Решение № 306 от 11.10.2018, Окръжен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 306 гр. Перник, 11.10.2018 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,

ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, първи въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛА ПЕЙЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. КАПКА ПАВЛОВА

2. мл.с. КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Златка

Стоянова, като разгледа докладваното от мл.съдия К. Костадинова в.гр.д. № 502 по описа на съда за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл. 317 от ГПК.

С решение №

23/03.07.2018 г., постановено по гр.д. № 62 по описа на РС-гр. Трън за 2018 г., първоинстанционният съд е отхвърлил предявените от И.Б.П., с ЕГН: **********, против Община Трън, със седалище и адрес на управление – гр. Трън, пл. „Владо Тричков“ № 1, представлявана от Ц.Ц., обективно кумулативно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда КТ) за признаване уволнението на И.П., извършено със заповед № ***от **, за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „***”; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответната община да заплати на И.П. сумата от 6 480 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение имуществени вреди – пропуснати ползи поради оставането му без работа за период от 6 месеца след уволнението, ведно със законната лихва върху тази сума, за периода до предявяване на исковата молба (22.03.2018 г.) и за периода от предявяване на исковата молба (22.03.2018 г.) до окончателното изплащане, както и иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на Община Трън да заплати на ищеца сумата от 2 160 лева, представляваща обезщетение за неизползвани 60 дни платен годишен отпуск, от които 30 дни за 2017 г. и 30 дни за 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, за периода до предявяване на исковата молба (22.03.2018 г.) и за периода от предявяване на исковата молба (22.03.2018 г.) до окончателното изплащане. Със същото решение и предвид изхода на делото ищецът е осъден да заплати на Община Трън сумата от 816 лева, представляваща разноски – заплатен адвокатски хонорар.

Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от И.Б.П., с ЕГН: **********, чрез процесуалния му представител – адв. А.Д. от САК, с която същото се оспорва изцяло. Навеждат се доводи за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Твърди се, че при произнасянето си първостепенният съд е извършил неправилна преценка на събрания доказателствен материал и на твърденията на ищеца. В тази връзка се посочва, че РС-гр. Трън е достигнал до неправилен извод относно вида на сключения между страните договор като погрешно го е приел за договор за управление. Излагат се подробни аргументи, че процесният договор е трудов такъв и спрямо него и породените от него отношения трябва да се прилагат разпоредбите на КТ. Акцентира се върху обстоятелството, че прекратяването на договора следва да се извърши при спазване правилата на трудовото законодателство, което в настоящия случай не е направено. Цитирана е и съдебна практика. Иска се първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло като вместо него бъде постановено друго, с което претенциите на жалбоподателя да бъдат уважени.

Претендират се разноски в производството и пред двете съдебни инстанции. Във въззивната жалба не се въвеждат нови доказателствени искания.

В законоустановения срок въззиваемата страна Община Трън е депозирала писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.

Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с установената по делото фактическа обстановка и приложимото право. Развива подробни аргументи, че сключеният между страните договор е договор за управление. В тази връзка счита, че правоотношението с ищеца е прекратено законосъобразно, доколкото относно прекратяването му не следва да се прилагат разпоредбите на КТ, а общите правила на гражданското право. Относно иска с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ допълва, че претенцията относно обезщетението за неизползвани платени неприсъствени дни за 2017 г. е неоснователна, доколкото в процесния договор е уговорено същите да се ползват само през годината, за която се отнасят, а относно 2018 г. счита, че такива неизползвани и необезшетени дни няма. Акцентира върху обстоятелството, че във въззивната жалба са развити бланкетни аргументи като не се сочат конкретни нарушения. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло. Не са въведени доказателствени искания.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на ищеца И.П., адв. Д. поддържа въззивната жалба, оспорва постъпилия отговор. По същество твърди, че при постановяване на решението си РС-гр. Трън не е направил правилна оценка на целия доказателствен материал по делото и не се е съобразил със задължителната съдебна практика. Претендира разноски съгласно представен към въззивната жалба списък.

В заседание пред въззивния съд адвокатът на ответника Община Трън оспорва жалбата, поддържа депозирания отговор. По същество иска обжалваното решение да бъде потвърдено по аргументите, изложени в писмения отговор. Претендира разноски съгласно представен в заседанието списък.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата е допустима и редовна и следва да бъде разгледана по същество.

Пернишкият окръжен съд, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по повод на искова молба до Районен съд-гр.

Трън от 22.03.2018 г., подадена от И.Б.П.. Със същата са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението на И.П., извършено със заповед № ***от ***, за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност – „***”; иск с правно основание чл. 344 ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответната община да заплати на И.П. сумата от 6 480 лева, представляваща обезщетение за претърпени вследствие на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение имуществени вреди – пропуснати ползи, поради оставането му без работа за период от 6 месеца след уволнението; иск с правно основание чл. 224, ал. 1 от КТ за осъждане на

Община Трън да заплати на ищеца сумата от 2 160 лева, представляваща обезщетение за неизползвани 60 дни платен годишен отпуск, от които 30 дни за 2017 г. и 30 дни за 2018 г. и иск с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ за осъждане на ответника да заплати на И.П. обезщетение за причинените на последния вреди поради незаконно задържане на трудовата му книжка, в размер на 1080 лева месечно, считано от 01.02.2018 г. до предаване на трудовата книжка.

Така посочените суми се претендират ведно със законната лихва върху всяка сума, дължима за периода до предявяване на исковата молба (22.03.2018 г.) и за периода от предявяване на исковата молба (22.03.2018 г.) до окончателното изплащане. В исковата молба се твърди, че на *** между страните е сключен срочен трудов договор – със срок до 10.04.2019 г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността *** като е бил назначен със Заповед № ***. Посочено е че в договора е определено трудово възнаграждение в размер на 1080 лева месечно, както и платен годишен отпуск от 30 дни, а като място на работа е посочен гр. Трън. На следващо място се твърди, че ищецът е изпълнявал добросъвестно трудовите си задължения до ***, когато е узнал, че със Заповед № ***от *** трудовият му договор е прекратен едностранно и без предизвестие от работодателя, поради което и е отказал да подпише заповедта. Уточнява, че е инвалидизиран пожизнено със 76 % намалена работоспособност, което не било взето предвид при уволнението му. Допълва и че ответникът не му е върнал трудовата книжка след прекратяване на договора. Твърди, че не е ползвал платения си годишен отпуск от 30 дни за 2017 г. и от 30 дни за 2018 г., за което работодателят му е отправил покана по реда на КТ. Излага подробни доводи, въз основа на които счита, че процесната заповед за прекратяване на трудовото му правоотношение е назаконосъобразна и неправилна. В тази връзка акцентира върху обстоятелството, че между него и ответника е сключен трудов договор, а не договор за управление като се аргументира със съдържанието на договора. Изрично уточнява, че в същия липсват типичните за договора за управление елементи като бизнес задача, конкретни икономически показатели, които управителят следва да постигне и т.н. Същевременно обаче е уговорено възнаграждение в твърд размер, платен годишен отпуск и т.н, които клаузи са характерни за трудовия договор. По тези съображения счита, че сключеният между него и община Трън договор следва да бъде прекратен по реда на КТ.

С молба от 22.05.2018 г. ищецът е оттеглил исковата си претенция с правно основание чл. 226, ал.

2 от КТ за осъждане на ответника да му заплати обезщетение за причинените вреди поради незаконно задържане на трудовата му книжка, в размер на 1080 лева месечно, считано от 01.02.2018 г. до предаване на трудовата книжка.

В постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответникът е оспорил всички предявени с исковата молба претенции. Твърди, че сключеният между него и ищеца договор е такъв за управление на общинското предприятие. В тази връзка е изложил подробни съображения като е акцентирал върху нормативното основание за сключване на договора – Правилника за дейността на общинско предприятие „***“, където изрично се предвижда последното да се управлява от директор въз основа на договор за управление, както и върху процедурата за избор на директор – въз основа на представен от кандидата план за дейността на предприятието и след проведено с него събеседване. На следващо място е посочено, че процесният договор има съдържанието на такъв за управление, като независимо от някои сходни елементи, в него не са налице задължителните съгласно чл. 66 от КТ уговорки за всеки трудов договор. В тази връзка счита, че договорът за управление между страните е прекратен законосъобразно. На последно място оспорва претенцията на ищеца по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на неизползваните дни отпуск за 2017 г., доколкото съгласно договора тези дни следва да се използват само през текущата календарна година и не подлежат на обезщетяване при прекратяване на договора през следващата година.

Като доказателства в първоинстанционното производство са приети: договор за управление, Заповед № ***, Заповед № ***от ***, експертно решение на ТЕЛК № ***, издадено от МБАЛ „Р. Ангелова“ АД, покана за ползване на отпуск, Заповед № *** за отлагане на платен отпуск, копие от лична карта на И.П., четири броя справки по Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) относно И.П., Вътрешни правила за работната заплата в общинско предприятие „***“, Правилник за вътрешния трудов ред в общинско предприятие „***“, Правилник за дейността на общинско предприятие „***“, протокол от проведено събеседване за избор на ***“, план за дейността на общинско предприятие „***“, справка от регистър БУЛСТАТ, заповед № *** за разрешаване на отпуск, заповед № *** за разрешаване на отпуск, два броя заявления за ползване на отпуск, заявление за назначаване на длъжност, автобиография на И.П., карта за предварителен медицински преглед, удостоверение от Изпълнителна агенция по горите, удостоверение от национално управление по горите, диплома за завършено висше образование и свидетелство за съдимост. В хода на делото пред първостепенния съд е извършена и приета съдебно икономическа експертиза, видно от която обезщетението по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 01.02.2018 г. до 31.07.2018 г. възлиза на 6 480 лева, обезщетението по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползвани 15 дни отпуск за 2017 г. е в размер на 736,34 лева бруто, а след приспадане на 10% данък по ЗДДФЛ възлиза на 662,72 лева като в периода от 01.04.2017 г. до 31.01.2018 г. на И.П. не е начислявано и изплащано възнаграждение за прослужено време и трудов стаж.