Решение № 45 от 25.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Велико Търново, 25.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Воденичаров при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Гражданско дело № 20224100100686 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид:

Предявени са искове, имащи за предмет претендирано обезщетение за морално удовлетворение чрез потребителната стойност на парите на претърпени неимуществени вреди, обезщетение за претърпени имуществени вреди, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл. 432, ал. 1, вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1от КЗ, както и иск /без размер/ с предмет вторично право на обезщетение за забава в размер на законната лихва, чиято правна квалификация се извежда от нормата на чл.497, ал.1, т.2 КЗ , вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът Г. М. К., с ЕГН: ********** чрез пълномощника си Адвокатско дружество „В. и Б.“, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : гр.С. , ж.к. „М.“3, бл.***, ***, представлявано от адвокат Ц. В. от САК, твърди, че в качеството на пешеходец е пострадала при пътно-транспортно произшествие , възникнало на ***.2021 г. около 16:20 часа в гр. С. , на улица „П. Е.“ срещу № *** при следните обстоятелства :

При управление на лек автомобил „Т.“, модел „***“ с рег. № *** , водачът му Н. М.

Й. в нарушение на правилата за движение по пътищата / не е съобразил скоростта на движение с характер и интензивността му и конкретните условия на видимост в пътния участък / , не я пропуска да пресече пътното платно , блъска я и й причинява телесни увреждания , изразяващи се в счупване на проксимална трета на лява фибула и счупване на шийката на лява раменна кост и в дифузна травма на главния мозък / епидуларен хематом в ляво париетално/.

Постъпила е на лечение в МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД –В.Търново за времето от ***.2021 г. до 21.04.2021 г. , където й е поставена гипсова шина на увредения горен крайник , както и в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Свети Пантелймон-Плевен“ ООД гр.Плевен за времето от 11.05.2021 г. до 14.05.2021 г., където й е извършена оперативна намеса върху лявата раменна става / извършена кръвна репозиция 1 и фиксация със заключващи винтове /.

Неприятните последици от получените травматични увреди били изключително тежки: физически болки в областта им , които продължават при натоварване и промяна на атмосферните условия / и първоначално главоболие , невъзможност да се обслужва сама в бита и да води нормален социален начин на живот, загуба на съня , усещане на умора и отпадналост, страх от движение по пътя , ограничен обем на движенията и липса на пълно възстановяване .

Направила е и необходими разноски , свързани с лечението/ закупени лекарства и медицински изделия , заплатена потребителска такса , заплатени медицински услуги/, възлизащи общо на сумата 1 188,51 лева, представляващи претърпяна имуществена вреда от събитието.

Причинителят на вредите е имал качеството на застраховано лице по смисъла на чл.

477, ал. 2 от КЗ на основание юридическия факт на сключен между него и ответника ЗК „***“ АД договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, оформен със застрахователната полица с № BG/22/120003416338 със срок на валидност от 14.12.2020 г. до 14.12.2021 г.

Предявена е по реда на чл.380 от КЗ пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени и имуществени вреди, която не е удовлетворена в законоустановения краен срок .

Предвид горетвърдяното, моли съда да постанови решение, с което да осъди застрахователя - ответник да й заплати сумата от 70 000 лева - обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата от 1188,51 лева – обезщетение за претърпените имуществени вреди, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тях , считано от 14.10.2021 г./ когато е изтекъл законоустановения срок за удовлетворяване на претенцията след представяне на всички необходими доказателства / до окончателното им изплащане .

В с.з. пълномощникът й поддържа предявените искове. Претендира присъждане на разноските по производството , както и адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

Ответникът ЗК „ Лев Инс“ АД- гр.С. чрез пълномощника си юрисконсулт К. И. в срока по чл.131, ал.1 от ГПК оспорва исковете с възражения, че настъпилото вредоносно събитие е причинено не само от водача на лекия автомобил , но и от каузалния принос на пострадалата , която в нарушение на изискванията на чл. 113, ал.1, т.1 и т.2 и чл.114, т.1 от ЗДвП е предприела внезапно пресичане на пътното платно в необозначено за това място , с което е съпричинила наполовина/ в равна степен с причиняването им от водача на лекия автомобил/ вредите си/ чл.51, ал.2 от ЗЗД/ ; причинната връзка между събитието и характера и тежестта на описаните болки и страдания не е установена по категоричен начин ; размерът на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен в несъответствие с изискването за справедливото му определяне / чл.52 ЗЗД/, възприето в трайната съдебна практика за други подобни случаи; не всички разходи по представените фактури са в доказана причинна връзка с действителната нужда от конкретен вид лечение , свързано с получените травматични увреждания.

Моли да бъдат отхвърлени с присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Привлеченият от ответника застраховател по реда на чл.219, ал.1 от ГПК помагач Н.

М. Й. чрез пълномощника си адвокат П. Д. от ВТАК оспорва основанието на исковете , както и евентуалната си регресна отговорност по чл.500, ал.1, т.1, пр.1-во от КЗ с възражения , основани на обстоятелствата , че възникването на ударното съприкосновение между тялото на пострадалата и управлявания от него лек автомобил е единствено в 2 резултат на нейно виновно поведение при грубо нарушение на правилата на чл. 113, ал.1, т.1 и чл.114, т.1 от ЗДвП, поради което събитието е случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК , а освен това не е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Настъпилото по време, място, начин и участници /предмет на описание в исковата молба /отрицателно и нежелано обществено събитие, което разкрива легалните белези на пътнотранспортно произшествие/ пар.6, т. 30 от ДР на ЗДвП/ и се явява вредоносен източник /главен юридически факт/ на получените от ищеца телесни увреждания с медикобиологичното им описание по- горе, произтеклите от тях вредни последици от субективно естество , застрахованата гражданска отговорност на водача- причинител на вредите по обективен показател , предявената пред застрахователя писмена претенция за изплащане на обезщетение са предмет на убедително доказване с данните, извлечени от представените в заверени по чл.32 от ЗА преписи на документи /Констативен протокол за ПТП с пострадали лица эот ***.2-21 г. на РУ на МВР Свищов ; Протокол за оглед на местопроизшествие с фотоалбум от ***.2021 г. по ДП № ЗМ 153/2021 г. на РУ на МВР гр.Свищов ; Протокол за оглед на веществени доказателства/ запис от видеокамера на СD/ от 09.06.2021 г.; Епикриза по ИЗ № ***/2021 г. на МОБАЛ „Д-р С. Черкезов“ АД ;

Епикриза по ИЗ № 1250/2021 г. на Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Свети Пантелеймон-Плевен“ ООД ; удостоверение от 21.04.2021 г. на МОБАЛ „Д-р С.

Черкезов“ АД –В.Търново ; 7 броя фактури с фискални бонове; молба до ЗК„***“ АД с вх.

№ 8705/30.07.2021 г. ; писмо от ЗК“***“ АД с изх.№ 6854/30.07.2021 г. ; справка от електронната система на Гаранционен фонд / , показанията на свидетеля Д. Б. / дъщеря на пострадалата/, заключението на съдебно- медицинската експертиза на вещото лице д.р Н. Г.

, както и заключението на съдебно- автотехническата експертиза на вещото лице С. С./ и двете- неоспорени и приети по делото/, поради което са надлежно установени по смисъла на чл.154 ГПК, факти / обстоятелства.

Пострадалата започва да пресича пътното платно на необозначено за това място перпендикулярно на оста му от север на юг , движейки се зад паркиран товарен автомобил „Ф. Д.“/ ориентиран : запад- задна част ; изток- предна част/ със скорост 1,7 м/сек., докато по улица „П. Е.“ в посока изток- запад се движи със скорост от 30,7 км./ч управлявания от Н. М. Й. лек автомобил „Т.“ намирайки се във втора фаза на естествено предприетата маневра заобикаляне на товарния автомобил. След като достига до мислената линия, съвпадаща със задната му дясна страна / на товарния автомобил/ К. не спира и не се оглежда наляво , откъдето идва лекия автомобил , а продължава да пресича, вследствие на което на 2 метра по на юг спрямо посоката й на пресичане настъпва помежду им удар/ челен кос за лекия автомобил и страничен ляв за пострадалата, в момент, когато е спряла за миг / , отхвърлена е напред и вдясно на 4,8 метра и пада по очи върху платното за движение, като след удара движението на моторното превозно средство продължава в насрещната пътна лента и чак тогава водачът предприема интензивно спиране.

Удрянето на пострадалата от лекия автомобил, управляван от лицето, чиято гражданска отговорност по повод на ползването му е била предмет на застраховане по смисъла на чл.477, ал.2 КЗ, е факт, който сам по себе си търпи укор за неправомерност/ противоправност от гледище на ЗДвП.

Това е така, защото обществения разум, въплатен в установения с него правов ред не позволява и цели избягване на физически съприкосновения по пътищата между моторни 3 превозни средства и хора, тъй-като те довеждат до травми, смърт и дори повреди от материален характер – чл.1, ал.2 ЗДвП. Този факт по принцип съдържа логическа тежест като правно - оценъчно градиво за наличието на вина, защото тя по начало съпътства противоправността, щом втората е налице.

Безспорно е, че за възникването на разглежданото пътно-транспортно произшествие може да се вменява единствено небрежна вина /схващана като неполагане на онази дължима грижа като един абстрактен обективен модел, която даден физически правен субект в качеството на водач на МПС не е положил, а е могъл и е бил длъжен да положиаргумент от чл.11, ал.3 от НК/, предполагана, че съществува, ако доказателствата не оборват предположението – чл.45, ал.2 ЗЗД.

Те не го оборват , а и застрахователят- ответник в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е направил възражение единствено за принос на пострадалата/ щом се говори за принос, значи подразбираемо се признава , че в каузалния вредоносен процес виновно участва и поведението на водача на МПС/ , не и за съществуване на обстоятелства, явяващи се показател, че настъпването на събитието е било извън интелектуално-волевите способности / контрола на съзнанието/ и при липса на обективна възможност на третото лице помагач да го предотврати/ избегне , попадащи в съдържанието на понятието случайно деяние / събитие /- чл. 15 НК, чл.81, ал.1 ЗЗД, изключващо вината му. Вярно е , че третото лице помагач отрича да има такава , но отрицанието е неоснователно, както ще бъде обяснено по –долу.

Този извод се подкрепя и обосновано се налага от заключението на автотехническата експертиза, обясняващо по какъв начин е възникнало пътно-транспортното произшествие и какви са причините от експлоатационно- технически и субективен характер .

Непосредствената реална опасност / критична пътна ситуация/ за водача на лекия автомобил , състояща се във внезапната/ за него / поява на пострадалата на пътното платно в пресичащо го движение е настъпила в момента, в който той се е намирал на 13 метра от мястото на удара , а тя се е намирала отзад и на една мислена линия с дясната страна на паркирания товарен автомобил , т.е. на 2 метра от това място, изминати за 1,529 секунди.

От този момент насетне водачът не е имал възможност да преустанови движението на автомобила преди мястото на удара, дори и да бе реагирал чрез задействане на спирачната му уредба / т.5 на заключителната част на експертизата / с оглед теоретично изчислената/ но не и практически проверената/ така наречена „опасна зона за спиране“ от 17,02 м./ включваща и времето за реакция на водача и това за задействане на спирачния привод с усилвател/ при установената скорост от 30,7 км./ч.