Определение № 511 от 09.02.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Частно наказателно дело 1905/2024
- Вид
- Определение № 511
- Подписан
- 09.02.2024
- В сила
- 09.02.2024
- Състав
- ИВАН ДИЯНОВ МИЧЕВ
Цитирани разпоредби
- член 10 · Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета
- чл.68, ал.3, т.2 и т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.68, ал.5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.325, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.338, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.388, ал.1 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 511 гр. София, 09.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: И. Д. МИЧЕВ като разгледа докладваното от И. Д. МИЧЕВ Частно наказателно дело № 20241110201905 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.68, ал.5 от ЗМВР.
Софийски Районен съд е сезиран с докладна записка от полицейски орган – оперативен работник при 03 РУ - СДВР по досъдебно производство ЗМ № 1954/2023г. по описа на 03 РУ – СДВР, с което се предлага разрешение за извършване на полицейска регистрация спрямо обвиняемия И. А. Г., с ЕГН:
**********, подведен под наказателна отговорност в извършване на престъпление по чл.325, ал.1 от НК.
Към докладната записка е приложена втора такава, в която е посочено, че лицето е обвиняемо за престъпление по чл.338, ал.1 от НК, както и декларация за отказ на лицето да му бъде извършена доброволна криминалистична регистрация, а именно дактилоскопиране, фотографиране и изземане на образци за ДНК профил по чл.68, ал.3, т.2 и т.3 от ЗМВР.
В Решението на СЕС по дело № С – 205/21 е прието, че "национално законодателство, което предвижда системно събиране на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, по принцип е в противоречие с изискването по член 10 от Директива 2016/680 обработването на специалните категории данни, посочени в този член да бъде разрешено "само когато това е абсолютно необходимо". В цитираното решение на СЕС е посочено и че единствено обстоятелството, че дадено лице е привлечено като обвиняем за 1 умишлено престъпление от общ характер, само по себе си не позволява да се презюмира, че събирането на данни е абсолютно необходимо с оглед на целите, които то преследва, и с оглед на произтичащото от него нарушаване на основните права, по-специално на правото на зачитане на личния живот и на защита на личните данни, гарантирани в членове 7 и 8 от Хартата на основните права на ЕС. Във всички случаи следва да може да провери дали естеството и тежестта на престъплението, за което лицето е привлечено като обвиняем, или други релевантни фактори като конкретните обстоятелства във връзка с това престъпление, евентуалната връзка на посоченото престъпление с други висящи производства, предишни деяния или индивидуалният профил на съответното лице, могат да представляват обстоятелства, от които може да се установи такава "абсолютна необходимост".
В настоящия случай не са изложени никакви обстоятелства, от които да може да се направи извод, че събирането на исканите данни е абсолютно необходимо във връзка с провежданото наказателно производство и че преследваните цели не биха могли да бъдат постигнати по друг начин, който да засяга в по-малка степен правото на обвиняемия на защита на личния живот и на личните данни. Също така по преписката липсва постановление за привличане на лицето в качеството му на обвиняем, от което да е видно в какво конкретно престъпление е обвинено – по чл.325, ал.1 от НК – каквото е посочена в едната докладна записка, или в това по чл.388, ал.1 от НК, каквото е отразено в другата. Освен това в писмените доказателства по преписката е посочено, че лицето е неосъждано (реабилитирано), както и че двете престъпления,, посочени в докладните записки не са тежки умишлени по смисъла на т-7 от Допълнителните разпоредби на Общата начст на НК, което по никакъв начин не навежда съда на абсолютната необходимост за извършване на принудителна полицейска регистрация. Освен това не е ясно от представените докладни записки коя е годината на досъдебното производство, по което се иска разрешение за извършването на принудителна полицейска регистрация - по това под № 227 ЗМК 1954/2022г. или по № 227 ЗМК 1954/2023г. по описа на 03 РУ - СДВР.
С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай не са налице предпоставките за извършване на полицейска регистрация на И. А. Г. чрез фотографиране и дактилоскопиране, т. к. посоченото би се явило необосновано събиране на данни от органите на МВР, поради което и 2 искането следва да не бъде уважавано.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ
РАЗРЕШАВА извършване на принудителна полицейска регистрация, а именно дактилоскопиране и фотографиране спрямо И. А. Г., с ЕГН: ********** – обвиняем по досъдебно производство № 227 ЗМК 1954/2023г. по описа на 03 РУ – СДВР.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3