Определение № 15821 от 23.07.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 4879/2026
- Вид
- Определение № 15821
- Подписан
- 23.07.2026
- Състав
- Цветелина Евгениева Георгиева, Гергана Иванова Кратункова, Мая Йорданова Михайлова
Цитирани разпоредби
- чл.280 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 15821 гр. София, 23.07.2026 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Б, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цветелина Евг. Георгиева
Членове:
Мая Й. Михайлова
Гергана Ив. Кратункова като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100504879 по описа за 2026 година Образувано е по подадена частна жалба вх.№ 102514/31.03.2026г от С.
А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в rp. София, кв.Горна Баня, ул.
********, чрез адв.Н.М. от САК против определение № 10118/13.03.2026г по гр.д.№ 2634/2026г по описа на СРС, ГО, 158 състав, с което е оставена без уважение молбата по чл.83, ал.2 от ГПК на С. А. М. за освобождаване от последващи държавни такси и разноски по делото.
Жалбоподателката моли съда да отмени обжалваното определение и да я освободи от всички разноски по производството.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД намира, че частната жалба е допустима, като подадена в срок, от процесуално легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт.
Разгледана по същество я намира за неоснователна, поради следното:
Районният съд е бил сезиран с предявени на 30.01.2026г от частната жалбоподателка С. А. М. искове да бъде прекратен брака й с ответника М.
О.М. като дълбоко и непоправимо разстроен по взаимна вина, ползването на семейното жилище да се предостави на ответника, при условие, че й заплаща месечен наем. считано от 16.10.2025г., определен от съда по справедливост и на пазарен принцип, но не по-малко от 1000 евро, ответникът да бъде осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на минималната работна заплата в страната, считано от 01.11.2025г., да запази фамилното си име и разноските по 1 делото да бъдат присъдени на страните така, както са ги направили.
По исковата молба е била внесена дължимата държавна такса и районинят съд е предприел следващите се действия по разглеждането й.
На 03.02.206 от ищцата е подадена молба по реда на чл.83, ал.2 от ГПК до районния съд да бъде освободена от заплащане на такси и всички разноски.
Във връзка със заявеното искане, районният съд е изискал и допълнителни уточнения от ищцата, освен представените от нея декларации и всичко установено е обсъдил подробно в постановеното по делото и обжалвано определение № 10118/13.03.2026г, с което е оставил без уважение искането. Приел е на първо място, че при подаване на исковата молба ищцата е представила доказателства за внесена държавна такса за образуване на производството по делото и към момента на искането за освобождаване и на произнасяне от съда, ищцата не дължи други държавни такси и разноски по делото. На второ място е посочил, че въпреки дадените от съда указания на ищцата, ищцата не е декларира източника на средствата за собствената си издръжка, какъвто очевидно е бил налице, доколкото в противен случай съществуването на ищцата е биологично невъзможно. Като краен извод съдът е посочил, че е поставен от ищцата в невъзможност да извърши обективна преценка относно възможностите й да заплаща такси и разноски по делото.
Въззивната инстанция намира направените изводи в обжалвания акт за изцяло законосъобразни. Допълнително, с оглед твръденията ва частвната жалба съдът изаска данни за притежаваните о тчастната жалбоподателка банкови сметки, за които е декларирала, че не притежава такива, а банкови сметки притежава единствено съпругът й. Обратното се устанвовява от постъпилата по делото информация от БНБ - Регистър на 6анковите сметки и сейфове, като на името на ищцата на ищцата са открити три банкови сметки в две банки, като последната банкова семтка е открита от нея на 12.05.2026г, в хода на въззивното производство. Следователно делкарираните от М. данни са неверни и това препятства установява на действителното й финансово състояние.
За пълнота следва да се посочи, че искането за освобождаване от съдебни такси и разноски се прави винаги при наличие на задължения за заплащането им, като е ясен дължимият им размер и за този конкретен размер лицето дължи да установи, че не разполага с финансови средства да заплати.
2
В настоящия случай М. не дължи нито такси, нито разноски, поради което само на това основание искането й следва да бъде оставено без уважение, като направено при липса на предмет.
На последно място за произнасяне по искането по чл.83, ал.2 от ГПК, съдът дължи да вземе предвид всички осъществени обстоятелства и в този смисъл, при твръдение ат адв. Н.М., като пълномощник на М., че адв. Н.М. е заплатила дължимата от М. ДТ пред районния съд, за постигане на която договореност между двете няма пречка, то и на това основание искането за освобождаване следва да се остави без уважение, доколкото ищцата е обезпечила поемането на съдебните разноски. Извън предмета на настоящото производство са вътрешните отношения между М. и пълномощника й, въз основа на които между тях са постигнати тези договорености, доколкото съдебната практика позволява заплащането на съдебните разноски от трето за спора лице.
По изложеното, обжалваният съдебен акт следва да бъде изцяло потвърден от въззивната инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 10118/13.03.2026г по гр. д. № 2634/2026г по описа на СРС, ГО, 158 състав.
Определението може да се обжалва, при условията на чл.280 от ГПК, с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3