Определение № 21531 от 10.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21531 гр. София, 10.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110109877 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 17774/21.01.2026 г. от ответника, с искане за допълване на постановеното по делото определение № 1113/12.01.2026 г. за прекратяване на производството по делото по чл. 248 ГПК, като в негова полза бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Не е постъпил отговор от ищцата А. А. М., чрез нейния баща и законен представител А. Д. М. в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК

Постъпил е отговор с вх. № 85305/18.03.2026 г. от ищеца А. Д. М., с която се излага становище за неоснователност на молбата по чл. 248 ГПК на ответника. Изложени са доводи, че не е налице валидно приключило производство и не е налице „загубила страна“ в смисъл на чл. 78 ГПК, поради което липсва правно основание за присъждане на разноски Софийски районен съд, като взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Съгласно чл. 81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски .

В постановеното по делото определение № 1113/12.01.2026 г., влязло в сила, с което е върната исковата молба и производството по делото е прекратено, липсва произнасяне относно разноските.

Наличието на надлежно направено искане от страната, по което съдът не се е произнесъл налага допълване на постановения съдебен акт.

Последователно и непротиворечиво ВКС приема в своята практика, че отговорността за разноски в гражданския процес е материално правоотношение между страните по делото. Тя е уредена в чл. 78 ГПК като безвиновна деликтна отговорност за разноските, които насрещната страна е направила при неблагоприятен изход на делото (в този смисъл мотиви към ТР № 1/2017 от 11.12.2018 г. по тълк. д. № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС). Правото на разноски по делото е имуществено право на страната, която е постигнала позитивен правен резултат в рамките на спора по същество, респ. при обжалване пред съответната съдебна инстанция. Страната, която е получила 1 неблагоприятно за нея решение или е прекратено производството по предявен от нея иск, дължи съгласно чл. 78 ГПК на насрещната страна всички направени от нея разноски по делото, в т. ч. внесени такси по делото, разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат, ако страната е била представлявана от адвокат или юрисконсулт, а когато страната е била представлявана от адвокат с безплатно пълномощно, възнаграждението се дължи на адвоката – чл.

38, ал. 2 ЗАдв.

Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото освен когато прекратяването е поради постигнато между страните споразумение, какъвто не е настоящия случай.

При това положение и като взе предвид материалния интерес по делото и размера на всеки от предявените като частични искове, фактическата и правна сложност на казуса, без разглеждане на делото в открито съдебно заседание и положените процесуални усилия от процесуалния представител на ответника (осъществена защита по подаване на писмен отговор), съдът намира, че на ответната страна се дължат сторените в настоящото производство разноски от по 25 евро от всеки от ищците (в общ размер на 50 евро) за юрисконсултско възнаграждение, определени на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител А. Д.

М. и А. Д. М., ЕГН: ********** да заплатят на Софийски градски съд, на основание чл.

78, ал. 4 ГПК, вр. чл. 81 ГПК сумата от по 25 евро, всеки (общо 50 евро) за юрисконсултско възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2