Решение № 221 от 23.07.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Сливен, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христина Ян. Костадинова Чолакова при участието на секретаря Росица Н. Стоянова като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова Административно наказателно дело № 20262230200605 по описа за 2026 година

Производството е по реда чл. 59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на П. Р. Г., ЕГН **********, подадена чрез процесуален представител против Наказателно постановление № 26-0804000283/20.04.2026г. на ВПД Началник група в ОДМВР Сливен, Сектор „Пътна полиция“ Сливен, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 ЗДвП са му наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро (500.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител, като жалбата се поддържа, пледира се наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно. Алтернативно се иска да бъде приложена разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се сторените по делото разноски.

Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща процесуален представител. В съпроводителното писмо, с което на осн. чл. 60, ал. 2 от ЗАНН преписката е изпратена до съда, излага становище относно законосъобразността на наказателното постановление и моли като такова да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност, в случай че насрещната страна претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята 1 съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

На 31.03.2026г. полицейските служители – свид. В. и М. били нощна смяна и изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.

Сливен. Докато се движили из града със служебния автомобил се разминали с движещ се по бул. “Бургаско шосе“ до Спортно училище в посока към с.

Калояново лек автомобил, който бил без предна регистрационна табела, поради което в 21.33 часа водачът бил спрян за проверка. При извършената проверка установили самоличността на водача - П. Р. Г., както и че управляваното от него МПС лек автомобил „Рено Трафик“ с рег. № СА 5616СК било собственост на Кр.Д.Т., ЕГН **********. Установили също, че МПС било регистрирано, но било без предна регистрационна табела.

За констатираното нарушение на водача бил съставен АУАН сер. GA 3638412/31.03.2026г. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.

140, ал. 1 от ЗДвП. АУАН бил подписан от актосъставителя и свидетеля, и връчен на нарушителя на датата на съставянето му, като същият нямал възражения. С АУАН било иззето като доказателство СУМПС 0395838. Била издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-26-0804-000076/31.03.2026г., с която на осн. чл. 171, т. 1, б. "з", подт.

"гг" от ЗДвП на П. Р. Г. било временно отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Въз основа на съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП били наложени административни наказания „глоба” в размер на 255.65 евро (500.01 лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. Обстоятелствената част на НП, съответства изцяло на обстоятелствата, изложени в АУАН. В НП е посочено, че „в случая деянието е типично за вида си, то не се отличава от останалите такива. Изпълнителното деяние на нарушението засяга обществените отношения, свързани с правилата за движение по пътищата и изискванията към пътните превозни средства за участие в движението по пътищата, а и конкретните обстоятелства по извършването му не разкриват по ниска степен на обществена опасност на нарушението в сравнение с обикновените нарушения от този вид.“ НП било връчено на жалбоподателя на 29.04.2026г.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

Съдът кредитира показанията на актосъставителя Данев и св. Ламбов, дадени в хода на съдебното следствие, т.к. те са извършили проверката и са констатирали нарушението. Като свидетели - очевидци имат преки и непосредствени впечатления. От показанията на свидетелите съдът приема за установено, че на посочените в акта и в НП дата и място жалбоподателят управлявал процесното МПС, собственост на друго лице, което било регистрирано по надлежния ред, но било без предна табела с регистрационен 2 номер. Показанията на свидетелите в тази насока са категорични, непротиворечиви и съвпадащи се.

Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към доказателствения материал по съответния процесуален ред.

Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима - насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, подадена е в законоустановения срок от легитимирано за това лице. Разгледана по същество съдът намира същата за основателна по следните съображения:

Като инстанция по същество в производството по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, районният съд дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от посочените в жалбата основания.

АУАН е съставен от компетентно лице, НП е издадено от компетентен орган. При извършената цялостна служебна проверка, съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушаване правото на защита на жалбоподателя.

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДВП, която разпоредба гласи, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.

За извършеното от него нарушение административнонаказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗАНН актът трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено и законните разпоредби, които са нарушени, а съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е било извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават, а съгласно т. 6 и и законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

В настоящия случай съдът констатира, че както в АУАН, така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, като са описани 3 следните обстоятелства: „водачът управлява лек автомобил Рено трафик, с рег.

№ СА 5616 СК, собственост на Кр.Д.Т., ЕГН **********, като МПС е регистрирано, но е без предна регистрационна табела, поставена на определеното за това място“. При така направеното описание в АУАН е посочено, че водачът виновно е нарушил: „чл. 140, ал. 1 – управлява МПС, което е регистрирано, но е без табела с регистрационен номер или не е поставена на определеното за това място от ЗДвП„ В НП обаче е посочено, че е извършил следното нарушение „Управлява МПС, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДвП“.

От така изложеното съдът приема, че както в АУАН, така и в НП е налице противоречиво и неясно описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено, в противоречие на императивните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН.

На следващо място съдът констатира, че при съставянето на АУАН и издаденото въз основа на него НП са допуснати и съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неспазване на императивните разпоредби на чл.

42, ал. 1, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, съгласно които АУАН и НП трябва да съдържат законните разпоредби, които са били нарушени виновно.

Пълното, ясно и точно описание на всички елементи от състава на административното нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено и посочването на законовите разпоредби, които са нарушени, дава възможност на лицето, сочено като нарушител, да разбере какво нарушение се твърди, че е извършило и съответно за какво нарушение е наказано, за да упражни правото си на защита в пълен обем. В този смисъл е необходимо да е налице правно единство между цифровата квалификация на нарушението, посочена в акта, и тази, отразена в НП, както и единство между словесното описание на нарушението в АУАН и НП и посочения като нарушен закон, което в настоящия случай очевидно не е сторено. Съдът намира, че е налице несъответствие между описанието на обстоятелствата, при които е било извършено нарушението и словесното описание на нарушението. (Отделно от това, тук съдът следва да отбележи, че словесно нарушението е изписано по различен начин в акта и в НП, както бе посочено по-горе). Така в обстоятелствената част на акта и НП е посочено, че водачът е управлявал регистрирано МПС, което било без предна регистрационна табела поставена на определеното за това място. Следователно описана е хипотезата на управление на регистрирано МПС, на което регистрационната табела е поставена на МПС, но не на определеното за това място, което се санкционира на осн. чл. 175, ал. 1, т. 1 ЗДвП, който предвижда че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок три месеца и с глоба 200 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния номер не са поставени на определените за това места. При словесното описание на нарушението в НП обаче е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което е регистрирано, но е без табели 4

(тоест без предна и задна) с регистрационен номер, което се санкционира на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП, който предвижда че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Не се спори, а и от показанията на свидетелите, дадени в хода на съдебното следствие се установява по несъмнен начин, че извършеното от жалбоподателя нарушение се изразява в управление на регистрирано МПС, но без предна регистрационна табела, а не без предна регистрационна табела, която не е поставена на определеното за това място (както е посочено в обстоятелствената част на акта и НП).

Гореизложеното обосновава незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, поради което същото следва да бъде отменено.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН , в съдебните производства пред районния и административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Процесуалният представител на жалбоподателя е претендирал присъждане на направените разноски в производството, като с оглед изхода на делото претенцията е основателна. Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е в размер на 450 евро. От въззиваемата страна е направено възражение за прекомерност, което с оглед фактическата и правна сложност на делото съдът намира за основателно. При съобразяване на разпоредбите на чл. 18, ал. 2, вр. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа, съдът следва да присъди разноски в размер на 204.52 евро, като до претендирания размер от 450 евро, претенцията следва да се отхвърли като неоснователна.