Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 175 от 16.01.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1480/2023
Вид
Определение № 175
Подписан
16.01.2024
В сила
16.01.2024
Състав
Пламен Стоев, Здравка Първанова, Розинела Янчева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 175 гр. София, 16.01.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Здравка Първанова Касационно гражданско дело № 20238002101480 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 443/23.01.2023 г. на П. Х. П., подадена чрез адвокат Ю. С., срещу въззивно решение № 234/05.12.2022 г. по в. гр. д. № 237/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК към касационната жалба се поддържа, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК, както и по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните въпроси: 1. Към кой момент следва от страна на съда да се установи правото на собственост на погрешно заснетата в кадастралната карта част от имот при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР; 2. Към кой момент следва да се установи дали ищцата Х. Д. е носител на правото на собственост върху спорния имот към момента на изработване на кадастралната карта през 2007 г. въз основа на приетите писмени доказателства и технически експертизи при предявен по реда на чл. 54, ал. 2 ЗКИР иск едва през 2022 г.; 3. Води ли произнасянето на въззивния съд извън обема на търсената защита по отношение на претенцията, с която въззивницата е призната за собственик на имот с площ от 117 кв.м., а не на 90 кв.м., каквато именно е била заявената от страна на последната претенция; 4. Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ дворно място, което е било изключено от строителните граници на населеното място и в частност на [населено място], [жк]; 5. Може ли да се придобива по давност собствеността върху такъв имот, попадащ извън регулация; 6. Следва ли въззивния съд да приеме, че дворищната регулация е била 1 приложена, щом като нито са били заплатени придаваемите места към парцел *-*, собствен на ищцата Х. Д., нито са били заети от нея като собственик на парцела, към който са били придадени; 7. Кога дворищнорегулационният план е приложен, какъв е начинът за неговото прилагане и от кой момент се прекратява отчуждителното действие на същия; 8. Следвало ли е да намерят приложение разпоредбите на §8, ал. 1 във вр. §6, ал. 2 и 4 ПЗР на ЗУТ, когато придаването по регулация на процесната част е било извършено от предходния, а не по действащия регулационен план.Ответникът по касационната жалба Х. Б. Д., чрез адвокат И. Ж., е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който твърди, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация, като оспорва жалбата и по същество.Претендират се сторените в производството пред касационната инстанция съдебни разноски.

Касационнaтa жалбa e подаденa срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което e процесуално допустимa.

При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:

С въззивното решение е отменено решение № 32/01.03.2022 г. по гр. д. № 673/2021 г. на Районен съд - Троян, с което е отхвърлен предявеният от Х. Б. Д. против П. Х. П. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено по отношение на ответника, че е допусната грешка в кадастралната карта относно заснемането на поземлен имот с идентификатор ***, като част от около 90 кв.м. от този имот погрешно е заснет като част от поземлен имот с идентификатор ***, която грешка следва да бъде отстранена чрез нанасяне на границата на поземлен имот с идентификатор *** в съответствие с имотната граница на имот пл. № * по кадастралния план на кв. О., [населено място] от 1981 г., съответно признаване за установено, че ищцата е собственик на спорната част от около 90 кв.м., като част от собствения поземлен имот с идентификатор ***.

Постановено е друго, с което е признато за установено по отношение на П. П., че Х. Д. е собственик на недвижим имот, придобит по силата на договор за дарение, представляващ, към момента на влизане в сила на КККР на [населено място],[жк]със заповед № РД-1849/31.08.2007 г. на ИД на АГКК, имот с площ от 117 кв.м. – част от поземлен имот целия с площ 929 кв.м., находящ се в [населено място], обл. Л., с адрес [улица] – урбанизирана територия с номер по предходен план № * с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-49 от 31.08.2007 на ИД на АГКК и е допусната поправка на грешка в заснемането в КККР на [населено място],[жк], на частта от 117 кв.м. от процесния поземлен имот чрез присъединяването към поземлен имот с площ 929 кв.м., находящ се в [населено място], обл. Ловеч, с адрес [улица] – урбанизирана територия с номер по предходен план №*, с идентификатор ***, по координатни точки 1,2,3,5,6,7,8-Х,У или заключена между букви А, Б, В, Г, Д, Е, колорирана със сив цвят на скица-проект № 2 към заключение № 4489/28.07.2022 г. на СТЕ, неразделна част от съдебното решение.

Въззивният съд е приел, че процесният имот е нанесен по регулационен 2 план на [населено място], одобрен със заповед № 78/10.03.1932 г. и № 1104/24.03.1932 г. на Министъра на обществените сгради, пътища и благоустройството, като имот с пл. № *, за който е бил отреден парцел в кв. 43 с придаваемо място от северната страна от имот с пл. № *. За имот с пл. № * са отредени парцели *-*, *-* и *-* в кв. 43. Сега действащият регулационен план на населеното място е приет със заповед № 912/22.10.1981 г. на председателя на ИК на ОНС-гр. Ловеч. От представените по делото скици на този регулационен план се установява, че имот с пл. № * по регулационния план от 1931 г. е заснет като УПИ-* с пл. № * в кв. 82 с площ от 620 кв.м. и УПИ-*, пл. №* в кв.82 с площ 380 кв.м. Установено е от приетите технически експертизи, че не са уредени регулационните сметки, касаещи придаваеми части към двата парцела от север, представляващи земеделски земи. По всички регулационни планове източната граница на процесния имот е била уредена и е преминавала по стената на жилищната сграда в съседния имот с пл. № *. По действащата кадастрална карта и кадастрални регистри УПИ *-* и част от УПИ *-* в кв. 82 са включени в имот с идентификатор ***, собственост на ищцата Х. Д.. Придаваемите части от север към УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 82 са обособени като самостоятелен имот с идентификатор № ***, като в тях се намират и 117 кв.м. от УПИ *-* в кв. 82 в източната и северната му част.

Съдът е анализирал промяната на собствеността на процесния имот през годините, като е приел, че ищцата е придобила правото на собственост върху него въз основа на договор за дарение от 24.10.2018 г. от своята баба Х. Ц. Д.. Имотът е описан като поземлен имот с идентификатор *** с площ от 929 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], с номер по предходен план № *. Бабата Х. Д. също е придобила имота по силата на договор за дарение от Х. Ц., съпруга на починалия Т. Ц., собственик на процесния имот въз основа на разделителен протокол за съдебна делба от 13.01.1977 г., съставен от Троянския районен съд. Вещото лице е посочило, че е налице разминаване в площта на процесния имот, дължащо се на различните геодезични методи за измерване на площта през различните години, а не в резултат на неуредени отношения между прехвърлителите.

С констативен нотариален акт № 129/2008г. за право на собственост, придобито по давностно владение и с нотариален акт № 130/2008г., обективиращ договор за дарение, ответникът П. П. се легитимира като собственик на множество недвижими имоти, един от които е поземлен имот с идентификатор *** с площ от 795 кв.м. в [населено място],[жк], съседен на процесния имот, собственост на ищцата. Въззивният съд е посочил, че доколкото в първоинстанционното производство не е извършена индивидуализация и конкретизация на спорната част, е назначена допълнителна техническа експертиза, която е очертала границите на спорното място, заключено между североизточната граница на имот № *** и № ***, по координатни точки и е изчислила площта му на 117 кв.м. Въззивният съд е посочил, че [населено място] е образуван при обединяването на четири села през 1976 г. – Видима, Зла река, О. и Н.. Към 1932 г. [населено място] е имало одобрен регулационен и кадастрален план, в който имотът, собственост на ищцата, е бил нанесен с пл. № *, с придаваемо място от север от имот № *, като не са събрани никакви доказателства, че той е бил собственост, вкл.към 2008г., на П. П. или на негов праводател. Регулационният план е 3 приет при действието на Закона за благоустройството на населените места в Княжество България /отм./. В него е уредено непосредствено вещнопрехвърлително действие относно придаваемите части при дворищната регулация. Предвидено е, че дворищните регулации влизат в сила един месец и половина след обнародването им, освен като не бъдат обжалвани.Стопанинът е длъжен да присъедини придаваемото място, а след това съседът може да се снабди с изпълнителен лист за дължимата сума. При прилагането на дворищнорегулационния план по ЗТСУ /отм./ е налице трансформация на регулационните линии в имотни граници при хипотезите на чл. 33, ал. 1 и 2 ЗТСУ/отм./. В случая спорното място е било част от имота на ищцата още от 1932 г. в регулационните граници на двата урегулирани поземлени имота - УПИ *-* и УПИ *-* в кв. 82 по плана на [населено място], [жк]. Дворищнорегулационният план не е бил приложен от ответника по иска, тъй като той не е заел имота, предвид събраните гласни доказателства и по регулационния план от 1981г. процесната част не е била придаваема към неговия имот. До приемане на КККР на [населено място] през 2007 г. процесното място е било урегулирано като част от УПИ *-* в кв. 82 и спрямо него не е имало какъвто и да е спор между страните, като то се е ползвало от Т. Ц., а впоследствие от Х. Д. и ищцата Х. Б. Д.. Към момента на одобряване на КККР на [населено място] границата между имотите с идентификатори *** и *** е следвало да бъде на север по слога между двата имота, а вътрешната източна регулационна граница е следвало да бъде имотна. Предвид допуснатата грешка, спорната част, обособена между б. А, Б, В, Г, Д и Е по скица-проект 2 на вещото лице, следва да бъде присъединена към имота на ищцата.

Не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението, поради липса на сочените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. чл. 288 ГПК.

Първият и вторият въпрос относно момента, към който следва да се установи правото на собственост при предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, не могат да предпоставят допускане на касационно обжалване на решението. С него е прието, че ищцата е титуляр на правото на собственост към момента на предявяваване на иска, като детайлно е проследено прехвърлянето на процесния имот още от 1971 г., когато съдът с разделителен протокол за съдебна делба е потвърдил собствеността на прадядото на ищцата Х. Д.. Това разрешение не противоречи, а съответства на цитирана от касатора съдебна практика на ВКС. В ТР № 8/23.02.2016 г. по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК е прието, че установяването както на спорното 4 право на собственост, така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за придобиване, изменение или погасяване на правото. Само по изключение ищецът има правен интерес да установи правото си на собственост към минал момент. В случая касаторът обосновава твърдяното противоречие с аргумент за нередовност на исковата молба поради противоречие на обстоятелствената част и петитума, в който се искало установяване на собствеността на спорната част към минал момент /2004 г./. При проверка на това обстоятелство, обосноваващо вероятна недопустимост на въззивното решение, порок от този вид не се открива, доколкото в исковата молба и в уточнението, направено в съдебно заседание пред въззивния съд, не се съдържа искане в този смисъл.