Решение № 356 от 08.11.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 356 гр. Пловдив, 08.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20225300900141 по описа за 2022 година

Обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал.1, пр.

1 от ЗЗД във вр. чл. 59, ал.1 ЗЗО и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Многопрофилна болница за активно лечение ПАРК ХОСПИТАЛ” ЕООД, седалище и адрес на управление: с. Браниполе, обл.

Пловдив, местност „Герена” № 20 Г, ЕИК 202628753, чрез адвокат С. Ф. М. съдебен адрес: ****, моли да се осъди Национална Здравноосигурителна каса /НЗОК/, БУЛСТАТ 121858220, съдебен адрес: **** /РЗОК/, да му заплати сумата 63 086 лв., представляваща неплатената сума за болничната медицинска помощ, оказана през месец октомври 2018 г., по клинични пътеки и амбулаторни процедури, съгласно сключените между страните по делото договор № 164277 от 01.06.2018 г. за оказване на болнична помощ по КП и договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури, която е над утвърдената стойност на разходите за м. октомври 2018г. по Приложение № 2 - неразделна част от процесния договор № 164277 от 01.06.2018г.; законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2019г. до 10.03.2022г., в размер на 19 207,72 лв., както и законната лихва върху неплатената главница, считано от завеждане на делото до окончателното й изплащане

1

Ищецът твърди, че е лечебно заведение за болнична помощ, регистрирано по реда на ТЗ и на ЗЛЗ с рег. № 1626211048 по регистъра на МЗ и осъществява лечебна дейност. Ответното юридическо лице осъществявало дейностите по задължително здравно осигуряване съгласно ЗЗО. Регионална структура на НЗОК била Районната здравно-осигурителна каса със седалище в гр. Пловдив, една от основните функции на която била да сключва чрез своя директор индивидуални договори с изпълнителите на медицинска помощ на съответната територия, както и да осъществява плащанията по тях. Твърди се, че между ищеца, от една страна, и ответника, чрез директора на РЗОКПловдив, е сключен договор № 164277 / 01.06.2018 г., в сила от 01.04.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, както и договор № 164758/01.06.2018 год., в сила от 01.04.2018 год., за извършване на амбулаторни процедури. Ответникът, като възложител по посочените два договора, имал задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ до 25-то число на месеца, следващ отчетния. До момента на подаването на исковата молба ответникът не е изпълнил изцяло задължението си да заплати извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана през м. октомври 2018 год., като не е заплатил сумата 63 086 лв., представляваща дължима сума за извършена болнична помощ по клинични пътеки и за амбулаторни процедури през м. 10.2018 год. по процесните два договора. Исковата сума представлявала стойността на извършената през м. 10.2018 год. болнична дейност по клинични пътеки и амбулаторни процедури, която е над утвърдената стойност на разходите за посоченияя месец на 2018 год. по приложение № 2, неразделна част от договорите. Според чл. 36, ал. 2 от този договор и чл. 40, ал. 2 от договор № 164758 месечните стойности за дейностите за болнична медицинска помощ се определят като обща стойност по всички сключени договори с възложителя. Направено е уточнение, че след приключването на м. 10.2018 год. ищцовото дружество не е издало фактура за сумата, тъй като договорните разпоредби позволявали на изпълнителя да отчита с финансово-отчетни документи дейности на стойност в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид договор. С писмо от 12.06.2018 год. ищецът поискал от директора на РЗОК – Пловдив да бъде извършена актуализация на стойността на разходите за БМП и да бъде увеличен размерът на месечните стойности, тъй като за първото полугодие на 2018 год. се наблюдавала тенденция за 2 изчерпване на определения от НЗОК ресурс още през първата половина на месеца поради увеличения брой пациенти, които са хоспитализирани в спешен порядък. Това искане било оставено без уважение, с позоваване на принципа за спазване на финансова дисциплина.С писмо от 10.07.2018 год. ищецът отново поискал коригиране на месечните стойности при прилагане на чл. 14 от Правилата, предвид трайната тенденция от края на 2017 год. на изразходване на утвърдените стойности още през първата половина на съответния месец. С писмо от 01.08.2018 год. на директора на РЗОК било отговорено, че разпоредбата на чл. 14 от Правилата е неприложима , тъй като няма неусвоени суми.

Ищецът счита за нищожни поради противоречие със закона договорните разпоредби, които позволяват на изпълнителя да отчита дейности на стойност само в рамките или под равнището на месечната стойност за този вид дейност и които не дават право на изпълнителя да предявява за закупуване от възложителя на дейности, отхвърлени за заплащане поради надвишаване на стойностите за съответния месец.

Аргументира подробно становището си за противоречие на тези норми с разпоредби на Конституцията, на ЗЗО, ЗЗдр. Такива били разпоредбите на чл.

34, ал. 1, чл. 38, ал. 1 и ал. 7 и чл. 42, ал. 3 от договор № 164277/01.06.2018 год. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки и чл. 38, ал. 1, чл.

42, ал. 1 и 7 и чл. 46, ал. 3 от договор № 164758/01.06.2018 год. за извършване на амбулаторни процедури. Ищецът аргументира становището си, че ответникът дължи заплащане на ищеца на извършената и отчетена дейност и над стойностите по приложение № 2, щом оказаната болнична помощ е от пакета от здравни дейности, гарантирани по закон /чл. 45, ал. 2 ЗЗО/ от бюджета на НЗОК.

Въз основа на изложеното са предявени осъдителните искове.

В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който я оспорва. Възразява срещу допустимостта на иска, но напрактика излага съображения срещу неговата основателност. Не оспорва сключването на процесните договори и предмета на същите. Счита, че е изправна страна по тези договори, тъй като извършената от изпълнителя дейност в рамките на лимитите, определени по договорите и допълнителните споразумения по тях, е изцяло заплатена от НЗОК. Възразява се, че ищецът 3 претендира заплащане на дейности, надвишаващи стойността на лимитите, посочени в Приложение № 2 към договорите, т.е. извън предвижданията на индивидуалните договори. С полагането на подписа си в договора и Приложение № 2 ищецът се е съгласил с така определените лимити за извършваната от него медицинска дейност. Доколкото не е предвидена възможност за това в договора, такова плащане на надлимитни дейности не се дължи; не може да се търси изпълнение на недоговорено, респ. не може да се иска плащане на договорно основание без договорът да го предвижда.

Нормативно предвидената процедура за заплащане на извършените и отчетени от изпълнителите стойности на предоставена болнична помощ, надвишаващи определените месечни стойности по приложение № 2, като се подаде писмено заявление, представлявало правна възможност, но не и задължение за НЗОК/РЗОК да вземе решение да закупи посочените дейности.

Това решение било обвързано от наличието на неусвоени стойности.

Недопустимо било да се приеме, че НЗОК дължи 100% от извършените от всяко лечебно заведение дейности. Лечебните заведения са юридически лица по ТЗ и разполагат със собствен бюджет и средства, имат автономия сами да се управляват, а финансирането на определени техни дейности чрез НЗОК ставало само в рамките на конкретно определени лимити. Лимитирането на обема и стойността на медицинската дейност в индивидуалните договори не противоречало на правото на достъп на ЗОЛ до медицинска помощ, а било способ за осигуряване на достъп на всички ЗОЛ съобразно ограничения държавен ресурс, което изисква в по-голяма степен неговото целесъобразно разпределение между изпълнителите, така че да стигне за максимален брой нуждаещи се. Изложени са и аргументи, с които се оспорва претенцията за законна лихва – писмена покана по см. на чл. 84, ал. 2 ЗЗД била отправена едва с подаването на исковата молба. По изложените съображения счита исковете за неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл. 372 ГПК е постъпила допълнителна искова молба. С нея ищецът възразява срещу доводите в отговора. Счита, че възраженията срещу допустимостта съставляват по същността си становище по същество на спора.

Оспорва се твърдението, че главната претенция попада извън предмета и предвижданията на индивидуалния договор. Предметът на процесните договори бил определен в чл. 1 от тях и там били посочени по кои клинични 4 пътеки и амбулаторни процедури ищецът е длъжен да оказва помощ, а в чл.

19 било посочено, че възложителят закупува и заплаща на изпълнителя договорената в чл. 1 ал. 1, извършена и отчетена от изпълнителя помощ.

Поддържат се и се доразвиват доводите за противоречие на клаузи на договора с императивни правни норми. Акцентира се върху обстоятелството, че ищецът предявява иск да му се заплати само стойността на болничната медицинска помощ, оказана на здравноосигурените лица в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, тъй като ответникът извършва по закон заплащането на тази болнична дейност в полза на ЗОЛ.

Позовава се на формираната съдебна практика, според която ЗОЛ имат свободен избор на изпълнител и те не бива да бъдат поставяни в положение на неравнопоставеност при третирането им в зависимост от това дали са потърсили медицинска помощ преди или след изчерпването на лимитите.

Моли исковите претенции да бъдат уважени изцяло.

В отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа и доразвива вече изложените доводи и възражения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид становищата, доводите и възраженията на страните, намери за установено следното:

Безспорно е по делото, а и е документално установено, че ищецът е лечебно заведение за болнична помощ, което е регистрирано по Търговския закон и по Закона за лечебните заведения с регистрационен № 1626211048 от регистъра в МЗ и осъществява лечебна дейност. В това си качество е сключил с ответната НЗОК индивидуален договор № 164277 от 01.06.2018г., в сила от 01.04.2018 г., за оказване на болнична помощ по клинични пътеки със срок на действие за 2018г., както и индивидуален договор № 164758 от 01.06.2018 г. за извършване на амбулаторни процедури.

Задълженията на ищеца са да оказва на здравноосигурени лица, на лицата по § 9, ал.1 от ЗБНЗОК за 2018г. медицинска помощ по клинични пътеки от приложение № 9 към член първи на Наредба № 3 от 2018г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК със съдържание, посочено съответно в приложение № 17а и чл.1 от договора, срещу насрещното задължение на възложителя

„Националната здравноосигурителна каса“ да заплаща извършените дейности, съгласно 5 уговореното в чл.3, т.3 от договора.

С договора № 164758/01.06.2018 год., в сила от 01.04.2018 год., за извършване на амбулаторни процедури, ищецът се задължил да оказва и посочените в приложение № 18а „Амбулаторни процедури“ на НРД за медицинските дейности за 2018 г., посочени в чл.1, ал.1 от процесния договор.

Ответникът, като възложител по договорите, има задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ, според чл.3, ал.1, т.3 от договора. Договореният в чл.46 от договора срок е до 25-то число на месеца, следващ отчетния. Признава се, че ответникът не е заплатил извършената и отчетена болнична медицинска помощ, оказана през м. октомври 2018г. над утвърдената стойност на разходите за м.октомври 2018 г. по Приложение № 2 към договора. Неизпълнението е обосновано с недължимост с оглед наведеното възражение, че дейностите са извършени извън нормативно и договорно определените месечни лимити. Т.е., спорът по делото е правен, а именно следва ли ответната НЗОК да заплати надлимитната дейност на лечебното заведение за процесния период.