Решение № 250 от 15.05.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. София, 15.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800501039 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 66 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 174/2023 г. по описа на РС Елин Пелин е признато за установено, че М. Д. М. и И. С. Г. дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС” ООД следните суми, за които по ч. гр. д. № 998/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин е издадена заповед № 660 от 04.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК: сумата от 1390.49 лв., представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № 2423196 от 19.09.2016 г., дължима за периода 21.10.2021 г. 21.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.09.2022 г., до окончателното плащане на вземането; сумата от 430.10 лв., представляваща възнаградителна лихва по същия договор, дължима за периода 21.10.2021 г. - 21.09.2022 г. С решението са отхвърлени субективно съединените искове досежно дължимостта на главницата за разликата над сумата от 1390.49 лв. до пълния претендиран размер от 1597.55 лв. и са осъдени М. Д. М. и И. С. Г. да платят на „ЕОС МАТРИКС” ООД сумата от 638.48 лв., представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважените части на исковете /решението е непълно в частта досежно акцесорните претенции за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане 1 на вземането, тъй като липсва произнасяне - както формирани мотиви, така и формулиран отхвърлителен диспозитив - досежно тези претенции в частта за недължимост на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата, за която субективно съединените искове досежно дължимостта на главницата са отхвърлени, но искане за допълването му не е правено от страните, съответно този порок на решението не е предмет на настоящата въззивна проверка/.

Решението е обжалвано от ответниците в първоинстанционното производство в частта, в която предявените срещу тях искове са уважени и в тяхна тежест са присъдени разноски в полза на ищеца.

От ищеца в първоинстанционното производство са постъпили отговори на въззивните жалби, в които същите са оспорени.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество – неоснователни, по следните съображения:

За да уважи исковете, първоинстанционният съд е приел, че между страните по делото е сключен валиден договор за потребителски кредит /сключен е в изискуемата от закона форма, при сключването му страните са постигнали съгласие по съществените елементи - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му, договорът съдържа задължителните реквизити по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 - 2 ЗПК/, който договор не страда от твърдените от ответницата М. Д. М. пороци - противоречие с добрите нрави поради липса на индивидуално уговаряне на договорните клаузи. Приел е също, че са неотносими доводите на ответницата М. Д. М. във връзка с предсрочна изискуемост на кредита, тъй като няма такива твърдения от ищеца. Приел е още, че са неоснователни доводите на ответницата М. Д. М., че не е надлежно уведомена за извършената цесия, легитимираща ищеца като кредитор. Съответно при изложените изводи за неоснователност на гореописаните възражения и предвид доказателствата по делото /надлежно обсъдени в решението/ относно размера на дължимите суми първоинстанционният съд е направил крайните си изводи за основателност на исковете до посочените в решението размери. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което и на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Следва да се добави само следното с оглед наведените във въззивните жалби оплаквания:

Неоснователно е оплакването за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, изразяващо се в разглеждане на делото без призоваване на ответниците /което съдът излага само за яснота на жалбоподателите, тъй като такъв евентуален порок би бил предмет на преценка при друг способ за защита, а не при преценка по същество относно правилността на обжалвания акт, каквато именно е волята на жалабоподателите според настоящия въззивен състав предвид наведените и други доводи във въззивната жалба, въпреки формулираното искане за 2 връщане на делото за преразглеждане от първоинстанционния съд/ . Видно от материалите по делото, ответниците са били надлежно уведомявани за извършваните процесуални действия и призовавани за насрочените съдебни заседания /надлежно са им връчени преписите от исковата молба и приложенията заедно с разпореждането на съда с указанията за отговор на исковата молба, като отговор е постъпил само от ответницата М. Д. М., надлежно са призовани за първото по делото о. с. з., а за следващото о. с. з. съгласно чл. 56, ал. 2 ГПК се считат за редовно уведомени без да им се изпраща призовка, надлежно са им връчени и преписи от първоинстанционното решение/.

Неоснователно е оплакването, че ответниците не са уведомени за извършената цесия. Това възражение е наведено и в първоинстанционното производство, като в решението същото е подробно и надлежно обсъдено и е направен правилен извод за неоснователността му. Поради това и с оглед гореизложеното, че въззивният съд споделя изцяло изводите на първоинстанзционния съд като правилни и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, не следва да се излагат отделни съображения за неоснователност на възражението и от въззивния съд, тъй като същите съвпадат с изложените в обжалваното решение.

Ирелевантно е оплакването, че без знанието и съгласието на ответниците личните им данни са предоставени на ищеца при сключване на договора за цесия. Такова евентуално нарушение на ЗЗЛД би могло да бъде било предмет на съвсем друг вид защита – такава на личните данни, но няма отношение към дължимостта или недължимостта на исковите суми. Само за яснота на жалбоподателите следва да се отбележи, че съгласно чл. 7 от договора за кредит са дали изричното си съгласие личните им данни да бъдат използвани за законни цели, като безспорно сключването на договор за цесия е законна цел. В тази насока основателно е изложеното в отговорите на въззивните жалби, постъпили от ищеца в първоинстанционното производство.

Ирелевантни са и доводите досежно предсрочна изискуемост на кредита, доколкото ищецът в първоинстанционното производство не се позовава на такава.

Незапознаването на жалбоподателите с изготвената по делото експертиза се дължи на тяхното пасивно поведение – неявяване в съдебни заседания.

Съобразно гореизложеното решението следва да бъде потвърдено.

Страните не претендират разноски за въззивното производство.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66 от 27.03.2024 г. по гр. д. № 174/2023 г. по описа на РС - Елин Пелин в обжалваните части, както следва: в частта, в която е признато за установено, че М. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: с.

3

Г., общ. Елин Пелин, ул. „Г.“ № 43 и И. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. Елин Пелин, ул. „Г.“ № 43 дължат солидарно на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.

„Малинова долина“, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М. – Т., следните суми, за които по ч. гр. д. № 998/2022 г. по описа на РС – Елин Пелин е издадена заповед № 660 от 04.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК: сумата от 1390.49 лв.

/хиляда триста и деветдесет лева и четиридесет и девет стотинки/, представляваща неплатена главница по договор за потребителски паричен кредит № 2423196 от 19.09.2016 г., дължима за периода 21.10.2021 г. 21.09.2022 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 29.09.2022 г., до окончателното плащане на вземането; сумата от 430.10 лв. /четиристотин и тридесет лева и десет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва по същия договор, дължима за периода 21.10.2021 г. - 21.09.2022 г.; в частта, в която М. Д. М. с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. Елин Пелин, ул. „Г.“ № 43 и И. С. Г. с ЕГН **********, с адрес: с. Г., общ. Елин Пелин, ул. „Г.“ № 43 са осъдени да платят на „ЕОС МАТРИКС” ООД с ЕИК 131001375, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Малинова долина“, ул. „Рачо Петков Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М. – Т., сумата от 638.48 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/, представляваща направени по делото разноски съразмерно с уважените части на исковете.

Решението в останалата част, в която субективно съединените искове досежно дължимостта на главницата са отхвърлени за разликата над сумата от 1390.49 лв. /хиляда триста и деветдесет лева и четиридесет и девет стотинки/ до пълния претендиран размер от 1597.55 лв. /хиляда петстотин деветдесет и седем лева и петдесет и пет стотинки/ е влязло в сила като необжалвано.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4