Решение № 777 от 01.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 777 гр. София, 30.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нели Куцкова

Членове:

Мария Яначкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело № 20211000502501 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 264224 от 25 юни 2021г. по гр. д. № 6419/2019г. на СГС, ГО, 12 състав е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на И. Г. И., ЕГН **********, сумите: 20 000 лева и 15 000 лева /обезщетения за неимуществени вреди и за имуществени вреди/ на основание чл. 2 от ЗОДОВ; законната лихва върху посочените главници от 19.07.18г. до цялостното им изплащане и 424 лева – съдебни разноски /на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ; съразмерно на уважените искове/, като отхвърлил исковете за сумите над посочените по-горе размери.

Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба на И. Г. И. срещу решението по гр. д. № 6419/2019г. на СГС, ГО, 12 състав в отхвърлителните му части. С доводи, концентрирани върху нарушение като резултат на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на търсеното обезщетение за неимуществени вреди, и такива за липса на основание да се намали обезщетението за имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения за защита, осъществена в рамките на наказателното производство, иска отмяна на решението в обжалваните части и вместо това 1 уважаване на исковете до пълните предявени размери.

Ответникът Прокуратура на РБ не е подал отговор на въззивната жалба на ищеца.

ПРБ също е подала въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, но в осъдителните му части. С доводи, че не е доказан такъв интензитет на вредите, който да обосновава обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., както и, че няма основание за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, което и е завишено, иска отмяна на решението в атакуваните части и отхвърляне на исковете, евентуално намаляване размерите на обезщетенията. В съдебно заседание пред въззивния съд представителят на прокуратурата е посочил, че справедливото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на 10 000 лв., а това за имуществени вреди на 5 000 лв.

И. Г. И. е оспорил жалбата на ПРБ.

За да постанови решението си, с което е присъдил обезщетени я за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в размер на 20 000 лева и 15 000 лв., първоинстанционният съд е приел, че вредите от образуваното срещу ищеца наказателно производство, приключило с оправдателна присъда, се презумират, като за определянето на размера на обезщетението е съобразил събраните гласни доказателства и продължителността на производството, както и липсата на твърдения, съответно доказателства, за определянето на най-тежката мярка за неотклонение спрямо ищеца; имуществените вреди съдът е изчислил в присъдения размер с оглед предмета на наказателното производство, продължителността на процеса във времето, вида, естеството и обема на извършени по делото процесуални действия.

Въззивният съд, в упражнение на правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, разяснени в ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че решението на първоинстанционния съд, предмет на обжалване, е валидно, то е и допустимо в обжалваните части, а като косвен резултат от рещаващата си дейност счита същото за неправилно като резултат в обжалвани от ищеца части, съответно за правилно в други обжалвани части, по следните съображения:

Пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно 2 основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ срещу ПРБ. Ищецът претендира заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което е бил оправдан , понесени в рамките на наказателно производство с обща продължителност от 5 години, 10 месеца и 7 дни, в размер на 50 000 лв., съотв. 40 800 лв., както следва : - сумата от 8 600 лв., представляваща заплатено на адв. С. Г. възнаграждение за защита и представителство в досъдебното производство ВДП №116-111/2009 по описа на Военна полиция София;-сумата от 7 800 лв., представляваща заплатено в полза на адв. С. Г. възнаграждение за защита и процесуално представителство в производството по НОХД № 116/2013г. на СВС; - сумата от 6 800 лв., представляваща заплатено в полза на адв. С. Г. възнаграждение за защита и процесуално представителство в производството по ВНОХД № П30/2014г. по описа на Софийския военноапелативен съд; - сумата от 9 600 лв., представляваща заплатен в полза на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ адвокатски хонорар от 8 000 лв. за защита и процесуално представителство по НОХД № 89/2016г. на СВС и 1 600 лв. ДДС;- сумата от 8000 лв., представляваща заплатен в полза на Адвокатско дружество „Д., А. и съдружници“ адвокатски хонорар от 6 658 лв. за защита и процесуално представителство по НОХД №П6/2013 на СВС и 1332 лв. ДДС;

В срока за отговор на исковата молба ответникът ПРБ е оспорил исковете с възражения, че не са настъпили твърдените от ищеца неимуществени вреди, в това число влошаване на здравословното му състояние; че не е доказано представители на прокуратурата да са правили изявления за процесното обвинение в медиите, както и, че съдебната фаза на процеса е била по-продължителна; че не е доказано плащането на част от претендираното като имуществени вреди адвокатско възнаграждение да е извършено за защита по наказателното дело, евентуално е възразил и че търсеното обезщетение за неимуществени вреди е в завишен размер с оглед обема на правната защита, необходима на ищеца. Тези възражения от защитата му по същество са в спорния предмет и на въззивното производство.

След запознаване с приложеното НОХД, образувано срещу ищеца, съдържащо и 103 тома досъдебно производство, ответникът е направил възражения, че делото е било отлагано многократно по вина на ищеца, неговите защитници и неявяването на свидетели и вещи лица.

3

За да се произнесе по съществото на спора, въззивният съд взе предвид следните фактически положения, твърдяни от ищеца, неоспорени като факти от ответника:

С постановление от 12.09.2012г. на военно – разследващ полицай по ДП № 153 – РП/2009г., преписка вх. № 1577/2009г., НП № 162/2009г. по описа на Военно окръжна прокуратура – София, ВДП № 116 – III/2009г. по описа на РС „Военна полиция“ – София, ищецът е привлечен като обвиняем за престъпления по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 и по чл. 220, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че за времето от 13.10.2004г. до 23.12.2004г. в гр. София, като длъжностно лице - Главен секретар на Изпълнителна Агенция „Военни клубове и информация” - МО, в качеството си на възложител, упълномощен като такъв със заповед № 39/13.08.2004г. на изпълнителния директор на ИА „ВКИ”, в хода на изпълнението на договор за проектиране от 30.08.2004г., сключен от него с търговско дружество „МАКТЕР КОНСУЛТ” ЕООД на стойност 409 340,00 лв. /четиристотин и девет хиляди и триста и четиридесет лева/ и с предмет на договора: „Извършване на проектни работи на обект: комплекс от сгради „Национален армейски комплекс” във фази „Идеен проект” и „Технически /работен проект”, по части както следва:

Архитектурна, Конструктивна, ВиК, ОиВ, Електро, ПОИС, Вертикална планировка, всички необходими външни комуникации, както и подготвяне на количествено-стойностна сметка по посочените части”, не положил достатъчно грижи за възложената му работа, като не упражнил правото си на възложител съгласно чл. 8, ал. 3 на сключения договор („ Ако при приемане на проекта са констатирани недостатъци, до отстраняването им възложителят може да задържи от дължимата цена сума, която не надвишава 10 % /десет процента/ от уговорената в чл. 6, ал. 1 цена”), а именно - приел без забележки представения от Изпълнителя по договора проект, който бил със съществени недостатъци: - без цялостно проектиране на площадковите ВиК инсталации съгласно чл.73 и 74 от Наредба № 4/21.05.2001г. за съдържанието на инвестиционните проекти и без пълни количествено-стойностни сметки по всички части на проекта, и от това са последвали щети за Министерството на отбраната в особено големи размери - 41 134 /четиридесет и една хиляди сто тридесет и четири/ лева с ДДС - сумата, която е следвало да бъде удържана от възложителя, съгласно чл.8, ал. 3 от договора , представляваща 10 % от цялата сума по договора, която била изплатена на изпълнителя е 4 платежни нареждания от 07.10.2004г., 22.12.2004 г. и 30.12.2004г. престъпление по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1 от НК /престъпление № ГФА 20900158 БТЮ/. II. За времето от 31.10.2005г. до 05.12.2005г. в гр. София, като длъжностно лице - Главен секретар на Изпълнителна Агенция „Военни клубове и информация” - МО, в качеството си на възложител, упълномощен като такъв със заповед № 438/15.11.2004г. на изпълнителния директор на ИА „ВКИ”, съзнателно сключил неизгодна сделка, като в нарушение на чл. 90, ал.

1, т.8, буква „б” от ЗОП провел процедура на договаряне без обявление, за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изграждане на непредвидени, допълнително възникнали строително-монтажни работи при изграждане на НАК” - втори и трети етап” без да са били налице непредвидени обстоятелства и сключил договор за строителство вх. № 1155/05.12.2005г. с „Ху-Фу” ООД, като стойността на възложените строително-монтажни работи надхвърлят с повече от 50 на сто стойността на основната поръчка стойността по сключения също от него предходен договор с вх. № 650/14.07.2005г., като строително-монтажните работи по сключения нов договор са били предвидени в проекта на обекта и са били вече включени в количествено-стойностните сметки на предходния договор № 650/14.07.2005 г. и от това е произлязла значителна вреда за Министерството на отбраната в размер на 10 694 020,53 лв. с ДДС, което е сумата, изплатена по сключения договор, като деянието представлява особено тежък случай - престъпление по чл. 220, ал. 2, вр. ал.1 от НК /престъпление № ГФА 21200069 БСФ/. С посоченото постановление на ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка”.

През 2013г. е внесен обвинителен акт срещу ищеца във Военен съдСофия с повдигнато обвинение за престъпление по чл. 219, ал.4, вр. ал. 3 и чл.

220, ал.2, вр. ал. 1 НК, по който е образувано НОХД № П6/2013г. С присъда № П-6 от 30.01.2014г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите обвинения и му е наложено общо наказание от 8 години „лишаване от свобода“, при първоначално определен строг режим на изтърпяването му, като му е наложена и забрана за заемане на държавна и отчетническа длъжност за период от 10 години, и е бил осъден да заплати, по предявения граждански иск, сумата от 41 134 лв. и от 11 731 188,59 лв., ведно със законната лихва от посочени дати на увреждането, на Министерството на отбраната на РБ. С решение № П-33/05.01.2015г. по ВНОХД № П30/2014г., 5 образувано по жалба на подсъдимия, Софийският военно-апелативен съд е отменил първоинстанционната присъда и върнал делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения на Софийската военно-окръжна прокуратура. На 10.11.2015г., след изменение на повдигнатите обвинения, делото отново било внесено с обвинителен акт в Софийския военен съд и било образувано НОХД № П263/2015г. С разпореждане от 12.12.2015г. съдът прекратил производството по делото и го върнал на Военно - окръжна прокуратура - София за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения. След изменения на повдигнатите обвинения делото било внесено отново в съда през м. април 2016г. с обвинителен акт, където било образувано НОХД № П89/2016г. по описа на Военния съд – София, като повдигнатите срещу И.И. обвинения са за извършено престъпление по чл. 282, ал.2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК. С присъда № 6/06.03.2017г., постановена по НОХД № СП89/2016г., ищецът е оправдан по всички повдигнати обвинения. По протест на прокуратурата, с решение №П-34/01.12.2017г., постановено по НОХД №П 15/2017г. военно-апелативният съд е потвърдил оправдателната присъда. По касационен протест на прокуратурата, с окончателно решение № 59 от 19.07.2018 г. по н. д. № 51/2018, II НО на ВКС въззивното решение на Военно-апелативния съд е оставено в сила, когато е влязла в сила и оправдателната присъда. Наказателното производство е продължило 5 години, 10 месеца и 7 дни.