Решение № 36 от 02.05.2025, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Севлиево, 02.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Ив. Цветков при участието на секретаря Ивона Пл. Пенкова като разгледа докладваното от Станислав Ив. Цветков Административно наказателно дело № 20254230200100 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят „Сейков” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бяла черква, общ.Павликени, ул.„Никола Бакев” № 44, представлявано от управителя М.С.С., е обжалвал електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата / ЗП / № 8505273018, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” / АПИ / - София, с което за извършено нарушение на чл.102, ал.2 и на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ му е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.106, ал.5 от Закона за пътищата / ЗП / в размер на 167.00 лева. В жалбата се твърди, че ел.фиш е неправилен и незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

Ответникът по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура” - София, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.Представена е писмена защита, с която към съда се отправя молба обжалваният електронен фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 15.04.2022 г., в 07:33 часа било установено нарушение с ППС влекач „МАН ТГХ 18.440 ЛЛС У” с рег. № ВТ 9979 КТ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000.Нарушението било установено на Главен път І-4, км. 93+155, на територията на община Севлиево, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като било отчетено, че за посоченото ППС има тол-декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.Нарушението било установено с устройство № 40272, представляващо елемент 1 от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, намиращо се на път І-4 км. 93+155.Посоченото по-горе ППС било заснето от устройството, съответно бил изготвен и снимков материал.В последствие била направена справка, от която било установено, че посоченото по-горе ППС е собственост на жалбоподателя „Сейков” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Бяла черква, общ.Павликени, ул.„Никола Бакев” № 44, със законен представител - управителя М.С.С..За установеното нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, бил издаден електронен фиш № 8505273018, с който на жалбоподателя, на основание чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП било наложено наказание имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.106, ал.5 от Закона за пътищата / ЗП / в размер на 167.00 лева.Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалбоподателя и бил връчен на 04.02.2025 г.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – ЕФ за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № 8505273018; запис на нарушението; справка за собственост на МПС; статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег. № СА 9979 КТ – 2 бр. снимки; известие за доставяне ИД PS 1618 ООYYVMN B и Справка от ,,История на обработка на нарушението“.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от обжалваният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 04.02.2025 г.От клеймото на пощенският плик, с който жалбата е изпратена, се установява, че същата е подадена на 10.02.2025 г., тоест в законноустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП.Текста на посочената разпоредба гласи следното: “Собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.”.

С ЕФ на осн. чл.187а, ал.2, т.3 във вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата / ЗП / в размер на 133.00 лева.Съгласно чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП: „Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както следва: по чл.179, ал.3б – в размер 2500 лв.”.Разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП гласи следното: “Собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за което 2 изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл.10б, ал.1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв.Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер 2500 лв.”.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.В жалбата срещу електронния фиш се твърди, че същият е неправилен и незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

По делото безспорно се установява, че на 15.04.2022 г., в 07:33 часа, на Главен път І4, км. 93+155, на територията на община Севлиево, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било установено нарушение с ППС влекач „МАН ТГХ 18.440 ЛЛС У” с рег. № ВТ 9979 КТ, с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 4, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000.Нарушението било установено с устройство № 40272, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП, като било отчетено, че за посоченото ППС има тол-декларация за преминаването, но платената категория е по-малка от измерената.Безспорно се установява също така, че процесното МПС е собственост на „Сейков” ЕООД гр.Бяла черква.

Съдът счита обаче, че е налице самостоятелно основание за отмяна на атакувания електронен фиш, изразяващо се в непропорционалността на наложената санкция.Съгласно § 16 от допълнителните разпоредби към ЗИД на ЗП се въвеждат изискванията на Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета относно заплащането на такси от товарни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2006/38/EC на Европейския парламент и на Съвета.Следователно и към разглежданите в настоящото производство обществени отношения намира приложение общият принцип на правото на Европейския съюз за пропорционалност.В същия смисъл е и разпоредбата на чл.

9а от цитираната директива, според която е делегирано на държавите членки да установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, като установените наказания трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.Според трайната практика на СЕС изискването за пропорционалност следва да се разбира като ангажиране на такъв интензитет и обем на държавна репресия, които позволяват ефективно да се постигне преследваната легитимна цел, като същевременно накърняват в най-малка степен целите и принципите, установени от законодателството на Съюза.В изпълнение на посочената делегация с Директива 1999/62/ЕС на Европейския парламент и на Съвета българската държава е въвела следната санкционна система при незаплащане на дължимата тол такса: задължение по чл.10б от ЗП за внасяне на незаплатената тол такса, като нейният размер се определя на база максималната дължима такса, определена в тарифата по чл.10, ал.6 от ЗП за разстояние, съответстващо на найдългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа; кумулативно с това е предвидена и 3 глоба във фиксиран размер с разпоредбите на чл. 179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП, като по този начин размерът не зависи от вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.

В Решение по преюдициално запитване на СЕС от 22 март 2017 г. по съединени дела С-497/15 и С-498/15 г. се приема, че чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на съвета от 17 юни 1999 г. не допуска система от наказания, която предвижда налагане на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.Действително актуалната уредба, въведена от българския законодател, се различава от случая, разгледан от СЕС, тъй като е предвидена възможност глобата или имуществената санкция по чл.179, ал. 3а и ал. 3б от ЗДвП да бъде избегната, като се заплати компенсаторната такса по чл.10, ал.2 от Закона за пътищата.Тази възможност обаче отново не привежда уредбата в съответствие с принципа за пропорционалност, доколкото видно от чл.26 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, размерът на компенсаторните такси също е фиксиран, като зависи само от вида на съответното МПС, но е дистанциран от тежестта на конкретното нарушение, доколкото не е обвързан с вида на неизпълненото задължение за заплащане на тол такса (изцяло или частично), причините за това и дължината на изминатото разстояние.Посоченото обстоятелство наред с факта, че както компенсаторната такса, така и санкцията по чл.179, ал.3а и ал.3б от ЗДвП реално се дублират със задължението за заплащане на такса по чл.10, ал.2 от ЗП, която според чл.27 от Тарифата е максимална, налага извод, че принципът за пропорционалност е нарушен, като целите на Директивата биха могли да бъдат постигнати с по-ниска като интензитет административнонаказателна репресия и без дублиране на санкции, преследващи идентична цел, а при механизъм на определяне на санкциите, държащ сметка за конкретната тежест на извършеното нарушение и при съобразяване на особеностите на всеки отделен случай.

Очевидно е, че в конкретния казус наложената на жалбоподателя глоба в размер на 1800.00 лева, не съответства на извършеното деяние.От представеното по делото Становище от отдел „Управление на информационна система и инфраструктура“ НТУ при АПИ, се установява, че размерът на дължимата за процесният сегмент такса е под един лев – 0.05 лева.Налице е пълно несъответствие между дължимата такса за преминаване през процесния участък от платената пътна мрежа и наложеното административно наказание за осъщественото преминаване през същия този тол сегмент – имуществена санкция в размер на 2 500.00 лева, както и такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата / ЗП / в размер на 167.00 лева.Не е справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка, санкцията да надвишава повече от двадесет и две хиляди пъти дължимото плащане, представляващо неизпълнение на вменено задължение, което грубо нарушава принципа за пропорционалност и неналагане на наказание, несъразмерно на тежестта на нарушението.Същевременно, в електронният фиш е посочено, че размерът на дължимата такса по чл.10б, ал.5 от Закона за пътищата е 167.00 лева, като не е била заплатена разлика от 0,05 лв..От приложеното по 4 делото становище и извлечение за движението на процесното ППС в деня на нарушението, се установява, че по отношение на всички останали сегменти от платената пътна мрежа, през които е преминал автомобила са били подавани тол-декларации и са били заплатени дължимите такси.