Решение № 21470 от 25.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21470 гр. София, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20241110115989 по описа за 2024 година

Предявени са положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 и чл. 92 ЗЗД от „Йеттел България“ ЕАД срещу Н. А. М. с искане да се признае за установено, че ответникът дължи сумата от общо 384,61 лв., формирана както следва: 21,33 лева, дължими за период 25/04/2021- 24/05/2021 година, от които: 21,33 лева частично задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 08.04.2021г., с предпочетен номер 359898235580; сумата 35,62 лева, дължими за период 25/05/2021-24/06/2021г., от които:

35,62 лева задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 08.04.2021г. с предпочетен номер 359898235580; за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от 08.04.2021г. с предпочетен номер 359898235580 сума в размер на 104,07 лева представляващи три стандартни месечни такси и 223,59 лева за устройството SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual Black, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, както и дължима законова лихва от 19.04.2023г. до изплащане на вземането, за които суми на 22.05.2023г. е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20411/2023г. по описа на СРС, 81 с-в.

Ищецът „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД/ твърди, че сключил с ответника с договори за предоставяне на мобилни услуги, по силата на които ответника е абонат на дружеството, както следва: Договор за мобилни услуги за предпочетен номер 359898235580, по който ответникът е закупил устройството SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual Black на преференциална цена.

Посочва, че длъжникът не е изпълнил задълженията си по договорите, в следствие на което те са прекратени едностранно от Йеттел България ЕАД на 19.8.2021 година (за 1 договорите за лизинг – чл.11, ал.1 от общите условия на договор за лизинг; за договорите за мобилни услуги: т. 19б от Общите условия). Предвид това, към 25.8.2021 година длъжникът е имал задължения за преходни периоди в размер на 56.95 лева, обединени във Фактура № 7320552065/ 25.5.2021 година, Фактура № 7321816632/ 25.6.2021 година, като във всяка фактура подробно е посочено как е формирана дължимата сума. Общо дължимата сума по цитираните фактури е в размер на 56.95 лева и е формирана както следва: - 21,33 лева, дължими за период 25/04/2021 24/05/2021 година, от които: 21,33 лева частично задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 8.4.2021 година с предпочетен номер 359898235580; - 35,62 лева, дължими за период 25/05/2021-24/06/2021 година, от които: 35,62 лева задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 8.4.2021 година с предпочетен номер 359898235580. Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки в общ размер на 327,66 лева, формирана както следва: - за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от 8.4.2021 година с предпочетен номер 359898235580 сума в размер на 104,07 лева представляващи три стандартни месечни такси и 223,59 лева за устройството SAMSUNG Galaxy A12 128GB Dual Black, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план. Поради изложеното моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Претендира разноски.

Ответникът Н. А. М., чрез назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител, в срока по чл. 131 ГПК е подала отговор на исковата молба, в който оспорва да е била абонат на ищеца, а при условията на евентуалност, че вземанията са погасени, чрез плащане. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си за предоставяне на далекосъобщителни услуги за процесните периоди на претендираната стойност. Оспорва основателността и на акцесорната претенция, както и вземането за неустойка. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.

В становище от 13.10.2025г. ищецът „Йеттел България“ ЕАД заявява, че поддържа предявените искове срещу ответник Н. А. Я. с ЕГН **********, като представя писмени доказателства.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото релевантни за правния спор доказателства, намира от правна и фактическа страна следното:

Предявени са искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

По предявените искове в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти по отношение на претенциите договори с твърдяното в исковата молба съдържание; че е предоставил далекосъобщителните услуги за процесния период, тяхната стойност, че е предоставил на ответника лизинговите вещи, както и че вземането за процесните суми е изискуемо.

По предявените искове с правно основание чл. 92 ЗЗД, ищецът следва да докаже и виновно неизпълнение на задълженията на ответника, прекратяване на договора, валидно неустоечно съглашение и размер на неустойката.

2

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил задълженията си.

Видно от приложеното ч.гр.д. № 20411/2023г. по описа на СРС, 81 състав, на 22.05.2023г. съдът е издал заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в полза на заявителя „Йеттел България“ ЕАД, срещу длъжника Н. А. М. с ЕГН: **********, за следните суми: сумата 384,61 лева, формирана както следва: 21,33 лева, дължими за период 25/04/2021г. - 24/05/2021г., от които: 21,33 лева частично задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, дои. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 8.4.2021 година с предпочетен номер 359898235580; сумата 35,62 лева, дължима за период 25/05/2021г. - 24/06/2021г., от които: 35,62 лева задължение за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги от 8.4.2021 година с предпочетен номер 359898235580; за предсрочно прекратяване на услуги по договор за мобилни услуги от 8.4.2021 година с предпочетен номер 359898235580 сума в размер на 104,07 лева, представляващи три стандартни месечни такси и 223,59 лева, за устройството SAMSUNG Galaxy А12 128GB Dual Black, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план, ведно със законната лихва за периода от 19.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева. Уточнено е, че вземането произтича от неизпълнение на задължения по Договор за мобилни услуги от 08.04.2021г. с предпочетен номер 359898235580.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което съдът е дал на ищеца изрични указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за предявяване на установителен иск за установяване съществуването на процесните вземания. Исковете, по които е образувано настоящото производство, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК срещу длъжник с имена Н. А. Я. с ЕГН:

**********, като се претендират вземания по договори за мобилни услуги различни от тези, за които е издадена заповедта по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 20411/2023г. по описа на СРС, 81 състав, а именно – договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892684379 от 9.9.2020г., договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359892966113 от 18.12.2020г., договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359894436590 от 10.4.2020г., допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896111368 от 18.12.2020г., допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359896650905 от 23.01.2021г., договор за лизинг със същата дата, договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359897825796 от 20.05.2020г., договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359898531074 от 20.05.2020г., допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен номер 359893012343 от 09.09.2020г.

След указания на съда, ищецът е заявил, че поддържа предявения по реда на чл.

422 ГПК установителен иск срещу длъжника Н. А. Я., с ЕГН: ********** и за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 20411/2023г. по описа на СРС, 81 състав.

Със становище с вх. № 332860 от 13.10.2025г. ищецът „Йеттел България“ ЕАД отново е заявил, че пасивно процесуално легитимиран да отговаря по предявените в настоящото производство искове е Н. А. Я. с ЕГН: **********, респективно, че ответната страна е надлежно индивидуализирана, чрез посочване на три имена, ЕГН и 3 адрес за призоваване.

Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право /Определение № 284 от 16.04.2010 г. на ВКС по ч.т.д.№ 518/2009 г., II т. о., ТК/. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска /в този смисъл е напр. Определение № 408 от 15.12.2014 г. на ВКС по ч.т.д.№ 4633/2014 г., II г. о., ГК/.

В настоящия случай от данните по делото се установява, че ищецът поддържа първоначално заявеното с исковата молба, че се претендират вземания по договори за мобилни услуги срещу ответника Н. А. Я., с ЕГН **********, лице с идентични лично и бащино име с лицето, срещу което е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК ч.гр.д. № 20411/2023г. по описа на СРС, 81 състав, но с друго ЕГН, което също е клиент на ищцовото дружетсво видно от представените писмени доказателства. Съдът счита, че не може да се възприеме, че се в случая се касае за фактическа грешка при индивидуализирането на ответната страна, доколкото в становището си по хода на делото от 13.10.2025г. ищецът, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, продължава да твърди, че това е длъжника посочен в заявлението по чл.

410 ГПК. От друга страна представя фактури за потребление с индивидуализация на мобилен номер и дължими суми (л. 81-106), както и покана за доброволно плащане (л.

128), които касаят облигационни правоотношения с Н. А. Я., с ЕГН **********. С оглед съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че ищецът чиято е доказателствената тежест в настоящия процес, не успя пълно и главно да докаже основателността на претенциите си за сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 20411/2023г. по описа на СРС, 81 състав срещу длъжника Н. А. М., с ЕГН: **********, по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898235580 от 08.4.2021г., поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени.