Определение № 27645 от 30.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 27645 гр. София, 30.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110104848 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на А. В. Г. срещу „Н*“ ООД, с която е предявен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - за прогласяване за нищожен на целия договор за потребителски кредит № 202312011114370059 от 01.12.2023 г., поради противоречие със закона, под евентуалност - на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради заобикаляне на закона, като в условията на евентуалност е предявен и установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1080 лева, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 672,35 евро (с левова равностойност 1315 лева), представляваща недължимо платена сума от ищеца по нищожния договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.02.2026 г., до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202312011114370059 от 01.12.2023 г., въз основа на който на ищеца е била предоставена в заем сума в общ размер от 1000 лева, при посочен ГПР от 49,72 %. Съгласно чл. 6, ал. 1 от договора било предвидено заплащането на неустойка в размер на 420 лв. при непредоставяне на гаранция по чл. 4, ал. 3, като същата се начислявала на месец, считано от изчитане срока по чл. 4, ал. 3. Поддържа, че с процесната неустойка кредитът се е оскъпил с над 100 %, следователно и ГПР надхвърлял максимално предвидения праг. Било налице заобикаляне на закона, доколкото неустойката съставлявала скрит добавък към възнаградителната лихва и се заобикаляла нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че неустойката не е включена при изчисляване на ГПР, независимо че съставлява разход по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Поддържа недействителност на целия договор за кредит, както и нищожност на чл. 6 от договора, доколкото неустойката надхвърляла санкционния си характер. Твърди, че е погасил по договора сумата общо от 2315 лв., с оглед което 1315 лв. се явяват надплатени. Моли за уважаване на исковете.

Претендират се разноски.

Към исковата молба са представени писмени доказателства, които са относими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор. Прави се искане за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Н*“ ООД.

Счита, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на иска за нищожност. Не оспорва, че с ищеца са сключили Договор за потребителски кредит № 202312011114370059 от 01.12.2023 г., по силата на който му е предоставил в заем главница в размер на 1000 лв.

1

Оспорва доводите на ищеца за недействителност на договора и на клаузата за неустойка, като отрича при сключването му и чрез съдържанието да са нарушени императивни норми на закона. Сочи, че неустойката по чл. 6, ал. 1 от договора не е включена в ГПР, но счита, че това не е било нужно да се прави, тъй като на основание чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляването на процента на разходите не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си договора за кредит. Поддържа, че процесният договор е валиден, като оспорва да е получавал от ищеца сумата от 2315 лв. във връзка договора. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба се прави искане по чл. 190 ГПК.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Правна квалификация:

Предявен е главен установителен иск с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № 202312011114370059 от 01.12.2023 г., поради противоречието му със закона, под евентуалност на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД - поради заобикалянето на закона, като в условията на евентуалност е предявен и установителен иск за прогласяване нищожността на клаузата по чл. 6, ал. 1 от договора за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1080 лева, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

2. Безспорни обстоятелства и такива, които не се нуждаят от доказване:

Отделя за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1 ) че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 202312011114370059 от 01.12.2023 г., по силата на който на ищеца е отпусната главница в размер на 1000 лв; 2) че в договора се съдържа клауза в чл. 6, ал. 1, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 1080 лева за непредставяне на обезпечение, която не е била включена от кредитора като разход при изчисляване размера на ГПР от 49.72 %;

3. Разпределение на доказателствената тежест:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже сключването на процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, включващ процесните клаузи, предвиждащи заплащане на неустойка. В тежест на ответника е да докаже валидността на договора и оспорените клаузи, съответно, че с уговарянето не се заобикаля размера на ГПР, съответно, че клаузите не са неравноправни, уговорени са индивидуално и не съставляват възнаграждение за кредитодателя.

С оглед изложените в исковата молба твърдения, в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че между страните има сключен договор за потребителски кредит № 202312011114370059 от 01.12.2023 г. с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не са налице визираните пороци по отношение на оспорените клаузи, предвиждащи задължения за заплащане на неустойка, както и клаузите, определящи размера на ГПР и ГЛП, а именно, че клаузите са равноправни, че не представляват скрито възнаграждение, което следва да се включи при изчисление на ГПР, съответно, в случай на включването му не се нарушава императивната норма за максималния размер на ГПР по чл.19 ЗПК, както и че не противоречат на закона и не го заобикалят.

По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото, че е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 202312011114370059 от 01.12.2023 г.; че е заплатил твърдяната сума по договора, 2 че тя е постъпила в патримониума на ответника. В доказателствена тежест на ответника, при установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за потребителски кредит № 202312011114370059 от 01.12.2023 г., въз основа на които са извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по договора.

Искът по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД е обусловен от обуславящия иск за нищожност, доколкото в предмета на разглеждане се включва плащане и получаване пряко на сумата, съответно наличието на валидно основание за имущественото разместване (предмет на обуславящия иск).

4. По доказателствените искания на страните:

Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор - предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност - същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.

Искането на ответника по реда на чл. 190 ГПК следва да бъде оставено без уважение, доколкото тези обстоятелства са разпределени в доказателствената тежест на ищеца.

Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е основателно.

Вещото лице следва да посочи на кои дати ищецът е извършвал плащания по договора, в какъв размер са тези плащания (общо и поотделно) и за погасяването на какви вземания са отнасяни плащанията.

5. Друго:

Съдът не споделя доводите на ответника, че не е налице правен интерес от предявяване на искове за прогласяване на нищожността на процесния договор за кредит и на отделни клаузи от него. Доколкото ищецът има качеството на страна по оспореното договорно правоотношение, то и за него е налице правен интерес да иска от съда да внесе яснота по спорния въпрос относно действителността на договора. В тази връзка следва да се съобразят и разрешенията на решение от 23.11.2023 г. по дело С-321/22 г. на СЕС, според които чл. 7, пар. 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза.

Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.

По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 22.10.2026 г. от 12,00 ч., за която 3 дата и час страните да бъдат призовани, като съдът им указва най- късно до първото по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.

ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ответника по реда на чл. 190 ГПК.

ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите справки, вкл. справка в счетоводството на ответника, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, както и на въпросите, които са служебно поставени от съда в мотивите на настоящото определение, като ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 230 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице С* И., която да бъде уведомена за поставените задачи и да бъде призвана за съдебно заседание СЛЕД ПРЕДСТАВЯНЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВА ЗА ВНЕСЕН ДЕПОЗИТ ОТ ИЩЕЦА, като в призовката бъде посочено, че заключението следва да бъде представено не по-късно от една седмица преди съдебното заседание с преписи за страните.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4