повръщал. След инцидента отказва да се среща с хора. Белезите по главата и пръста му създават комплекси. Преди катастрофата е учил във Военноморското училище във Варна, но е прекъснал, защото е разбрал, че не може да се качи на кораб. Към момента отново учи, но друга специалност, даваща му възможност за работа на суша. И към момента има оплаквания от световъртеж и гадене.

При определяне по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД на размера на неимуществените вреди на увреденото от деликт лице съдът отчита характера и тежестта на уврежданията, интензитета и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им, икономическите условия на живот в стрА.та към момента на увреждането. Взимайки предвид тези критерии и събраните по делото доказателства, въззивният съд определя сумата 180 000лв., като паричен еквивалент на всички понесени от К. емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които е преживял в резултат на претърпяното на

16.04.2019г. пътно-транспортно произшествие.

5

Произшествието настъпва на 20-тия рожден ден на К.. За да определи този размер съдът изхожда от получените травми – черепно –мозъчна и травма на лява длан, от настъпилите от тях усложнения, от проведеното лечение – хирургично и медикаментозно, както и от състоянието на К. към момента. За да определи по-висок размер въззивният съд отчита освен тежестта на получените увреждания оставащият да го съпътства зА.пред видим загрозяващ белег в дясно челно-темпорално, както и липсата на част от горна фаланга на четвърти пръст. Тези уврежданията са видими и за един млад човек допълнително водят до неудобства, понижено самочувствие, ограничаване на контакти. От значение е и посттравмения церебрастенен синдром, изрязяващ се в лесна уморяемост, разсеяност, периодично главоболие, гадене и световъртеж, което макар и да не представлява опасност за живота ще създава допълнително страдания за К.. Въззивният съд намира, че така определеният от него размер обезщетява пострадалия за значителните по интензитет и продължителност болки и страдания, претърпени в резултат на получените увреждания от ПТП.

С оглед на така изложеното, обжалваното решение в частта му, с която искът на К. за обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 90 000лв. до 180 000лв. следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което застрахователното дружество да бъде осъдено да заплати тази сума. За разликата над 180 000лв. до 250 000лв. отхърлителната част на първоинстанцинното решение следва да бъде потвърдено.