Определение № 1319 от 27.04.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1319 гр. София, 27.04.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев

Членове:

Даниела Талева

Стойчо Попов като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Въззивно частно наказателно дело № 20231100601957 по описа за 2023 година В Софийски градски съд е депозирана въззивна частна жалба от пълномощник на частния тъжител Е. С. срещу определение ,от 24.02.2023г., по НЧХД 3097/2021г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 108 състав,заведено под № 20080882/24.02.23г. ,с което първоинстанционния съд е оставил без разглеждане молба на същия този повереник, съдържаща искане ,на основание чл.186 НПК, за възстановяване на срок за обжалване на определение на СРС, постановено по делото на 21.12.2022г. на основание чл.306,ал.1,т.4 НПК и заведено под № 20072349/21.12.22г.,с което частния тъжител С. е била осъдена да заплати направени по делото разноски.

Настоящият съдебен състав намира,че жалбата на пълномощника на Е. С. не следва да бъда разгледана по същество, поради нейната недопустимост, тъй като е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол.

Това е така, тъй като атакувания съдебен акт не попада в приложното поле на разпоредбата на чл.341,ал.1 НПК, а осъществяване на търсения инстанционен контрол, на основание чл.341,ал.2 НПК е изключен, поради липса на предвидена в чл.186 НПК изрична такава възможност.

В конкретния случай тази констатирана процесуална „празнота“ е само привидна,поради което „запълването“ й с прилагане по аналогия на други процесуални разпоредби, е ненужно,за да бъдат осигурени на съответната 1 страна, визираните в чл.15,ал.2 НПК, процесуални средства за защита на нейни права и интереси.

В хипотеза като настоящата, претендираното засягане на защитими права и интереси на страна в наказателното производство произтича от първоинстанционен съдебен акт, различен и предхождащ, съдебния акт по реда на чл.186 НПК и усилията на засегнатата страна са насочени към отмяна ,именно на това „първо“ съдебно произнасяне, чрез подлагането му на инстанционен съдебен контрол. При пропускане на законоустановения срок за обжалване на този „първи“ съдебен акт, за засегнатата страна възниква правен интерес да търси възстановяване на срока за обжалване, по реда на чл.186 НПК, за да мотивира редовността на своята жалба,тъй като подаването й в съответния срок е едно от основните обстоятелства за оценка на нейната допустимост. Макар да не е предвидил самостоятелен ред за оспорване на съдебните актове, издадени по реда на чл.186 НПК, законодателят не е лишил съответния жалбоподател от възможността да търси инстанционен контрол върху такива съдебни произнасяния,като е предвидил осъществяване на индиректен такъв в рамките на въззивно съдебно производство, образувано по реда на чл.345,ал.3;вр.чл.323,ал.2; вр. ал.1,т.2

НПК,респ.по чл.341,ал.2;вр.чл.323,ал.2;вр.ал.1,т.2 НПК и имащо за предмет оспорване на първоинстанционен съдебен акт/определение/, с който депозирана частни жалба или протест,респ. жалба или протест, са били върнати на техния подател, поради това,че не са били депозирани в съответния законоустановен срок. Именно за това, да предостави такава процесуална възможност на страните и да осигури необходимата процесуална бързина, е въведено от законодателя , в чл.186,ал.3 НПК, изискването за едновременност на молбата за възстановяване на срока и за извършване на действието, за което срокът е изтекъл/депозиране на съответната жалба/протест/. Това изискване не е самоцелно, а държи сметка за обстоятелството,че един и същ съдебен орган /първоинстанционния съд/съдия/ е компетентен да извърши проверка на редовността/допустимостта на така депозирана жалба/протест,включваща задължително и преценка за спазен законоустановен срок, както и да вземе отношение, било то самостоятелно или инкорпорирано в друг свой акт, относно отправено искане за възстановяване на срока за обжалване.

Направената от първия съд преценка на редовността/допустимостта на жалба/протест,включително и за наличие или липса на основание за 2 възстановяване на срок, подлежи на въззивен инстанционен контролзадължително и служебно, когато първия съд е намерил жалбата за редовна, или по инициатива на жалбоподателя, когато жалбата му е била приета за нередовна и върната, включително и поради „просрочие“. При осъществяване на такава въззивна проверка контролиращия съд извършва самостоятелна оценка на всички относими към допустимостта на жалбата обстоятелства, включително и за основателността на причините, довели до пропускане на законоустановения срок за обжалване, когато такива се твърдят от жалбоподателя.

В конкретния случай, търсения от жалбоподателя инстанционен контрол върху атакуваното определение № 2080882/24.02.2023г. на СРС-НО не може да бъде осъществен по коментирания по-горе косвен път, тъй като настоящия въззивен съдебен състав не е сезиран с частна жалба от страна на частния тъжител и/или нейния повереник срещу определението с № 20072349/21.12.22г. на СРС,с което частния тъжител С. е била осъдена да заплати направени по делото разноски и чийто срок за обжалване е бил пропуснат, а с нарочна частна жалба на повереника, насочена единствено срещу определението на районния съд под № 20080882/24.02.23г., издадено на основание чл.186 НПК.

Единствено за прецизност следва да бъде отбелязано обстоятелството, че оставяйки молбата на повереника за възстановяване на срок без разглеждане, районния съд не е преградил пътя на жалбоподателя да търси защита на претендирани за засегнати права и интереси на частния тъжител, било то, чрез подновяване на своето искане за възстановяване на срока пред районния съд, направено в съответствие с процесуалните изисквания, било то чрез депозиране единствено на нарочна частна жалба,макар и извън законоустановения срок, срещу конкретното определение, издадено по реда на чл.306,ал.1,т.4 НПК, като по този начин би инициирал съдебно производство по реда на чл.345,ал.3;вр.чл.323,ал.1,т.2 и ал.2 НПК. За пълнота е необходимо да бъде посочено и това,че възприетия от районния съд строго формален подход при оценка съответствието на частната жалба срещу определението с № 20072349/21.12.22г. на СРС с процесуалните изисквания за нейното съдържание, сведен до установяване на некоректно посочване на номера и датата на съдебния акт, който се оспорва и без да се държи сметка за 3 другите твърдения и искания на жалбоподателя, не се споделя от настоящата съдебна инстанция,но както бе посочено по-горе в това конкретно въззивно съдебно производство липсва процесуална възможност за осъществяване на същински /по съществото на спора/ инстанционен контрол.

Тези обстоятелства сочат,че в конкретния случай и при така очертания от жалбоподателя предмет на делото, липсва първоинстанционен съдебен акт,годен да бъде подложен на въззивен съдебен контрол ,което води единствено до оставяне на неговата жалба без разглеждане.

Поради горните съображения СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от упълномощения повереник на частния тъжител Е. М. С. срещу определение № 2080882/24.02.2023г. по НЧХД 3097/2021г. на Софийски районен съд – Наказателно отделение, 108 състав.

Материалите по делото да бъдат върнати на СРС-НО,108 състав за изпълнение на указанията, дадени в определение, от 01.03.2023г., по ВЧНД № 1235/23г. по описа на СГС-НО, 13-ти въззивен състав, относно администриране частната жалба на упълномощения повереник на частния тъжител срещу определение № 20057996/28.11.2022г. по НЧХД 3097/2021г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4