Решение № 459 от 26.12.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 459 гр. Пазарджик, 26.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ива Чавдарова като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно наказателно дело № 20245220200978 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. Ц. М. от гр.София ЕГН **********, против НП №24-0340-000191 от 26.03.2024г. на Началник РУ- С., ОД на МВРПазарджик, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразност на атакуваното НП, чиято отмяна се иска. Жалбоподателят твърди, че в НП липсва точно описание на нарушението. Счита, че не са изложени и конкретните факти, обуславящи приложението на посочената като нарушена материалноправна норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Настоява, че деянието не е доказано както от обективна, така от субективна страна. Претендира сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не се явява и пълномощникът- адв.Д. И.. От същата е постъпило писмено становище, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива с допълнителни аргументи по съществото на спора.

Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В депозираното писмено становище по 1 делото от надлежно упълномощен юрисконсулт при ОДМВР- Пазарджик се излагат бланкетни съображения за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното НП. Прави се възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски и се иска присъждане на такива под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Районният съд, след като провери основателността на жалбата, взе предвид становището на страните, анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и при съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 21.02.2024г., в 11:26 часа жалбоподателят С. М. управлявала лек автомобил ... / собственост на мъжа, с когото живеела на съпружески началасв.Е. Г./ на територията на общ.С., по път III-8402, в посока от АМ Тракия за с.В., когато при навлизане в остър десен завой същата загубила контрол върху МПС, което навлязло в насрещното платно за движение, блъснало се в крайпътна канавка, преобърнало се веднъж, след което паднало на гумите си.

От ПТП били причинени материални щети единствено на процесния автомобил.

Местопроизшествието било посетено от дежурен полицейски автопатрул при РУ- С., ОДМВР- Пазарджик в състав- св.Ц. Ш. и колегата му Мария Х.ва.

Обстоятелствата, причините и причинените материални щети били описани от св.Ш. в съставените от него Протокол за ПТП №1872236/21.02.24г. и АУАН серия GA №1177576/21.02.24г., където било отразено, че водачът не избира скоростта на движение съобразно атмосферните условия, релефа, условията на интензивност на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. Деянието било квалифицирано в АУАН като нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП. АУАН бил съставен в присъствието на нарушителя, на когото бил предявен срещу подпис и без възражения. По случая били изготвени докладни записки от св.Ш./л.10/ и колегата му- св.Х. С./л.12,13/. Срещу така съставения АУАН било подадено писмено възражение от страна на жалбоподателя /л.15/, изложените в което доводи били отхвърлени от АНО като неоснователни.

Административнонаказателната отговорност

2 на нарушителя била ангажирана с атакуваното НП за това, че на 21.02.2024г., в 11:26 часа, в общ.С., по път III-8402, в посока от АМ Тракия за с.В., при управление на лек автомобил- ..., собственост на Е. И. Г. ЕГН ********** от гр.София, движейки се с несъобразена с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, на остър десен завой губи контрол над управляваното от нея МПС, което навлиза в насрещното платно за движение, блъска се в крайпътна канавка, преобръща се веднъж, след което пада на гумите си. От ПТП възникват материални щети на автомобила. За деянието по чл.20 ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП, на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.

Така издаденото НП било връчено на жалбоподателя на 20.06.2024г., а жалбата против него била подадена чрез АНО на 04.07.2024г., т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално допустима като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес да инициира съдебен контрол за законосъобразност пред местнокомпетентния районен съд.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдържащи се в материалите по АНП. Съдът кредитира изцяло показанията на св.Ц. Ш., св.Х.

С. и св.Е. Г., доколкото същите са еднопосочни и безпротиворечиви. От споделеното от тези свидетели в съдебно заседание еднозначно беше установено, че на инкриминираната дата процесният лек автомобил, собственост на св.Г., е бил управляван на посоченото в НП място, както и това, че десният завой е бил остър и необозначен със съответния пътен знак, в резултат на което жалбоподателката не е съобразила скоростта си на движение и е загубила контрол върху управляваното от нея МПС. Няма спор по делото и относно установеното от разпитите на тези свидетели и събраните писмени доказателства за това, че в резултат на настъпилото ПТП били причинени единствено имуществени вреди за процесното МПС. Съдът обаче не дава вяра на споделеното от св.Г. относно причината за настъпване на процесното ПТП, тъй като по делото не се събраха доказателства за това, че жалбоподателката е изгубила контрол върху управлявания от нея автомобил поради наличие на разпилян преди настъпване на ПТП чакъл на пътното платно в процесния участък. Това обстоятелство се отрича изцяло от полицейските служители св.Ш. и св.С., които са запознати с особеностите на пътната обстановка в 3 района, за който отговарят. Такава причина за настъпване на ПТП не е посочена и в изготвените от посетилия местопроизшествието св.Ш. Протокол за ПТП №1872236 /л.38/ и докладна записка рег.№УРИ340р-3538/23.02.2024г.

Предвид изложеното и доколкото достатъчно и категорични доказателства за това в хода на проведеното съдебно следствие не се събраха, настоящият съдебен състав не приема за установено по делото, че причината за настъпване на процесното ПТП е било състоянието на пътната настилка и твърдяното от жалбоподателката наличие на разпилян чакъл и пясък върху нея.

В същото време, разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

След внимателен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът установи, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, които са достатъчно основание за отмяна на НП в неговата цялост.

В посочената като нарушена правна норма на чл.20 ал.2 от ЗДвП е предвиден състав на нарушение, свързан с движение с несъобразена скорост, доколкото тази разпоредба вменява в задължение към водачите на ППС да избират скоростта си на движение, като се съобразяват с конкретни фактори, влияещи на пътната обстановка.

Според съдебната теория и практиката по транспортно право скоростта може да бъде четири вида, а именно: разрешена, неразрешена, респ. съобразена и несъобразена. Всяко от тези понятия за скорост носи собствен смисъл, като основното е, че несъобразената скорост е винаги разрешена такава по закон /ЗДвП/, но несъобразена с конкретната пътна обстановка, която е налагала движение, с още по-ниска от разрешената скорост, в конкретния пътен участък.

Във всички случаи обаче, за да се установи дали една скорост е била разрешена, неразрешена, съобразена или несъобразена, то това би следвало да стане чрез измерване, респ. изчисляване на скоростта по установените в науката способи и формули. В настоящият казус това не е било сторено, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е лишено от възможност конкретно да научи каква е била неговата скорост преди инцидента, респ. каква е трябвало да бъде, за да се предотврати 4 неговото настъпване. Освен това, непосочването в АУАН и НП на конкретната несъобразена скорост /респ. каква е трябвало да бъде скоростта, за да е съобразена/, води и до недоказаност на обвинението. В настоящия казус АНО не е положил никакви усилия да установи и посочи каква е била конкретната скорост на МПС, управлявано от жалбоподателя и то непосредствено преди настъпването на ПТП. Още по-малко са били положени усилия да се установи дали ПТП е било обективно предотвратимо и каква е следвало да бъде скоростта на водача в конкретния пътен участък, за да се приеме, че той се движи със съобразена скорост.

Извън казаното дотук следва да се добави и това, че макар в разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП да са изброени последователно множество фактори, влияещи на конкретната пътна обстановка, с които един водач следва да съобразява скоростта си на движение, то описание на конкретни такива в НП липсва. В случая АНО се е задоволил да посочи декларативно в обстоятелствената част на НП само това, че жалбоподателят при избиране скоростта си на движение не се съобразил с атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението. За нито един от посочените от АНО фактори, с които е следвало да бъде съобразена скоростта на водача, в атакуваното НП не е посочено нищо, така че да може жалбоподателят да се ориентира какви конкретни особености на атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство не е взел под внимание при избиране на скоростта си на движение.

В същото време и отделно от посоченото в обстоятелствената част на НП в диспозитива на същото е отразено, че водачът не избира скоростта на движение и съобразно условията на видимост, интензивността на движение и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението. И тук обаче липсва конкретно описание на тези допълнително посочени само декларативно изброени фактори и „други обстоятелства”, с които водачът да не се е съобразил, което пък на свой ред да е било в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.

При това положение не става ясно с кои конкретно от изброените в обстоятелствената част на НП и неговия диспозитив фактори и условия на пътя не е била съобразена от страна на водача скоростта на движение на 5 процесното МПС.

Следва да се посочи и това, че в административнонаказателното право АУАН има статут като на обвинителен акт в наказателното право, а НП- като на присъда. При това положение в рамките на настоящото производство по силата на чл.84 от ЗАНН се прилага императивната норма на чл.303 ал.1 от НПК, която сочи, че присъдата, респ. НП, не могат да почиват на предположения. Липсата на подробно описание на нарушението по смисъла на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, в т.ч. непосочването на цифровото измерение на конкретната несъобразена скорост и на тази, която би била съобразена, липсата на конкретно описание на пътните условия, с които тя е трябвала да бъде съобразена, а също и на доказателствата, които потвърждават нарушението, както вече се посочи, освен че води до неговата недоказаност, съставлява и съществено процесуално нарушение от категорията на накърняващите правото на защита и е абсолютно основание за отмяна на санкционния акт.

В същото време, съгласно чл.7 ал.1 от ЗАНН, всяко административно нарушение следва да е извършено виновно, под формата на умисъл или непредпазливост, като, съгласно чл.7 ал.2, непредпазливите административни нарушения не се наказват само в изрично предвидените случаи. За материалноправните характеристики на умисъла и непредпазливостта в административнонаказателния процес, съгласно чл.11 от ЗАНН, субсидиарно се прилагат разпоредбите на НК, в случая- тези на чл.11 ал.2 или ал.3 от НК. В този смисъл, няма никакво съмнение в правната теория и практика, че административнонаказателната отговорност е лична и виновна. При това положение във всеки един случай трябва безспорно да са установени субектът на нарушението и неговата вина.