Решение № 187 от 16.07.2021, Административен съд - Кюстендил

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 187 от 16.07.2021 г., гр. Кюстендил

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Административен съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди двадесет и първа година, в състав:

СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА при секретар Ирена Симеонова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 106 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.

118, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Делото е образувано по жалба от В.Р.Б., с ЕГН ********** и постоянен адрес:***, срещу Решение № 2153-09-4/11.03.2021 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата ѝ срещу Разпореждане № **********/08.12.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил. С посоченото разпореждане на основание чл. 69б, ал. 1 и

2 и чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО на Б. е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В жалбата са изложени доводи за материална незаконосъобразност на решението поради неправилно категоризиране (трета вместо втора категория) на положения от Б. трудов стаж на длъжност „гранульор” в „Универсален цех” № 2 в „Балканфарма – Дупница” АД, гр. Дупница (бивш Технологичен химикофармацевтичен комбинат (ТХФК), гр.

Станке Димитров), за периодите от 01.09.1995 г. до 31.12.1999 г. и от 01.01.2001 г. до 17.12.2001 г. Иска се отмяна на решението. Претендират се направените разноски по делото.

В съдебните заседания жалбата се поддържа от жалбоподателката и процесуалния ѝ представител по пълномощие адвокат К.Д..

Ответникът

– директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие юрисконсулт А. А, оспорва жалбата като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Със заявление с вх. № Ц2113-09-1075/30.11.2020 г. до директора на ТП на НОИ– Кюстендил В.Б. е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.

69б от КСО. По заявлението е постановено Разпореждане

№ **********/08.12.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ – Кюстендил, с което е отказано отпускане на исканата пенсия, като е посочено, че Б. няма право на пенсия по чл. 69б, ал. 1 и 2 от КСО, тъй като няма необходимия осигурителен стаж съответно от 10 години от първа категория труд, и от 15 години от втора категория труд или общо от първа и втора категория труд. Посочено е и че тя няма право на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО, тъй като няма навършена възраст 61 години и 6 месеца (към датата на подаване на заявлението е на 54 години и 6 месеца). В разпореждането е зачетен осигурителен стаж на В.Б., както следва: от първа категория труд – 7 години, 7 месеца и 14 дни, от втора категория труд – 4 години, 2 месеца и 22 дни, и от трета категория труд– 24 години, 9 месеца и 5 дни.

Разпореждането е потвърдено при обжалването му по административен ред с Решение № 2153-09-4/11.03.2021 г. на директора на ТП на НОИ –

Кюстендил.

Съгласно удостоверение обр. УП-3 с изх. № 475/12.06.2019 г., издадено от „Балканфарма

– Дупница”

АД, гр. Дупница, през периодите от 01.09.1995 г. до

31.12.1999 г. и от 01.01.2001 г. до 17.12.2001 г. В.Б. е заемала длъжността „гранульор” в „Универсален цех” № 2. Видно от допълнителното споразумение от 01.09.1995 г. към Трудов договр № 1629/25.10.1984 г., сключен между Б. и „Фармация” АД (сега „Балканфарма – Дупница” АД), гр.

Дупница, от 01.09.1995 г. тя е назначена на длъжността „гранульор” в дружеството, с място на работа – „Универсален цех” № 2. В заключението на вещото лице по назначената по делото съдебна инженерно-технологична експертиза е посочено, че през периодите от 01.09.1995 г. до 31.12.1999 г. и от 01.01.2001 г. до 17.12.2001 г. В.Б. е работила като „гранульор” в „Универсален цех” № 2, като е извършвала процесите претегляне, дозиране, смилане, пресяване, гранулиране и смесване на материалите съгласно изготвените писмени рецепти, и е имала контакт с препаратите при изготвяне на лекарствените субстанции. В „Универсален цех” № 2 са се произвеждали лекарствените препарати пирамем, фезам, цефалексин, перицин и др. При изслушването му в съдебното заседание вещото лице уточнява, че в „Универсален цех” № 2 не е имало работещи на длъжността „смесител” и в този цех гранульорът е извършвал дейността на смесителя. С оглед изясняване на условията на труд на длъжността „гранульор” в „Универсален цех” № 2 през процесните периоди и в съответствие с разпоредбата на чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО по делото са допуснати до разпит като свидетели Валентина П.И. (работила в „Универсален цех” № 2 през процесните периоди) и Е. И. С. (работила в „Универсален цех” № 2 през периода от 01.09.1995 г. до 31.12.1999 г.). Свидетелката В. И. заявява, че не е имало разлика в спецификите на работата на гранульорите в „Универсален цех” №2 и в „Таблетен цех”, но в последния имало много повече работници и по-голям асортимент на лекарствени продукти. В повечето случаи произвежданите лекарствени продукти в двата цеха се дублирали, но в „Универсален цех” № 2 се приготвяли и ветеринарни препарати. Свидетелката Е.С. сочи, че в

„Универсален цех” № 2 имало две опаковъчни халета и едно основно хале за производство на химични субстанции, като за периода от 01.09.1995 г. до 31.12.1999 г. Б. е работила и в двете халета. Заявява, че в „Таблетен цех” имало работници, които претегляли суровините и ги подавали на други работници за гранулиране, докато в „Универсален цех” № 2 всичко се извършвало от гранульорите – те размервали суровините и т.н. Сочи и че всички работещи в „Универсален цех” № 2 били изложени на еднакви условия на работа, като опаковачите били най-облагодетелствани от целия процес, тъй като опаковали в кутии вече първично опакован готов продукт, или го подреждали в кашони.

Опаковачите работели на едно място с гранульорите, но при извършването от последните на турбулното смесване обикновено напускали помещението. След работа гранульорите почиствали помещението и само те имали специално облекло.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО срещу акт, който подлежи на оспорване по съдебен ред и от лице с правен интерес от оспорването. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното решение е издадено от материално и териториално компетентен по смисъла на чл.

117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО орган – директорът на ТП на НОИ – Кюстендил, в предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Безспорни са изводите на ответника, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на пенсия – 30.11.2020 г., В.Б. е имала навършени 54 години и 6 месеца и следователно не е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО за 2020 г., както и че не е придобила право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 1 от КСО поради липса на 10 години осигурителен стаж при условията на първа категория труд. Неправилен е обаче изводът му, че жалбоподателката не е придобила право на пенсия при условията на чл. 69б, ал. 2 от КСО поради липса на 15 години осигурителен стаж общо от първа и втора категория труд. Нормата на чл. 69б, ал. 2 от КСО изисква за придобиване право на пенсия през 2020 г. навършени 54 години и 4 месеца за жените и 15 години осигурителен стаж от втора категория труд. Съгласно чл. 69б, ал. 6 от КСО за преценяване правото на пенсия по ал. 2 осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора категория труд без превръщане.

Приложим при определяне на категорията труд, положен от жалбоподателката за периода от 01.09.1995 г. до 31.12.1999 г., е

Правилникът за категоризиране труда при пенсиониране (ПКТП) (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г., отм., бр. 39 от 07.04.1998 г., в сила от 01.01.2000 г.).

Съгласно Заключителната разпоредба към Постановление № 235 на Министерския съвет от 20.10.1998 г. за приемане на Наредба за категоризиране на труда при пенсиониране в Постановление № 75 на Министерския съвет от 1998 г. за отменяне на Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (обн., ДВ, бр. 39 от 1998 г.) се създава § 2, съгласно който трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата ПКТП. Според т. 67, ал. 1 от ПКТП (отм.) трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда. Съгласно т.

42 от ПКТП (отм.) се зачита от втора категория трудът на работници и инженерно-технически работници до началник на производство (цех) в ТХФК – Станке Димитров (сега „Балканфарма – Дупница” АД, гр. Дупница): в цеховете: „Витамин С”, „Универсален”, „Органопрепарати”, „Помпена станция за течни суровини”: електро-монтьор; електрозаварчик; електромонтьор по КИП и А; помпиер; общ работник; чистачка на производствени помещения; енергетик по КИП и А; енергетик; окачествител; лаборант по охрана на труда; помпиер-технолог; завеждащ лаборатория. В цеховете: „Таблетен”, „Гелни препарати” и „Паста за зъби” помощник-смесител, турболист, дражьор, машинист на таблетна машина: гранульор, смесител, машинист на таблетна преса, изготвител на лакове, шлосер, електрозаварчик, технолог, началник на смяна; машинист на Бластавтомат. В цех „Органопрепарати”: хладилен работник. В Неутрализаторната станция: лаборант.

В цех „Витамин С”: винепластик. В

Хладилно-компресорната станция: машинист, електрозаварчик, апаратчик и шлосер.

С оглед показанията на разпитаните по делото свидетели, които дават ясно и изчерпателно описание на характера на положения от жалбоподателката труд като гранульор в „Универсален цех” № 2 в „Балканфарма – Дупница” АД, гр. Дупница, през периода от 01.09.1995 г. до 31.12.1999 г., и на условията, при които е полаган, както и приетите като доказателства длъжностни характеристики за длъжностите „гранульор” и „опаковач” в „Универсален цех” № 2 и „гранульор”, „смесител” и „опаковач” в „Таблетен цех” в дружеството, следва да се приеме, че по отношение на положения от Б. труд през горепосочения период намира приложение разпоредбата на т. 67, ал. 1 във вр. с т.

42 от ПКТП (отм.), поради което същият следва да се зачете от втора категория. Без значение е обстоятелството, че в удостоверение обр. УП-3 с изх. № 475/12.06.2019 г., издадено от „Балканфарма – Дупница” АД, гр. Дупница, е посочена трета категория труд. Разпоредбата на т. 70 от ПКТП (отм.) предвижда възможност при издаването на удостоверения за пенсиониране срещу описания трудов стаж да се посочи съответната точка и буква от ПКТП, по която се предлага да се зачете трудът. Вписването в удостоверението има характера единствено на становище на осигурителя и затова направеното в удостоверението предложение за категоризиране не е обвързващо за пенсионния орган. Категорията на труда се определя в зависимост от неговия характер и особените условия на труд. Обстоятелството, че в издаденото удостоверение не е направено предложение за категоризиране на труда от втора категория, не изключва възможността за такова категоризиране, след като от установените по делото фактически обстоятелства се налага изводът, че естеството и специфичните условия на осъществяваната от Б. трудова функция водят до приложението на т. 67, ал. 1 във вр. с т.

42 от ПКТП (отм.). Ирелевантно е и обстоятелството, че осигурителят е внасял осигурителните вноски за трета категория труд. Когато трудовият, респ. осигурителният стаж по силата на нормативен акт е от втора или първа категория, обстоятелството, че осигурителят е внасял осигурителни вноски за трета категория не е основание за промяна в нормативно определената категория (вж. в т. см. Решение № 14166/23.11.2010 г. на ВАС по адм. д. №8327/2010 г., VI о. и Решение № 4742/16.05.2003 г. на ВАС по адм. д. № 5844/2002 г., I о.).