Решение № 1247 от 30.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1247 гр. Пловдив, 30.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20245300501689 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на К. В. и С. Б., чрез пълномощника адв.П. Х. от АК Пловдив, срещу решение № 337/18.01.2024г. по гр.д. № 3390/2022г. по описа на РС Пловдив, с което признато за установено на основание чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.79 от ЗС, по отношение на К. А. В. ЕГН ********** и С. С. Б. ЕГН **********, че ЕТ „***“ ЕИК ***е собственик, на основание давностно владение, на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Брестовица, община Родопи, област Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18- 166/04.08.2017 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД-14- 130/25.09.2020 г., находящ се в местност Прогона, с площ 1534 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 043536, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***.

Със същото решение е отхвърлен предявения от ЕТ „***“ ЕИК ***против К. А. В. ЕГН ********** и С. С. Б. ЕГН **********, иск с правно 1 основание чл.124 ал.1 от ГПК, за признаване на установено в отношенията между страните, че ищецът е собственик на основание правна сделка – договор за покупко – продажба от 19.03.2004 год., обективиран в Нотариален акт № 97, том І, рег. № 1497, нот.дело 83 от 2004 год. по описа на нотариус Н.

С. – нотариус при РС Пловдив, на поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на с. Брестовица, община Родопи, област Пловдив, одобрена със Заповед № РД-18-166/04.08.2017 г. на ИД на АГКК, изменена със Заповед № КД-14- 130/25.09.2020 г., находящ се в местност Прогона, с площ 1534 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, номер по предходен план 043536, при съседи:

***, ***, ***, ***, ***, като неоснователен.

Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от ЕТ „***“, чрез адв.Д.

С., в частта, в която е отхвърлен иска по чл.124 ал.1 от ГПК на жалбоподателя за признаване за установено, че процесния недвижим имот е придобит на основание правна сделка – договор за покупко – продажба от 19.03.2004 год., обективиран в Нотариален акт № 97, том І, рег. № 1497, нот.дело 83 от 2004 год. по описа на нотариус Н. С. – нотариус при РС Пловдив.

Жалбоподателите К. В. и С. Б. обжалват решението като неправилно, незаконосъобразно и в противоречие със събраните доказателства. Сочи се, че необходимия за придобиването на реституционни имоти давностен срок е винаги 10 годишен, дори когато владелецът е установил владение върху имота преди възстановяване на собствеността. Сочи се, че видно от решение по АХД № 44/2007 г. на Районен съд - Пловдив в съдебния процес е участвал лично ищеца, поради което няма как да му бъде признато качеството „добросъвестност“. Сочи се, че съдът не е съобразил, че оградата в имота е поставена около целия имот, във вътрешността, на който е ситуиран имотът на ответниците. Сочи се, че неправилно се иска тълкуване на показанията на свидетеля В.. Иска се отмяна на решението, с което съдът е признал за установено придобиването на имота по давност и отхвърляне на този иск.

Претендират се разноските по делото.

Жалбоподателят ЕТ „***“, обжалва решението в отхвърлителната му част като незаконосъобразно, тъй като реституцията е започнала през 1991 година и е приключила с решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, влязло в сила на 2

11.11.1992г., което впоследствие е изменено, като е посочено, че същото касае имот в реално съществуващи възстановими стари граници. Сочи се, че съгласно ТР № 1/1997г. на ОСГК тези решения имат конститутивно действие, като при първоначалната редакция на чл. 18ж не е било необходимо към решението да има изработен план и издадена скица, поради което тогава реституцията е била завършена. Сочи се, че е налице стабилен индивидуален административен акт в тази насока. Сочи се, че мотивите за нищожност на решение от 1999г. не обвързват съда в това производство, защото сила на присъдено нещо носи само диспозитива на съдебното решение, като се сочи, че при водено от прокурора производство за обявяване нищожност на решението, той не е имал ред, по който да атакува незаконосъобразност на решението на Поземлената комисия от момента, в който е научил за него. Иска се отмяна на решението, с което е отхвърлен главният иск и признаване на ищеца за собственик на база на придобивно основание - договор за покупкопродажба. Претендират се разноските по делото Постъпил е отговор на въззивната жалба от К. В. и С. Б., които намират втората въззивната жалба за неоснователна по подробно посочени основания.

Иска се нейното отхвърляне. Претендират се разноските по делото. Няма искания за събиране на нови доказателства.

Налична е и въззивна жалба вх. № 21466/20.06.2024 г. срещу решение №1389/27.03.2024 г. по същото дело, което е по реда на чл.250 от ГПК, с което се допълва постановеното обжалвано въззивно решение, като се отменя на основание чл.537 ал.1 от ГПК нотариален акт за констатиране на право на собственост от 03.02.2021г., с което ответниците К. В. и С. Б. са признати за собственици на процесния поземлен имот.

По тази жалба жалбоподателите сочат, че с оглед уважената искова претенция на жалбоподателя ЕТ „***“, същият получава търсената от него защита и не е необходима изрична отмяна на констативния нотариален акт и че е безсмислено отмяната на констативния нотариален акт с оглед вписването в имотния регистър.

Въззивните жалби са допустими, като подадени в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.

Обжалваното решение по съществото на делото не е недопустимо или 3 нищожно при постановяването материалноправна норма. му не е нарушена императивна

Неоснователно е възражението на жалбоподателите К. В. и С. Б., че РС Пловдив неправилно е признал за установено придобиването на имота по давност, защото не е изтекъл необходимия за придобиването на реституционни имоти давностен срок, който е винаги 10 годишен, дори когато владелецът е установил владение върху имота преди възстановяване на собствеността. Сочи се, че видно от решение по АХД № 44/2007 г. на Районен съд - Пловдив в съдебния процес е участвал лично ищеца, поради което няма как да му бъде признато качеството „добросъвестност“.

Според настоящият съд РС Пловдив правилно е приел, че съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ год. изтеклата придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по този закон или по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, не се зачита и започва да тече от деня на влизането на тази разпоредба в сила /22.11.1997 год./. Правилно се приема, че константна е съдебната практика, че ако към дата 22.11.1997 год. имотът не е бил възстановен по реда на ЗСПЗЗ, то давността по отношение на него започва да тече от момента на възстановяване на собствеността. Правилно се приема, че в настоящия случай собствеността върху процесния имот е възстановена на ответниците с Решение № 80565 от 21.10.2008 год. на ПК Община Родопи, с което е изменено Решението от 1999 год. Тоест, от този момент започва да тече и придобивната давност по отношение на него. ПРС приема, че в хода на процеса ищецът успешно е провел доказване на исковата си претенция, като установил, че е упражнявал повече от 5 години, от 2008 год., фактическа власт върху имота. В тази фактическа хипотеза, то дори и да се приеме, че владението не е добросъвестно, то общата десетгодишна давност за недобросъвестно владение пак е изтекла през 2018 година, докато иска за защита на правата на собственост от страна на жалбоподателите по гр.д.

№860/22г. на ПРС е предявен много по-късно, а именно през 2022 година.

Тоест промяната на вида владение с нищо не променя правните изводи по това дело относно настъпилата и доказана придобива давност по отношение на процесния имот.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите К. В. и С. Б., че ПРС не е съобразил, че оградата в имота е поставена около целия имот, във 4 вътрешността, на който е ситуиран имотът на ответниците. Сочи се, че неправилно се тълкуват на показанията на свидетеля В.. Напълно без всякакво съмнение по делото е доказано, че процесния имот попада в терен владян от ищеца ЕТ „***“ и от неговия праводател „Хидротехника“ ЕООД от преди 1996 година, видно от заключението на СТЕ /л.166/. Като същият имот е бил ограден от монолитна ограда и бетониран или засипан с чакъл и се е ползвал за гараж, като свободен достъп към имота е нямало, а е имало само един вход за имота, през заключен портал. Показанията на св.А. В. /л.157/са правилно преценени от първата инстанция. Този свидетел ясно сочи, че от 2008 година до днес той и майка му К. В. не могат да влязат във владение на имота, защото същият е ограден от двуметрова тухлена ограда, а владеещия имота г-н Т. категорично отказва да предаде владението на техния имот. Тоест в казуса владението на имота от ищеца е безспорно доказано. Поради което въззивната жалба на К. В. и С. Б. е неоснователна и ще се остави без уважение от съда.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя ЕТ „***“, че тъй като реституцията на процесната нива е започнала през 1991 година и е приключила с решение по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, влязло в сила на 11.11.1992г., което впоследствие е изменено, като е посочено, че същото касае имот в реално съществуващи възстановими стари граници. Сочи се, че съгласно ТР № 1/1997г. на ОСГК тези решения имат конститутивно действие, като при първоначалната редакция на чл. 18ж не е било необходимо към решението да има изработен план и издадена скица, поради което тогава реституцията е била завършена. Сочи се, че е налице стабилен индивидуален административен акт в тази насока. Сочи се, че мотивите за нищожност на решение от 1999г. не обвързват съда в това производство, защото сила на присъдено нещо носи само диспозитива на съдебното решение, като се сочи, че при водено от прокурора производство за обявяване нищожност на решението, той не е имал ред, по който да атакува незаконосъобразност на решението на Поземлената комисия от момента, в който е научил за него.

Претендираното като годен титул за собственост решение на ПК Родопи по чл.18ж от ППЗСПЗЗ, влязло в сила на 11.11.1992г. /л.134 от делото на ПРС/, всъщност не се явява такъв титул за собственост. Това е така, защо за да се върне земеделска земя в стари възстановими граници по силата на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ, то в решението следва да се опише размерът и категорията на имота, неговото местоположение (граници, съседи) и да се приложи скица на 5 имота. В казуса нито е описано каква точно нива се връща, нито е описано нейното местоположение и граници, съседи. Описанието на поземлен имот без посочване на неговото местоположение, граници и съседи е правно невъзможно. Поради което това решение с или без скица не е възстановило в реални граници никакви имоти на общия наследодател. Което е било очевидно за органа натоварен с възстановяването на собствеността и същият е довършил процедурата по ЗСПЗЗ с гореописаните последващи свои актове, заключителния от които е решението на ОСЗ Родопи от 31.10.2008г. /л.148/.

Поради което въззивната жалба на ЕТ „***“ е неоснователна и ще се остави без уважение от съда, а решението по съществото на предявените искове ще се потвърди изцяло.

Неоснователна е и жалба на К. В. и С. Б. срещу решение №1389/27.03.2024 г. по същото дело, което е по реда на чл.250 от ГПК, с което се допълва постановеното обжалвано въззивно решение, като се отменя на основание чл.537 ал.1 от ГПК нотариален акт за констатиране на право на собственост от 03.02.2021г., с което ответниците К. В. и С. Б. са признати за собственици на процесния поземлен имот. Неправилно е виждането на жалбоподателите, че с решението по иска за собственост се получава търсената от ищеца защита и не е необходима изрична отмяна на констативния нотариален акт, като при това решението ще се впише в имотния регистър и като последващо нотариалния акт, то ще отпада необходимостта от отмяната му. Според въззивният съд следва в казуса да се спазват указанията посочени в мотивите на ТР № 11 от 21.03.2013г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012г., ОСГК , като съгласно чл.537 ал.2 от ГПК нотариалният акт се отменя винаги когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. Поради което и тази въззивна жалба на К. В. и С. Б. е неоснователна и ще се остави без уважение от съда, а решението по чл.250 от ГПК ще се потвърди.