Решение № 1724 от 19.04.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1724 гр. Пловдив, 19.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря М.на В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20225330113528 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по субективносъединени искове по чл. 26, ал. 1, предл. І от ЗЗД по искова молба на М. Д. В., ЕГН:

**********, от гр. *******, ЖК ******, бл.***, вх.**, ет.**, ап.*** чрез адв.

Н. срещу “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от ******** С. К. К. за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ******** от 22.12.2021 г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК и спрямо „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46 за прогласяване нищожността договор за предоставяне на гаранция № ******** от 22.12.2021г. Притендира разноски.

В исковата молба се твърди, че в договора за кредит е посочен ГЛП 35,00 %, който надхвърля повече от три пъти законната лихва и така нарушава добрите нрави и внася неравноправие между правата и задълженията на потребителя и доставчика на финансова услуга. Липсва 1 посочване на действителния размер на ГПР. Посоченият от 39,96 % не включва всички разходи, поради което е заблудил потребителя. По договор за гаранция, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация. Това сочи нееквивалентност на престациите, доколкото се уговаря заплащане на възнаграждение на поръчителя. Съобразно трайната съдебна практика съглашение, при което престациите са явно нееквивалентии противоречи на добрите нрави. Доколкото същия е акцесорен при нищожност на кредитната сделка договорът за гаранция не проявява правно действие.

В предоставения срок за отговор ответниците оспорват исковете.

Липсват нарушения на ЗПК.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени доказателства-договор за заем от № ******** от 22.12.2021г. е видно, че на същата дата на ищеца е предоставена от ответника “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД в заем сума от 800 лева, дължима на 22 седмични вноски от 78,73 лв., при 35% лихва; 39,96 % ГПР.

Съдържа се клауза за предоставяне на обезпечение чрез поръчител.

От представения договор № ******** от 22.12.2021г. за поръчителство е видно, че на същата дата между ищеца и ответника „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е сключен договор по силата, на който последния да отговаря пред “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД солидарно с ищеца за предоставената в заем сума от 800 лв. срещу възнаграждение от 321,97 лв. дължимо на вноски от по 29,27 лв. платими на крадитора “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД на падежа на вноските по заема.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Не се спори между страните, че "Изи Асет Мениджмънт" АД представлява небанкова финансова институция и "Файненшъл България" ЕООД предоставя по занятие услуги по гарантиране на вземания по договори за кредит. Следователно сключените договор за заем и договор за поръчителство имат качествата на потребителски и спрямо тях се прилагат разпоредбите на ЗПК и следва да отговарят на условията в чл. 10, ал. 1 ЗПК , чл. чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 -9 ЗПК.

2

След изследване съдържанието на договора за кредит, съдът намира, че са спазени изискванията към него предвидени в цитираните разпоредби.

По с о ч е н е фиксиран годишен лихвен процент по заема от 35 %, представляващ реквизит по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и доколкото е фиксиран за целия период от договора, не е необходимо да се посочват условията за прилагането му, защото такива няма и не се прилагат. Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК е допустимо възнаградителната лихва дори да е 5 пъти по-голяма от законната лихва, ако е единственият разход по кредита. Друг разход в договора не е посочен. Ето защо съдът намира, че уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави.

По отношение ГПР съдът изхождайки от липсата на спор, че в същия се включва единствено лихвата намира, че обстоятелството дали така посочения ГПР в договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същия по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК не влече след себе си недействителност на целия договор, защото то има отношение към действителността на клаузите определящи размера на отделните вземания, по аргумент на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, а не на договора за кредит като цяло .

На следващо място в договорът ясно е посочено с фиксирани суми какъв заем се отпуска при каква възнаградителна лихва. Други вземания по този договор няма. Поради това неможе да се приеме, че същия е неясен откъм икономическа целесъобразност. Ето защо този иск се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

П о отношение договора за поръчителство съдът намира, че със същия се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. При извършена служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответника се установява, че едноличен собственик на капитала на "Файненшъл България" ЕООД, с основен предмет на дейност гаранционни сделки, е "Изи Асет Мениджмънт" АД. Следователно печалбата на "Файненшъл България" ЕООД, от извършената от него търговска дейност като поръчител, се разпределя в полза на едноличния собственик "Изи Асет Мениджмънт" АД, в случай кредитор. Това налага извод, че уговореното възнаграждение по този договор ще бъде разпределено като печалба на заемодателя "Изи Асет Мениджмънт" А Д . Следователно с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на заема, а предоставяне на още едно възнаграждение на 3 кредитодателя, което допълнително оскъпява договора за кредит.

Констатираното заобикалянето на закона на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 , вр. с чл. 19, ал. 4 ГПК води до недействителност на договора за поръчителство и съответно на уговорената в него клауза за заплащане на възнаграждение . Ето защо този иск следва да се уважи.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски относно иска против "Файненшъл България" ЕООД или сумата от 50 лв. за държавна такса. Тъй като същия е представляван от пълномощник, чието възнаграждение е уговорено по чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата на адв. Н. съобразно нормите чл. 7, ал. 2, т. 1 н а Наредба № 1/ 09.07.2004 г., действал а към момента на сключване на договора, следва да се определи възнаграждение в размер от 300 лв.

На ответника "Изи Асет Мениджмънт" АД следва да се присъдят разноски в размер от 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, с оглед отхвърляне на предявения спрямо него иск.

На ответника "Файненшъл България" ЕООД разноски не се дължат.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Д. В., ЕГН: **********, от гр. *******, ЖК ******, бл.***, вх.**, ет.**, ап.*** чрез адв. Н. срещу “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к. „Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, представлявано от ******** С. К. К. и с к за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ******** от 22.12.2021 г., като противоречащ на императивните изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК

ОБЯВЯВА за нищожен договор за предоставяне на поръчителство № ******** от 22.12.2021 г. сключен между М. Д. В., ЕГН: **********, от гр.

*******, ЖК ******, бл.***, вх.**, ет.**, ап.*** и "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28, поради липса на основание, 4 неравноправност, противоречие на добрите нрави.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 да заплати на М. Д. В., ЕГН: **********, от гр. *******, ЖК ******, бл.***, вх.**, ет.**, ап.*** сумата от 50 лв.(петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА М. Д. В., ЕГН: **********, от гр. *******, ЖК ******, бл.***, вх.**, ет.**, ап.*** да заплати на “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София 1324, ж.к.

„Люлин” № 7, бул „Джавахарлал Неру” № 28. „Силвър център”, етаж 2, офис 40- 46, сумата от 150 лв.(сто и петдесет лева) за разноски за производството.

ОСЪЖДА "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. Люлин 7, бул. "Джавахарлал Неру" № 28 да заплати на адвокат С. К. Н. ЕИК ********** с адрес на дейност гр. *********, ул. ********** № ***, сумата от 300 (триста) лева за адвокатско възнаграждение, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п./___________ 5