Решение № 148 от 16.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. С., 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова при участието на секретаря Софка М. Димитрова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20245400500255 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 88/15.04.2024г., постановено по гр.д.№ 267/2023г. по описа на Районен съдМ. е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде признато за установено по отношение на В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. М., че В. Д. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С., бул. „Б.“ № 51 е собственик, въз основа на давностно владение, продължило повече от 13 години, на следните недвижими имоти, находящи се в с. Б., община М., а именно: жилище със застроена площ 81 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня, коридор и две тераси, находящо се на втори жилищен етаж от жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етаж, ведно със ½ идеална част от сутерена,състоящ се от гараж и две стаи, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот пл.№* с площ 1607кв,м., за който е отреден УПИ**, кв.* по ЗРП на с. Б. при граници на имота: изток - път и поземлен имот пл.№*, запад поземлен имот пл.№* и поземлен имот пл. 196, на север - поземлен имот пл.№* и на юг -пл.

№* и 1/2 идеална част от гараж със застроена площ 24 кв., построен в същия имот. С решението е признато за установено в отношенията между В. Д. К., ЕГН **********, съдебен адрес: гр. С.,бул.

„Б.“ № 51 и В. Д. К., ЕГН **********, с адрес: с. Б., общ. М., че В. Д. К., ЕГН ********** е собственик въз основа на наследствено правоприемство от родителите си Е.М.К. и Ф.С.К., на следните недвижими имоти, находящи се в с.Б., община М., а именно: 1/2 идеална част от триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м., се състояща се от приземен и два жилищни етажа и 1/2 идеална част от гараж със застроена площ 24 кв., ведно с правото на строеж за тази част върху поземления имот, които сгради са разположени в поземлен имот пл.№* по ЗРП 1 на с. Б., общ. М., одобрен със Заповед № РД-123а/10.10.1991г. на Кмета на Община М., с площ от 1697 кв.м. и граници: на изток – път и поземлен имот пл.№*, на запад - поземлен имот пл.№* и поземлен имот *, на север - поземлен имот пл.№* и на юг - пл.№*, който имот образува УПИ** в кв.* по ЗРП на с. Б., общ. М.,одобрен със Заповед № РД-123а/10.10.1991 г. на Кмета на Община М., с площ от 1631 кв.м. и граници: на изток УПИ*, 192 в кв.* и улична регулация (нереализирана), на запад – път по регулация, на север - УПИ** в кв.* и на юг -реализирана улица, и с 66 кв.м. участва в улична регулация. Отменен е нотариален акт за право на собственост върху недвижими имоти, придобити на основание приращение по чл. 92 от ЗС чрез строителство в собствен имот №*, том I, рег. № 1302, дело № 110 от 05.06.2023 г. по описа на нотариус Несибе Дервишева, с район на действие РС-М., рег. № 677 на Нотариалната камара, с който В. Д. К., ЕГН ********** е признат за собственик на основание приращение по чл. 92 от ЗС, чрез строителство в собствен поземлен имот, на триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 73 кв.м., се състояща се от приземен и два жилищни етажа и 1/2 идеална част от ГАРАЖ със застроена площ 24 кв., които сгради са разположени в поземлен имот пл.№* по ЗРП на с. Б., общ. М., одобрен със Заповед №РД123а/10.10.1991 г. на Кмета на Община М., с площ от 1697 кв.м. и граници: на изток – път и поземлен имот пл.№*, на запад - поземлен имот пл.№* и поземлен имот *, на север - поземлен имот пл.№* и на юг - пл.№*, който имот образува УПИ** в кв.* по ЗРП на с. Б., общ. М., одобрен със Заповед № РД-123а/10.10.1991 г. на Кмета на Община М., с площ от 1631 кв.м. и граници: на изток УПИ*, 192 в кв.* и улична регулация (нереализирана), на запад – път по регулация, на север УПИ** в кв.* и на юг -реализирана улица, и с 66 кв.м. участва в улична регулация. Осъден е В. Д.

К., ЕГН ********** да заплати на В. Д. К., ЕГН ********** направените по делото разноски в общ размер на 2451 лева.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба В. Д. К. чрез пълномощника му адв.Н.М. в частта му, с която е уважен предявения евентуален иск с оплакване за недопустимност, респективно за неправилност на обжалваното решение, като постановено при съществени процесуални нарушения, необосновано и в противоречие с материалния закон. Излагат се доводи, че районният съд е приел, че процесната жилищна сграда не е била завършена и не е била самостоятелен обект на право на собственост към момента на прехвърляне на поземления имот, върху който е построена, с нот. акт за дарение №*, т.*, д.№ 34/1988г. , че сградата е завършена найкъсно през 1994г., в която част съдът е кредитирал показанията на св. С.Б., че ответникът е придобил правото на собственост върху процесната жилищна сграда към момента на завършването й в груб строеж/ т.е към 1994г / в качеството му на собственик на прилежащия терен на основание чл.92 от ЗС. Съдът се е позовал на Решение № 122/07.11.2017г. по гр.д. № 5333/2016г. на І г.о. на ВКС, че липсата на учредено право на строеж от собственика на земята по законоустановения ред е пречка строителят Д. К., да придобие собствеността върху сградата, макар че в строежа е участвал и жалбоподателя, като обстоятелството с чии средства и труд е извършено строителството е ирелевантно. Тези изводи на съда са правилни с изключение на извода кой е строил процесната сграда. Необоснован и незаконосъобразен е извода на съда, че след построяването на жилищната сграда наследодателят на страните-Д. К. е упражнявал фактически правото на собственост върху сградата до смъртта му през 2017г. и се касаело за постоянно, непрекъснато, спокойно, явно, несъмнено владение, продължило повече от 10 години, в който период липсват данни да е оспорено правото му на собственост върху сградата, поради което е придобил същата по давност. Твърди се, че нито в исковата молба, нито в молбата –уточнение, нито в първото по делото заседание ищцата се позовава на придобивна давност на баща й, 2 респективно родителите й върху процесните жилищна сграда и гараж. Единственото, което се сочи в исковата молба е, че до смъртта на майката сградите били собственост на родителите в режим на СИО, но не и че са придобити от тях по давност, за да бъдат страните собственици на основание наследствено правоприемство. Съгласно т.9 на ППВС № 1/1985г. съдът дължи произнасяне и защита в рамките на заявеното искане в исковата молба и по начина, който е поискан от ищеца. Когато съдът е разгледал иска на не предявеното основание или се е произнесъл по непредявен иск, решението му е недопустимо. Това разрешение е възпроизведено и в ТР № 1/2001 г. на ОСГТК на ВКС, според което въззивната инстанция като съд по съществото на възникналия правен спор, който без да повтаря дейността на първата инстанция я продължава, е длъжен да определи предмета на делото само въз основа на въведените с исковата молба обстоятелства и заявен петитум. Когато в нарушение на диспозитивното начало, въззивният съд се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран, или е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала решението му като произнесено по иск на непредявено основание е недопустимо и подлежи на обезсилване. В случая, тъй като ищцата не се е позовала на придобивна давност на родителите си , на какаото основание съдът е приел, че те били собственици на процесните сгради, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване като постановено по непредявен иск. В жалбата се твърди още, че решението е необосновано и постановено в противоречие със събраните по делото доказателства, в частта му , с която е прието, че процесните сгради са станали собственост на основание давностно владение на родителите на страните, като не е ясно въз основа на какви доказателства съдът е приел, че родителите са упражнявали фактическа власт върху процесиите сгради над 10 години до смъртта си и кога е започнала да тече придобивната давност мотиви не са изложени в нарушение на разпоредбата на чл.236,ал.2 ГПК. Видно от нот.акт №*, т.*, д.№ 62/1987г. Д. К. е признат за собственик на два имота, единият от които правно дворно място от 1697 кв.м ,съставляващо имот пл.№* по кадастралния план на с.Б. при описаните граници и застроено и незастроено дворно място от 1500 кв.м., съставляващо имот пл.№* по плана на с.Б., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда от 64 куб.м. при описаните граници. Свидетелите Е.С., С.Б. и М. К. говорят за две жилищни сгради, стара и нова, при което не е възможно родителите на страните да са упражнявали фактическа власт едновременно върху двете жилищни сгради, нито се установява всеки от тях да е упражнявал фактическа власт върху една от сградите. Според показанията на свидетелите родителите са живели в старата жилищна сграда и през 2009 г. са се преместили в новата, а според св.Б. това е станало малко преди пролетта на 2013г., поради което до смъртта си родителите не биха могли да придобият процесните сгради по давност,тъй като не е изтекъл 10-годишия давностен срок .Затова и ищцата не би могла на основание наследяване да стане собственик на ½ ид.част от тях. В противоречие със съдебната практика районният съд е приел въз основа на декларация от 30.05.1998г., в която Д. К. е декларирал собствеността върху жилищната сграда като придобита от него по „построяване“ за намерението му за своене, тъй като в Решение № 635/25.10.2010г. по гр.д.№ 1405/2009г. на І г.о. се приема, че декларирането на имота в данъчните служби на свое сме, без това деклариране да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на отричане на техните права, плащането на данъци и консумативни разноски за имота, извършването на ремонти в имота също не са такива действия.“ Районният съд не е обсъдил и обстоятелството, че в данъчната декларация, като година на построяване на процесната жилищна сграда е посочена 1980г., когато нейното строителство още не е било започнало. Районният съд въз основа показанията на св.М. К. е приел, че това е станало през 1987г. При посоченото, очевидно е , че записването в тази декларация касае старата жилищна сграда в имот пл.№* . Съдът не е 3 обсъдил показанията на св.И.Й., която установява, че родителите са живели на втория етаж в новата къща, т.е. те не са обитавали цялата жилищна сграда за да станат собственици по давност и оттам ищцата да придобие ½ ид.част по наследяване. По отношение на процесния гараж съдът не е изложил почти никакви мотиви. Моли да бъде обезсилено обжалваното решение като недопустимо, респективно да бъде отменено в обжалваната част като неправилно и бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира за разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№ 1924/12.06.2024г. от В. Д. К. чрез пълномощника й адв.М.М., в който се излага становище неоснователност на същата.

В съдебно заседание жалбоподателят В. Д. К. чрез пълномощника си адв.Н.М. поддържа жалбата си.

Въззиваемият В. Д. К., чрез пълномощника й адв.М.М. оспорва въззивната жалба и поддържа отговора.

С.ският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, възраженията в отговора, становищата на страните в съдебно заседание и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалван акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а първоинстанционното решение, преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, а в обжалваната част е неправилно по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран от В. Д. К. с предявен срещу В. Д. К. положителен установителен иск за собственост по чл. 124 ,ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено по отношение на ответника, че е собственик на основание наследствено правоприемство, извършена неформална делба и давностно владение, продължило повече от 13 години, на следните недвижими имоти,находящи се в с. Б., община М., а именно: жилище със застроена площ 81 кв.м., състоящо се от две стаи, кухня , коридор и две тераси, находящо се на втори жилищен етаж от жилищна сграда, състояща се от приземен и два жилищни етаж, ведно със ½ идеална част от сутерена, състоящ се от гараж и две стаи, както и 1/2 идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземлен имот пл.№* с площ 1697кв,м., за който е отреден УПИ**, кв.* по ЗРП на с. Б. при описите граници, както и на 1/2 идеална част от ГАРАЖ със застроена площ 24 кв., построен в същия имот.