Присъда № 12 от 26.02.2026, Районен съд - Перник

Мотиви към присъда № 12/26.02.2026 година по НОХД №

20251720201500 година по описа на Районен съд-Перник за 2025 година.

Районна прокуратура – Перник е повдигнала обвинение срещу подсъдимата Д.В.Д. за престъпление по чл.183, ал. 4 вр. ал.1 вр. чл.28, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/, за това, че в град Перник, в периода от месец октомври 2021 г. до м. август 2025 г., включително, след като била осъдена с влязло в сила Решение № 331/19.03.2014 г. по гр. д. № 01286/2014 г. по описа на Pайонен съд-Перник, да издържа свой низходящ – сина си А.Х.Г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, като деянието е извършено повторно, след като е осъждана с присъда № 260053 от 03.10.2021 г. на Pайонен съд-Перник по НОХД № 444/2021 г.

Представителят на Районна прокуратура- Перник поддържа обвинението за престъпление по чл. 183, ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК във вида, в който е повдигнато срещу подсъдимата. Счита, че по отношение на Д. е налице баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, доколкото същата е правила плащания за отделни месеци в инкриминирания период, поради което предлага определеното наказание да бъде съобразено с това. Сочи, че същата преимуществено живее и работи на територията на Р.И. и поради вероятната невъзможност да изпълнява евентуално наказание „Пробация“, предлага да й бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, изпълнението на което да бъде отложено със тригодишен изпитателен срок, при условията на чл. 66 НК, и кумулативно да бъде определено наказанието „Обществено порицание“.

Адв. А. – упълномощен защитник на подсъдимата, излага доводи за недоказаност на повдигнатото обвинение, съобразно които прави искане подсъдимата да бъде призната за невиновна по него. Поддържа, че по делото не са събрани категорични доказателства, които да доказват повдигнатото обвинение, като акцентира, че в хода на делото не е изготвена съдебносчетоводна експертиза. В условията на алтернативност, ако съдът приеме, че подсъдимата е осъществила състава на престъплението, за което й е повдигнато обвинение, прави искане да й бъде наложено наказание в законовия минимум, като сочи, че дори от оскъдните документи по делото е видно, че същата не се е дезинтересовала напълно от задълженията си към детето и изпраща парични средства. Претендира разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 2000 евро, съобразно представен списък.

Подсъдимата не заявява становище в хода на делото и не упражнява правото си на последна дума, тъй като производството по делото с разглежда в нейно отсъствие – в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 4 , б. „в“ от НПК, и с участието на упълномощен от нея защитник.

Районен съд - Перник, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

Подсъдимата Д.В.Д., с ЕГН **********, е родена на ****** г. в град З., българка, българска гражданка, с постоянен адрес: град Б., ж.к. ***, и настоящ адрес: Р.И., гр. П., зона Н., ул. ***, със средно образование, неомъжена, безработна. Съдът приема, че същата е осъждана, тъй като към началната дата на деянието, за което е повдигнато обвинението по делото, не е изтекъл предвидения в закона срок за реабилитация на същата по осъждането й с влязла в законна сила присъда по НОХД № 444/2021 г. по описа на Районен съд-Перник.

Подсъдимата Д.В.Д. и свидетелят Х.Г.Л. живеели в условията на фактическо семейно съжителство, по време на което на ****** г., се родил синът им А.Х.Г..

След като двамата се разделили, Д. заминала да работи в чужбина, а детето останало при баща си – свидетелят Л.. С Решение № 331 от 19.03.2014 г. по гр. д.№ 01286/2014 г. на Районен съд - Перник, влязло в сила на 19.03.2014 г., упражняването на родителските права, по отношение на детето, били предоставени на бащата, а подсъдимата Д. се задължила да заплаща ежемесечна издръжка на детето си в размер на 100.00 /сто/ евро или 195,58 лева, чрез неговия баща и законен представител – Х.Г.Л..

Считано от 19.03.2014 г. Д. дължала ежемесечна издръжка на сина си до настъпване на обстоятелства изменящи или отменящи това обстоятелство.

След влизане в законна сила на посоченото съдебно решение Д. изпълнявала задължението за издръжка, в установения от съда размер, до месец август 2014 г., след този месец тя преустановила изплащането й до месец март 2019 г. включително. Заплатила една месечна вноска за месец април 2019 г. и продължила да не заплаща дължимите издръжки в периода от месец май 2019 г. до месец януари 2021 г. За посоченото, била призната за виновна с Присъда № 260053/03.11.2021 г. по НОХД № 00444/2021 г., за извършено от нея престъпление по чл. 183, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, като до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд подсъдимата е изпълнила част от задължението си, а след приключването му и останалата част от задължението си, с което покрила всички дължими месечни издръжки за инкриминираният период. Било й наложено наказание на основание чл.183, ал.1, вр. чл.26, ал.1, вр. с чл.57, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.2, б.“В“ от НК, „Глоба“ в размер на 450.00 /четиристотин и петдесет лева/, която тя заплатила на 06.12.2021 г.

За периода от месец октомври 2021 г. до месец август 2025 г. подсъдимата Д. продължила да не заплаща дължимата от нея издръжка. В този период извършвала преводи с основание заплащане на издръжка към Х.Г.Л., но те били без посочен конкретен месец и след няколкомесечно закъснение, поради което с тях се покривали най-старите й задължения. За месеците януари, февруари и март 2022 г. превеждала по 200 лева за издръжка, без да посочва конкретен месец, за който покрива задължението си, след което пропуснала плащане за месец април 2022 г. Д. извършила още три превода в размер на 200 лева всеки, през месеците май 2022 г., август 2022 г. и декември 2022г . и последният извършен от нея превод в размер на 300 евро бил през 2 месец септември 2023 г. През 2024 г. не са плащани суми за издръжка от подсъдимата.

С внесените по този начин суми подсъдимата Д. не платила изцяло задълженията си в размер на 38 /тридесет и осем/ месечни издръжки, всяка в размер на 100 евро или 195.58 лева. Същата по време на инкриминирания период е извършила и няколко парични превода към детето си – свидетелят А.Х.Г., нямащи характер на дължима издръжка и с основание, различно от постановеното влязло в законна сила решение№ 331 от 19.03.2014 г. по гр. д.

№ 01286/2014 г. на Районен съд – Перник, във връзка с неизпълнението на което е образувано делото, а именно за купуване на подаръци. Преведените от нея суми на детето за купуване на подаръци са, както следва: 247 лв. на 14.06.2023 г., 91,92 лв. на 10.08.2023 г., 100 лв. на 20.12.2023 г. и 300 лв. на 30.04.2024 г.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, като взе предвид показанията на свидетеля А.Х.Г., дадени в хода на съдебното следствие, и тези дадени в хода на досъдебно производство № 419/2024 г. по описа на 01 РУ – Перник на 09.09.2024 г., обективирани в протокол за разпит на свидетел, находящ се на лист 18 от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2-ро във вр. ал. 4 от НПК, показанията на свидетеля Х.Л.Г., дадени в хода на съдебното следствие, и тези дадени в хода на досъдебно производство № 419/2024 г. по описа на 01 РУ – Перник на 09.09.2024 г., обективирани в протокол за разпит на свидетел, находящ се на лист 20 от досъдебното производство, прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 2, предл. 2-ро във вр. ал. 4 от НПК, справката за съдимост на подсъдимата от 25.02.2026 г. /л. 48 от делото/, както и писмените документи, приети и приложени по реда на чл.283 от НПК като доказателства по делото – заверен препис от решение № 331 от 19.03.2014 г. по гр. д. № 01286/2014 г. на Районен съд - Перник /л. 36 от ДП/, заверен препис от присъда № 260053/03.11.2021 г. по НОХД № 00444/2021 г. /л. 38 от ДП/, заверени копия от извлечения от банкови сметки на свидетеля Х.Л.Г. към следните дати:

29.09.2023 г., 31.12.2022 г., 31.08.2022 г., 31.05.2022 г., 31.03.2022 г., 28.02.2022 г., 31.12.2021 г., 30.09.2021 г., 30.07.2021 г., 29.04.2021 г., 31.03.2021 г. /л. 23 и сл. от ДП/.

Събраните в хода на производството по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства са еднопосочни и безпротиворечиви. Налице е пълно единство между фактите, установени от тях, и изложените такива в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Липсва противоречие относно факти и обстоятелства от обективна и субективна страна относно извършеното деяние, което съдът приема за безспорно доказано по делото. Във връзка с възражението на защитника на подсъдимата, че обвинението не е доказано, тъй като по делото не е назначена, изготвена и приобщена съдебно-счетоводна експертиза, съдът следва да посочи, че намира същото за неоснователно. Обстоятелствата суми в какъв размер и за кой месец е плащала подсъдимата за инкриминирания период в 3 изпълнение на постановеното решение № 331 от 19.03.2014 г. по гр. д. № 01286/2014 г. на Районен съд – Перник, с което е осъдена да плаща издръжка в размер на по 100 евро месечно на непълнолетното си дете – свидетелят А.Г., считано от 19.03.2014 г., съдът намира за безспорно установени по делото от показанията на свидетеля Х.Л.Г. и представените от него писмени доказателства – описаните по-горе извлечения от банкови сметки. Съдът кредитира показанията на посочения свидетел като логични, последователни и вътрешно непротиворечиви, включително и като кореспондиращи със събраните по делото писмени доказателства. Следва да се посочи и че при преценка на достоверността на същите съдът не намери данни за заинтересованост на свидетеля с оглед предходните междуличностни отношения между него и подсъдимата, като в тази връзка съобрази и факта, че не са предприети от него действия за изменение на присъдената с решение № 331 от 19.03.2014 г. по гр. д. № 01286/2014 г. на Районен съд – Перник издръжка в полза на общото им дете, дължима от нея, независимо че размера дължимата минимална такава по закон към крайната дата на инкриминирания период е по-висок от този, който е осъдена да плаща на детето подсъдимата. В този смисъл съдът взе предвид служебно известния му факт, че размера на минималната месечна издръжка за дете в България от 1 януари 2025 г. е 270 лв., което представлява една четвърт от минималната работна заплата /МРЗ/ от 1077 лв., който размер е над дължимия от подсъдимата Д. от 100 евро месечно /195,58 лв./.

В обобщение, по гореизложените съображения, съдът прие за безспорно доказано по делото повдигнатото от Районна прокуратура-Перник срещу подсъдимата Д. обвинение, във връзка с което е образувано производството по делото.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема, че с деянието си подсъдимата е осъществила от обективна и от субективна страна фактическия състав на престъпление по чл.183, ал. 4 вр. ал.1 вр. чл. 28, ал.1 от Наказателния кодекс /НК/, за това, че в град Перник, в периода от месец октомври 2021 г. до м. август 2025 г. включително, след като била осъдена с влязло в сила Решение № 331/19.03.2014 г. по гр. д. № 01286/2014 г. по описа на Pайонен съд-Перник, влязло в сила на 19.03.2014 г., да издържа свой низходящ – сина си А.Х.Г., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски, като деянието е извършено повторно, след като е осъждана с присъда № 260053 от 03.10.2021 г. на Pайонен съд-Перник по НОХД №444/2021 г.

От обективна страна деянието е извършено чрез бездействие – подсъдимата е била осъдена с влязъл в законна сила съдебен акт да заплаща издръжка на своя низходящ /син/ А.Х.Г. и за периода от месец октомври 2021 г. до м. август 2025 г. включително, не е изпълнявала това свое задължение, като не е платила повече от две вноски.

От субективна страна подсъдимата е осъществила деянието чрез пряк умисъл като форма на вината. Подсъдимата Д. е съзнавала 4 общественоопасния характер на деянието, предвиждала е настъпването на неговите конкретни общественоопасни последици и е искала произвеждането на съставомерния резултат. Като причини за извършване на деянието съдът приема заниженото правно съзнание на подсъдимата и недобър родителски капацитет.