Решение № 349 от 04.10.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 349 гр. Велико Търново, 04.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря ПЕТЯ П. И.А като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Административно наказателно дело № 20264110200535 по описа за 2026 година Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Р. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“ № ***, чрез процесуалния му представител адв. М. В. М. от АК-Варна, против Наказателно постановление (НП) № 261739-000068 от 27.03.2026 г., издадено от Началник РУ - Велико Търново при ОДМВР – гр. Велико Търново, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, като са му отнети и 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на МВР.

В жалбата се твърди, че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно, постановено при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалноправните разпоредби. Навеждат се доводи, че жалбоподателят не е собственик на автомобила, а такъв е неговият починал дядо, като водачът не е имал обективна възможност да знае, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди се, че нито собственикът, нито неговите наследници са били надлежно уведомени за прекратяването на регистрацията.

Жалбоподателят се позовава на липса на субективната страна на нарушението (вина), като цитира и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. по т. д.

№ 3/2022 г. на ОСС от ПК на ВКС и I и II колегии на ВАС. Претендира се отмяна на наказателното постановление.

1

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуалния си представител адв. М., който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представя съдебна практика и не претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебното заседание и не взема становище по основателността на жалбата в хода на съдебното следствие.

Съдът, след като обсъди приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Административнонаказателното производство е започнало със съставянето на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 583022 от 31.01.2026 г. от Е. А. М. – полицейски служител при ***, в присъствието на свидетеля Г. И. И.. В акта е отразено, че на 31.01.2026 г. в 10:50 часа в гр. ***, ул. „***“ № ***, жалбоподателят е управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, собственост на В. Д. М., като след справка е установено, че МПС е със служебно прекратена регистрация на 30.12.2025 г. поради липса на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

Срещу акта е подадено писмено възражение в срок. Преписката първоначално е изпратена на Районна прокуратура - Велико Търново с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С Постановление № 1758/16.03.2026 г. на ВТРП е постановен отказ да се образува досъдебно производство поради ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца, като материалите са върнати на РУ - *** за ангажиране на административнонаказателна отговорност.

Въз основа на материалите и прокурорското постановление, на основание чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, е издадено обжалваното НП. Приетата в него фактическа обстановка е идентична с тази в АУАН. Наказващият орган е квалифицирал деянието като нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП и е наложил санкциите по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В НП административнонаказващият орган е изложил мотиви, че уведомяването на собственика не е елемент от състава на нарушението и че водачът е действал при условията на небрежност, тъй като е бил длъжен да се убеди, че няма законова пречка за управлението.

Така възприетата фактическа обстановка не се оспорва от страните, поради което съдът заличи допуснатите свидетели, тъй като спорът е изцяло правен.

От правна страна съдът намира следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на правомощията им съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи. Не страдат от процесуални и реквизитни недостатъци.

2

Разгледано по същество обаче, наказателното постановление е незаконосъобразно поради неправилно приложение на материалния закон.

Безспорно е по делото, че към датата на проверката – 31.01.2026 г., регистрацията на управляваното от жалбоподателя МПС е била служебно прекратена на 30.12.2025 г. по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП във вр. с чл. 574, ал. 11 от КЗ. Безспорно е също така, че жалбоподателят А. А. не е собственик на автомобила. Собственикът по талон, В. Д. М. (дядо на жалбоподателя), е починал на 20.04.2024 г., видно от събраните в преписката справки.

За да е съставомерно деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, то трябва да е извършено виновно (чл. 6 от ЗАНН). Вината при административните нарушения се проявява под формата на умисъл или непредпазливост (чл. 7 от ЗАНН). Съгласно константната съдебна практика, не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. чл. 18б, ал. 2 от Наредба № I-45 изрично предвижда, че при прекратяване на регистрацията по ал. 1, т. 8, т.е. именно по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, се уведомява собственикът на ПС.

Знанието за прекратената регистрация е елемент от субективната страна на нарушението. В тежест на административнонаказващия орган е да докаже, че водачът е знаел или е бил длъжен и е могъл да знае за това обстоятелство. В конкретния случай АНО твърди в НП, че е изпратено уведомление от Гаранционния фонд до собственика. Собственикът обаче е починал повече от година преди прекратяването на регистрацията. По делото липсват каквито и да е доказателства Гаранционният фонд или МВР да са уведомили валидно наследниците на починалия собственик (в т.ч. майката на жалбоподателя) или самия водач за предстоящото или вече настъпило служебно прекратяване на регистрацията.

Нещо повече, от приобщените доказателства става ясно, че в автомобила се е намирала полица за застраховка „Гражданска отговорност“, издадена от „Бул Инс“ АД, с падеж и валидност, обхващащи инкриминирания период, което е мотивирало водача да смята, че автомобилът е изправен откъм застрахователно покритие. Липсата на публичен и свободно достъпен за несобственици регистър, в който те да проверят статуса на регистрацията на МПС, изключва възможността да се вмени във вина (под формата на небрежност) на водача, че не е узнал за служебното прекратяване, настъпило във вътрешните системи на МВР.

Като е санкционирал водача при липса на доказана субективна страна (вина) за извършване на нарушението, административнонаказващият орган е приложил неправилно материалния закон. Този извод се налага директно от цитираното Тълкувателно постановление на ВКС и ВАС, което е задължително за правораздавателните и административните органи.

Поради изложеното, обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.

3

По отношение на разноските: предвид изричното изявление на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, че не претендира присъждане на разноски, съдът не дължи произнасяне в тази насока.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 26-1739-000068 от 27.03.2026 г., издадено от Началник РУ - Велико Търново при ОДМВР – гр.

Велико Търново, с което на А. Р. А., ЕГН **********, за нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4