Решение № 1157 от 08.03.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1157 гр. София, 08.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова

Членове:

Радостина Данаилова

Владимир Вълков като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231100502139 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „С..В.“ АД - длъжник по изп. д. № 20229240401846 - срещу разпореждане от 19.01.2023 г., с което съдебният изпълнител е отказал да отмени начислените с разпореждане от 10.01.2023 г. три такси по т. 5 ТТРЗЧСИ и е начислил такса за връчване на отказа.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт бил незаконосъобразен, тъй като таксите били начислени във връзка с връчване на възражение срещу разноските, което било уважено, а постановлението, постановено по това възражение, не било сред актовете, за чието връчване се дължала такса по т. 5 ТТРЗЧСИ.

Взискателите „Е.М.“ ЕООД и „Г.С.У.“ ЕООД считат жалбата за неоснователна, тъй като таксите по изпълнението били определени правилно.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е процесуално допустима, но по същество – неоснователна, тъй като таксите в изпълнителното производство били законоустановени и по правило винаги се дължали от длъжника, а неначисляването им от съдебния изпълнител представлявало дисциплинарно нарушение.

Съдът намира следното:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 13.04.2022 г., издаден в полза на Т.Д.Т. за парични суми, представляващи разноски в исковото производство. Вземането на Т. е цедирано на „Е.М.“ ЕООД и „Г.С.У.“ ЕООД, от чието име е подадена молбата по чл. 426, ал. 1 ГПК. На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение и постановление за разноски от 15.12.2022 г. Срещу последното длъжникът е подал възражение, с което е оспорил адвокатското възнаграждение, 1 присъдено на взискателите, както и размера на начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С постановление от 10.01.2023 г. съдебният изпълнител е приел възражението за основателно, като е намалил адвокатския хонорар на взискателите до сумата от 200 лв. и съразмерно - пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. С разпореждане от същата дата съдебният изпълнител е начислил в тежест на длъжника три такси по т. 5 ТТЗЧСИ - за връчване на съобщение до взискателите за постъпилото възражение от длъжника, както и за връчване на взискателите и на длъжника на постановлението от 10.01.2023 г. С молба от 19.01.2023 г. длъжникът е оспорил начисляването на тези разноски, като с обжалвания акт молбата е оставена без уважение и е начислена такса за връчването му в размер от 24 лв.

При тези факти съдът намира жалбата за основателна.

Процесните такси са начислени за администриране на възражение на длъжника срещу разноските и за връчване на две постановления на съдебния изпълнител, постановени във връзка с това възражение (постановлението от 10.01.2023 г. и обжалваното от 19.01.2023 г.).

Начисляването на разноски е относително обособен етап в изпълнителното производство, който започва с издаване на акт на съдебния изпълнител и завършва с неговото стабилизиране след изчерпване на възможността за изменението/отмяната му. Във всички случаи разходите, генерираните в рамките на това обособено производство, и в частност – разходите в производството по оспорване на начислените разноски, не могат еднозначно да се възложат в тежест на длъжника, а трябва да се изследва причината, довела до оспорването, и резултатът от него. Този извод е в духа на разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ГПК, която предвижда няколко хипотези на недължимост на разноски от длъжника и всички те са обединени от общия принцип, че разноските се възлагат на страната, която е причинила тяхното извършване.

Ето защо, щом оспорването на акта на съдебния изпълнител по разноските е било основателно, както е в настоящия случай (основателността е призната с постановлението от 10.01.2023 г.), то не може да се приеме, че длъжникът е станал повод за провеждане на производството по подаване на възражение, а оттук – че следва да носи отговорност за разноските във връзка с разглеждане на това възражение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 19.01.2023 г. по изп. д. № 20229240401846, с което съдебният изпълнител е отказал да отмени начислените с разпореждане от 10.01.2023 г. допълнителни разноски, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ разпореждане от 10.01.2023 г., с което са определени в тежест на длъжника три такси по т. 5 ТТРЗЧСИ, както и разпореждане от 19.01.2023 г. за начисляване на такса в размер от 24 лв. по т. 5 ТТРЗЧСИ за връчване на същото разпореждане.

Решението не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3