Решение № 35 от 09.03.2022, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Бургас, 09.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Събчо Ат. Събев

Членове:

Петя Г. Г.а Стоянова

Д. П. Стоянов при участието на секретаря Румяна Андр. Анчева като разгледа докладваното от Събчо Ат. Събев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20212100600997 по описа за 2021 година Производството е образувано по жалба на тъжителя А.А. Т., чрез защитник адв. Д. В., против присъда 260033 от 10.08.2021 год. по НЧХД 1808/19г. на РС Несебър, с която Ю. П. е признат за невиновен в това, че на 6 юли 2019 година в кк Слънчев бряг, чрез електронно приложение го наклеветил, като разгласил позорни обстоятелства и го оправдал по обвинението в престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал.1 т.1 и 2 вр. чл. 147 ал.1 НК.

Осъдил Т. да заплати направените от подсъдимия разноски.

С жалбата се оспорва правилността и обективността на постановената присъда. Първоинстанционният съд е оценил грешно доказателствения материал, довела до неправилно формиране на вътрешното му убеждение.

Отравят искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която П. да бъде признат за виновен по обвинението в престъпление.

Съдът прикани страните към спогодба, но не бе постигната.

Адвокатите, представляващи двете страни по делото, изразиха липсата на желание и готовност у когото и да е от тях за такава стъпка на помирение.

1

Повереникът на жалбоподателя - подсъдим, поиска присъдата да бъде отменена и постанови нова, с която П. да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатите обвинения. В допълнение на жалбата, оспорва фактическият извод на съда за пребиваването на подсъдимият в процесния период на територията на жилищния комплекс. Свид. А. разполагал с информация, че П. се намирал по това време в кк Слънчев бряг потвърдена и от свид. И..

Защитата не е оспорила доказателства на това твърдение и неправилно се оценени показанията на свид. И. за отсъствието на подсъдимия през месец юли 2019 год. на това място. Според обвинението се прави опит да се докаже отрицателен факт, а е следвало да се докаже положителния факт, което не е сторено.

Обвинението оспорва извода на съда за недоказаност публикуването на отчета в електронен вариант в групата „SVN соседи“. Това не е спорно по делото, тъй като защитата не отричала авторството на документа.

Независимо от другите доказателства по делото /не се посочват/, съдът е приел показанията на свид. И. за правдиви. Според тях детайлите в показанията били „съмнителни“. Свидетели А. и И. посочват, че на 6 юли 2019 год. отчета бил публикуван в сайта. Оспорват и съждението на съда за неизясненост на връзката между посочения като автор на публикацията „Ю.

Б.“ и подсъдимия. Решаващият орган е следвало да назначи експертиза за изясняване на това обстоятелство.

Оспорва се и извода на съда за адресата на публикувания отчет – управителния орган е колективен, поради което публикациите не могат да се отнесат само към Т.. Според обвинението за собствениците е ясно, че адресат е частният тъжител, потвърдено и в показанията на свидетелите А. и И..

Председателят на УС единствен има право и възможност да борави със средства и след като се твърди за злоупотреби с тях, то е “елементарно ясно“, че всички обвинения са насочени към него.

Изразява се несъгласие и с аналитичната дейност и изводи на съда относно съдържанието на употребените изрази и липсата на клеветническо съдържание. За тях е неясно кои твърдения са съставомерни и кои не, не е направена преценка на конкретните твърдения в отчета. Липсата на подробен анализ на изразите представлява липса на мотиви, засягащо правото на защита на частния тъжител и основание за отмяна на присъдата и връщане 2 делото за ново разглеждане. Публикуваният отчет е „брутално внушение за злоупотреба с имуществото на ЕС“, за което няма доказателства, но намира и потвърждение в резултата от проверките на НАП и прокуратурата. Защитата не е могла да докаже истинността на твърденията си.

Деянието е извършено при пряк умисъл. Действията на П. били целенасочени и продиктувани единствено от желанието да наклевети Т..

Пред настоящата инстанция не се проведе съдебно следствие. В съдебно заседание повереника на частния тъжител поддържа жалбата на основанията и мотивите, посочени в нея.

Защитата на П. поиска присъдата да бъде потвърдена. Не е доказано публикацията да е изпратена от подзащитния му. Той е получил текста като „.препратено съобщение“ доказващо, че той не е автор на материала.

Процесния отчет П. предоставил на председателя и членовете на управителния съвет. Не всяка констатация и твърдение е клеветническо по смисъла на НК. Личната оценка и чувства на Т. нямат отношение за съставомерността на поведение като престъпление по чл. 147 НК. Поиска присъдата на Районен съд да бъде потвърдена и присъдени направените по делото разноски.

Бургаският окръжен съд, след цялостна служебна проверка на присъдата, независимо от посочените от тъжителят основания и оплаквания, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, намира за установено следното:

Производството е образувано по тъжба на А. А. Т. против Ю. Б. П., в която е описана фактическа обстановка на извършено против личността му престъпление. Той е собственик на апартамент в кк Слънчев бряг,, комплекс „С.В.Н.“. На събрание на собствениците от 6.12.2017 год. били избрани органи на управление на комплекса, когато е избран за председател на управителния съвет /УС/. Излъчени били и контрольори в ЕС /етажна собственост/. Подсъдимият бил избран за контрольор. Собствениците създали електронно приложение, чрез което се осведомявали за новините, свързани с функционирането, управлението и контрола на комплекса. Тъжителят в съответното си качество и други двама члена на УС, публикували отчет за работата на 07.08.2018 г. за времето 01.01 – 30.06.2018 год., отнасящ се за изпълнение на бюджета на ЕС, гласуван и приет на общо събрание.

3

На 6 юли 2019 г. в 20,48ч. в електронното приложение е публикувано писмено резюме от името на П., чрез което се оспорват редица констатации на отчета. В 17 пункта са цитирани извадки от изложената писмена позиция, която според тъжителя бил наклеветен и разпространени публично позорни за него обстоятелства.

Първостепенният съд оправдал П. по обвинението на две основания – фактическо и юридическо. От доказателствата по делото не може да се направи еднозначен извод, че П. е обявил процесната публикация на електронната страница, ползвана от собствениците на комплекса. Не е установено безспорно, че на 6 юли 2019 год. П. пребивавал в жилището си в кк Слънчев бряг. Свидетели И. и А. в показанията си преразказват чужди възприятия, първата лично не е била в комплекса, а вторият не си спомня пребиваването на процесната дата. В процеса не е установен първоизточника на техните твърдения, която компрометира истинността на показанията им.

Последните възпроизвеждали информация на други лица без да са посочили първоизточника им. Свид. И. е категоричен, че в процесното време П. не е пребивавал в комплекса.

Не е доказано и обстоятелството дали инкриминирания отчет е бил публикуван на електронния адрес на собствениците. Свид. И. е декларирал, че за периода 30.06 – 10.07.2019 год. няма публикации на електронната страница. В представената от обвинението скрийншот на публикацията, не е посочена дата. Има и отбелязване, че е препратено съобщение. Посочване името на Ю. Б. като автор на публикацията не води до извод, че той е автора . Съдът е направил извод, че обвинението не е доказано според изискванията на закона.

Посочените като позорящи твърдения, не могат да се квалифицират като такива по смисъла на чл. 147 НК. Изложени са констатации от позицията на контрольор, свързани с дейността по управление на етажната собственост.

УС е колективен орган и не следва да се приеме, че изложените обстоятелства са свързани с дейността на тъжителя Т.. За да е налице съставомерно поведение като престъпление по чл. 147 НК е необходимо разгласяване на неистинско позорно обстоятелство или преписване на престъпление. От съдържателна страна е изложена позиция на несъгласие с начина на управление на ЕС от управителния съвет и изложеното не е позорно 4 обстоятелство.

Инкриминираните чрез тъжбата мнения по различни дейности не е клевета по смисъла на закона. В тях няма позорящи обстоятелства. За да е престъпно такова разгласяване, следва да се дава отрицателна оценка на тъжителя за негови действия или мнения, които по съдържанието си са морално укорими от позицията на общопризнатите етични норми. Излагането на мнения или позиции, различни от обективно извършените, не е клевета, а мнение, на което всеки има право в рамките на закона.

При това първостепенният съд е направил еднозначен извод за недоказаност на деянието, съдържащо се в тъжбата и П. посочен като автор на публикацията, както и липса от съдържателна страна позорни или клеветнически твърдения.

По възраженията на защитата.

Тъжбата е процесуалният акт, който очертава фактическите и правни рамки на частния наказателен процес. Върху тъжителя е основната тежест за доказване на обвинението. Негова е преценката за възможностите за доказване на твърдените фактически обстоятелства, за процесуалната активност. Тази доказателствена тежест не може да бъде прехвърляна на другиго – на съда или защитата. Последните не са длъжни да доказват каквото и да било, дори и отрицателни факти, че твърденията в тъжбата са неверни, поради различни обстоятелства.

В допълнението към въззивната жалба е посочено, че „ защитата от своя страна не успя да представи доказателства, опровергаващи това твърдение“ /местонахождението на подсъдимия в процесния период/ - л. 39, последен абзац, ВНЧХД. Изразяват несъгласието си с фактическия извод на съда за пребиваването на П. към момента на деянието според тъжбата.

Показанията на свидетелите А. и И. от една страна и И. от друга, са противоположни по съдържание. „Последният в показанията си заявява с категоричност, че през юли 2019 год. П. не е бил на територията на комплекса, което считам за недопустимо, доколкото с неговите показания се прави опит да се докаже отрицателния факт на отсъствието на подсъдимия“тъжбата, пак там.

Подсъдимият П. не е длъжен да доказва нищо в процеса, къде е бил в процесното време и какво е правил. Това трябва да стори обвинението, което 5 е и основно съдържание на развиваната от него процесуална дейност.

Класифицирането на доказателствените факти на положителни и отрицателни е теоретичен проблем, мотивите не са място за обсъждане от тази позиция.

Следва да се посочи, че делението на доказателствата в този случай е от позицията на обвинението и съдържанието на тъжбата. От гледна точка на П. може да се обоснове обратното. Съществено е да се докаже по безспорен начин обвинението – че П. е пребивавал в процесното време в комплекса, за да може да осъществи вменените му действия.

Свид. Игнатьева е била собственик на апартамент в комплекс „С.н. В.“ – л. 252-252, ЧХ. До избора на Т. за председател на УС, отношенията им били нормални, но с времето се влошили. На 6 юли 2019 год. е била в родината си Р., но в комплекса били сина и майка . По време на публикуване на доклада П. бил в комплекса – л. 252, първи абзац. Свид. А. – л. 252, ЧХ, няма спомен на посочената дата да е бил в комплекса – абзац първи, л. 252, гърба, ЧХ - „Доколкото знам П. и членове на семейството му били в комплекса“. И двамата свидетели са ***** граждани, собственици на апартамент в комплекса процесното време.

Иванов- л. 252/254, ЧХ, е друг свидетел, който сочи местонахождението на П. процесното време. Той е много подробен и обстоятелствен в изложените факти. През цялата година посещава жилищния комплекс, в който има апартамент. През юли 2019 год. присъствал ежедневно в комплекса във връзка с работата си – л. 253, гърба, абзац първи. Т. си е отишъл около 10-11 юли, след което в апартамента му се нанесли наематели.

До този момент е виждал и ползвания от частния тъжител автомобил. През целия този месец П. не е пребивавал в комплекса, появил се седмица преди насроченото общо събрание, и престоял около седмица.