Определение № 356 от 01.10.2026, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 356 гр. Велико Търново, 01.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КОРНЕЛИЯ КОЛЕВА

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА в присъствието на прокурора Ц. Анг. М. като разгледа докладваното от КРАСЕН ГЕОРГИЕВ Въззивно частно наказателно дело № 20264000600292 по описа за 2026 година за да се произнесе, взема предвид следното:

Производството е въззивно по чл.64 ал. 8 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от обвиняемия И. И. И., чрез упълномощения му защитник адвокат К. Д. от АКПлевен, срещу определение рег. № 563/22.09.2026год., постановено по ЧНД № 687/2026год. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на обвиняемия И. И. И., с ЕГН ********** - обвиняем по досъдебно производство № 3555/2026год. по описа на Окръжна прокуратура-Плевен.

С частната жалбата са заявени оплаквания, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано.

На първо място се излагат съображения, че е неправилен и незаконосъобразен е извода на съда, че са налице предпоставките на 63 от НПК, за да се вземе най-тежката мярка за неотклонение по отношение на И..

Твърди се, че за да стигне до този извод, състава на съда е допуснал едностранчива и формална оценка на доказателствените материали, превратно е изтълкувал законовите изисквания по чл. 63 от НПК и необосновано е приел, че са налице кумулативните предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Посочва се, че първоинстанционният съд е мотивирал своите изводи единствено въз основа на свидетелските показания на лицата С. Ю., И.

М., А. М., Л. Н., Л. Т., М. К., С. И., П. С. и на привлечения като обвиняем М. Г. с неговите обяснения и заключението на физико-химичната експертиза № Н1 359/20.09.2026 г.

Жалбоподателят счита, че този извод е дълбоко порочен и почива на доказателствена маса, страдаща от съществен порок, изразяващ се в следното:

Всички посочени свидетели са разпитани в рамките на един и същи ден при условия на непосредствено полицейско въздействие, след изрично предупреждение по чл. 121 от НПК. От съдържанието на самите протоколи за разпит се установява безспорно, че разпитаните лица заявяват лична наркотична зависимост, а част от тях са били фактически задържани или застрашени от наказателно преследване за държане на наркотични вещества.

В този смисъл същите попадат в категорията на лица с висока лична и процесуална уязвимост, поставени под директна зависимост от разследващите органи.

Излага се, че съгласно константната практика на Върховния касационен съд, съдът е длъжен да подхожда с повишена осторожност и критичност при преценката на гласни доказателства, изхождащи от лица, зависими от наркотични вещества или уязвими към привличане като обвиняеми. Такива свидетели лесно могат да бъдат мотивирани да насочат подозрението към трето лице с цел облекчаване на собственото си процесуално положение или избягване на задържане. Според защитника на обвиняемия самият факт, че разпитите са проведени синхронно след разясняване на чл. 121 от НПК, разкрива, че свидетелите са давали сведения под непосредствен риск от самоуличаване, което изисква показанията им да бъдат подложени на строга проверка за автентичност и доброволност.

Следователно извода, който правел състава на съда, ограничавайки се с формалното съждение, че показанията били дадени „под страх от наказателна отговорност“, без да извърши /дължимия индивидуален съпоставителен анализ на съдържанието им, без да изследва вътрешните противоречия между тях и без да провери дали в тях не се пресъздават общи слухове или насочващи въпроси. По този начин съдът на практика бил придал предварително определена доказателствена сила на група свидетелски показания, което съставлява нарушение на чл. 14, ал. 2 от НПК.

Защитникът на обвиняемия счита за недопустим извода на съда да мотивира съдебния акт с обясненията на другия обвиняем М. Г. като решаващ аргумент за авторството. Твърди се, че този извод се явява правно необоснован, тъй като обясненията на обвиняемо лице имат двояк характер те са доказателствено средство, но и първостепенно средство за лична защита.

Посочва се, че лицето, привлечено към наказателна отговорност, не носи отговорност за неверни твърдения и съгласно трайната практика на ВКС и въззивните съдилища, твърденията на съобвиняем, уличаващи друг съучастник, не могат да формират самостоятелна основа за фактически изводи.

На второ място се излагат съображения че е неправилен извода на първоинстанционния съд, че представения нотариален акт № 58, том 27, дело 2

№ 5862/2023 г., ведно със скица на поземлен имот № 15-174095/31.01.2025 г., установяващи, че помещението, в което са намерени наркотичните вещества, че не е собственост на И.. Посочва се, че съставът на съда е приел, че в този акт за собственост е посочен адрес с. Буковлък, ********, което е категорично невярно и не кореспондира с представения документ. Посочва се, че адреса с.

Буковлък, ******** е постоянния адрес на признатата за собственик В. М. И.а, а адреса на имота описан с идентификатор *** и този на скицата на поземлен имот № 15-174095/31.01.2025 г. сочат адрес с. Буковлък, *********.

Защитникът на обвиняемия счита, че проверката на правния статут и фактическото ползване на помещението е от фундаментално значение за изясняване на въпроса дали обвиняемият изобщо е имал достъп, контрол и фактическа власт върху обекта. Според адвокат Д. отхвърлянето на тези писмени доказателства без мотиви разкрива едностранчивост при събирането и проверката на доказателствата в нарушение на чл. 107, ал. 3 и ал. 5 от НПК.

На трето място се излагат съображения, че з а да обоснове наличието на опасност от извършване на престъпление, първоинстанционният съд се е позовал на предходните осъждания на И. и е приложил презумпцията по чл. 63, ал. 2, т. 2 от НПК. Защитникът на обвиняемия счита, че този извод страда от сериозни законови и фактически пороци. Посочва се, че законодателят в чл. 63, ал. 2 от НПК изрично е предвидил, че презумпцията действа, само „ако от доказателствата по делото не се установява противното“.

Посочва се, че презумпцията по чл. 63, ал. 2 от НПК е оборима и съдът няма право да я прилага механично и автоматично, без да анализира актуалната личност на обвиняемия и събраните насрещни доказателства.

Излагат се съображения, че от приложената справка за съдимост е видно, че от изтърпяване на наказанието по предходното осъждане са изтекли повече от пет години, през които И. не е извършвал престъпления, няма висящи наказателни производства и води законосъобразен начин на живот.

Твърди се, че предходното деяние е изолиран епизод, силно отдалечен във времето, който не може да бъде механичен източник за извод за трайна престъпна насоченост на дееца в настоящия момент.

Възразява се, че съставът на съда необосновано е дал вяра на изготвената от полицейски служител при Първо РУ - Плевен характеристична справка, като е пренебрегнал официалната Характеристична справка, издадена от Кмета на с. Буковлък. Посочва се, че в кметската справка изрично се удостоверява, че И. се ползва с добро име сред съселяните си, не проявява агресия и живее в разбирателство с местната общност.

Излагат се доводи, че полицейската справка се базира на непроверени оперативни твърдения за „демонстриран стандарт“, „занимания с хазарт и търговия“ и криминални регистрации. Посочва се, че съгласно задължителната съдебна практика на ВКС и делото на ЕСПЧ, Д. М. срещу България“, оперативната информация и анонимните слухове нямат характер 3 на годно доказателствено средство и не могат да служат като основа за фактически констатации за висока обществена опасност на личността.

Излагат се доводи, че по делото е представен действащ Трудов договор на И., удостоверяващ, че същият полага редовен общественополезен труд и реализира легални доходи. Възразява се, че отхвърлянето на този факт от съда с аргумента, че договорът „не изключвал престъпна дейност“, преобръщал тежестта на доказване по чл. 103 от НПК. Излага се, че законът изисква реалната опасност да бъде позитивно доказана чрез фактически данни, а не да се предполага въпреки наличието на доказана трудова заетост.

Освен това, в допълнение на вниманието на съда адвокат Д. предоставя разпечатка от TP при АВ, от която е видно, че И. е собственик на капитала на „ЕРИК ГРУП 77“ ЕООД, вписано в TP при АВ с ЕИК 207890599, което дружество стопанисва недвижим имот под наем в с. Буковлък, представляващ СКЛАД, ФУРНА, където се изработват и продават тестени изделия. Посочва се, че в това дружество има открити три работни места, които дават препитание на други лица извън семейството на И.. За това обстоятелство адвокат Д. предоставя Справка извлечение от ТД на НАП.

На четвърто място защитникът на обвиняемия моли да бъде прието, че в атакувания съдебен акт липсват каквито и да било фактически констатации, сочещи на реален риск И. да се укрие от органите на правосъдието, тъй като обвиняемият има постоянен и известен настоящ адрес в с. Буковлък, общ. Плевен, удостоверен с официално Удостоверение за настоящ адрес, издадено от компетентната общинска администрация, на който адрес той живее трайно и отседнало със своето семейство. Излагат се доводи, че липсват данни същият да се е укривал, да е бил обявяван за общодържавно издирване, да е подготвял документи за напускане на страната или да е възпрепятствал призоваването си, а И. системно е оказвал съдействие на органите на МВР и прокуратурата, като се е явявал добросъвестно на многократни разпити в качеството на свидетел по други образувани производства.

Излага се довод, че трайната практика на въззивните съдилища приема, че при установена самоличност, известен адрес, трайна семейна среда и съдействие на органите, опасността от укриване е сведена до минимум и не може да оправдае изолирането на лицето от обществото.

На пето място се излагат съображения, че съгласно чл. 56, ал. 3 от НПК и практиката на Европейския съд по правата на човека по чл. 5 от ЕКПЧ, при определяне на мярката за неотклонение задължително се преценяват семейното положение, здравословното състояние, възрастта и професията на обвиняемия. Мярката „Задържане под стража“ е крайна, изключителна мярка за процесуална принуда и не може да бъде налагана, когато целите по чл. 57 от НПК могат да бъдат напълно постигнати с по-лека мярка.

Защитникът на обвиняемия моли въззивният съд да приеме, че 4 първоинстанционният съд необосновано е отказал да бъде взета мярка ,Домашен арест“ с лаконичния аргумент, че престъплението било извършвано в „домашни условия“. Възразява се, че този извод е в пряко противоречие с материалите по делото - наркотичните вещества са намерени в стопанско/търговско помещение, стопанисвано от трето лице, а не в жилищния дом на обвиняемия в с. Буковлък. Според защитника на обвиняемия забраната по чл. 62, ал. 1 от НПК за напускане на жилището, съчетана с електронно наблюдение по чл. 62, ал. 6 от НПК , предоставя непрекъснат 24-часов контрол от органите на МВР и напълно елиминира всякаква теоретична възможност за придвижване, срещи с трети лица или извършване на противоправни деяния.

Освен това се твърди, че първоинстанционният съд необсновано не е отчел тежкото семейно положение на И. - задължения за полагане на грижи за инвалидизирано лице.

Излага се, че по делото е прието Експертно решение на ТЕЛК Плевен № 90180 от 27.01.2025 г., установяващо, че съжителката на обвиняемия - Георгиева, страда от тежко заболяване със 100% трайно намалена работоспособност и се нуждае от постоянна ежедневна помощ.

Твърди се, че обвиняемият е единственото лице, което полага преки грижи за нея и обезпечава материалното и физическото й оцеляване. Възразява се, че мотивът на ОС - Плевен, че съжителката била „подпомагала престъпната дейност“, е абсолютно недоказан, голословен и нарушава презумпцията за невиновност, тъй като спрямо нея няма повдигнато обвинение по установения в НПК ред.

Твърди се, че първоинстанционният съд безкритично се отнесъл и по отношение на здравословното състояние на И., който е претърпял сериозна оперативна хирургическа интервенция преди около два месеца, вследствие на което му е предписан строг специализиран хранителен и възстановителен режим. Посочва се, че първоинстанционният съд безкритично приел тезата на прокурора, че в местата за лишаване от свобода да се осигурява общо медицинско наблюдение, за което защитникът на обвиняемия изразява съмнение, предвид това, че не му е определен хранителния режим вследствие, на което престоят в следствения арест крие сериозен риск от следоперативни усложнения и необратимо увреждане на неговото здраве. Посочва се, че в домашна среда спазването на специфичната диета и медицинските предписания би било напълно гарантирано без пречка за нуждите на разследването. Освен това се сочи, че обвиняемият следва да премине и контролен преглед, за да бъде установено какъв е стадия на оздравителния му процес. Следвало да бъде отбелязано и това, че в иззетите два броя телефони се намира режима за хранене и кога трябва да се яви на контролен преглед.