Решение № 16892 от 29.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16892 гр. София, 29.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20251110149001 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от П. Д. С. против „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата в размер на 2387,27 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2010 г. до м.04.2012 г., ведно със законна лихва за забава от 09.04.2013 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 343,05 лева за периода от 01.07.2010 г. до 07.03.2013 г., както и сумата в размер на 54,61 лева държавна такса и 221,91 лева юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013 г. по ч.гр.д. № 5694/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, за принудително събиране на които е образувано изп. дело № 2125/2014 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински, поради изтекла погасителна давност. Направено е искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В исковата молба са изложени твърдения, че при извършена справка за образувани изпълнителни производства ищецът установил, че срещу него по искане на ответника е образувано изп. дело № 2125/2014 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински за принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист. Страната поддържа, че правото на принудително изпълнение върху вземанията по изпълнителния титул е погасено по давност, тъй като от последното изпълнително действие, прекъсващо давността предприето на 21.04.2020 г., са изтекли повече от три, респ. пет години преди от ответното дружество да е депозирано искане за осъществяване на нови действия по делото. В исковата молба са изложени твърдения, че при съобразяване на началният момент, от който е започнал да тече нов давностен срок, следва да бъде взето предвид, че молбата от 21.04.2020 г. е подадена при действието на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на последиците, респ. същата е породила действие на 21.05.2020 г., респ. давността е изтекла най-късно към 21.05.2025 г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът, чрез процесуалния си представител юрисконсулт ***, оспорва исковата претенция. В депозирания отговор са изложени 1 твърдения, че в хода на изпълнителното производство са предприети редица действия, водещи до прекъсване на давността. Процесуалният представител на страната поддържа, че съгласно съдебната практика перемпцията е без правно значение за давността. По изложените доводи е направено искане предявеният отрицателен установителен иск по чл.

439 ГПК да бъде отхвърлен, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените от ответника съдебни разноски. При условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема от фактическа страна на спора следното:

Страните не спорят, а и от изисканото в цялост производство по ч. гр. д. № 5694/2013 г. по описа на Софийски районен съд, 80 състав, се установява, че делото е образувано по подадено от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу П. Д. С. за сумата в размер на 2383,27 лева, представляваща непогасена цена на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2010 г. до м.04.2012 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Надежда“, бл. 224, вх. А, ап. 4, ведно със законна лихва за забава от 09.04.2013 г. до изплащане на вземането и мораторна лихва в размер на 343,05 лева за периода от 01.07.2010 г. до 07.03.2013 г., както и направените по делото разноски в размер на 54,61 лева държавна такса и 221,91 лева юрисконсултско възнаграждение. Издадената по заявлението заповед за изпълнение от 11.04.2013 г. е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК на 21.08.2013 г. За вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 29.11.2013 г.

От изискания заверен препис от изп. дело № 2125/2014 г. по описа на ЧСИ Милен Бъзински се установява, че производството е образувано по молба на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД против П. Д. С. от 21.02.2014 г. за принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист от 29.11.2023г., като молбата съдържа възлагане по чл. 18 ЗЧСИ.

Със запорно съобщение от 06.03.2014 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 01.02.2016 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху вземания и насрочване на опис на движими вещи на длъжника.

Със запорно съобщение от 09.02.2016 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 22.03.2017 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника и върху трудовото му възнаграждение.

С молба от 21.04.2020 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, а при условията на евентуалност е направено да бъде насрочен опис на движими вещи.

С молба от 17.06.2025 г. взискателят е направил искане за налагане на запор върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, а при условията на евентуалност е направено да бъде насрочен опис на движими вещи.

При така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

В доказателствена тежест на ответника по предявения отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК е да установи, при условията на пълно и главно доказване, че е предприел действия, водещи до прекъсване на погасителната давност на вземането предмет на процесния изпълнителен лист, издаден на основание чл. 416 ГПК въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

2

На първо място следва да бъде отбелязано, че с Определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV ГО е прието, че съгласно разпоредбата на чл.

117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12 от 1993г. ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от 1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и държавните предприятия. При влизане в сила на редакцията на чл. 117, ал. 2 ЗЗД с ДВ, бр.

275 от 1950 г. действащ е бил Законът за гражданското съдопроизводство, който е уреждал заповедното производство и изрично е предвиждал, че подаването на молба за издаване заповед за изпълнение произвежда действието на подаване искова молба и само в случай че молбата бъде оставена без уважение или не бъде връчена, тя няма такова действие ( арг. чл.

156г ЗГС). При действието на ГПК (отм.), заповедното производство не е било уредено, а на процесуалния закон са били познати т.нар. „несъдебни изпълнителни основания“ по чл. 237 ГПК (отм.), предвидени от законодателя като преки основания за издаване на изпълнителен лист.

Понастоящем в заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаване на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно изпълнително основание съгласно чл. 404, т. 1, предл. 3 ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичане на срока за възражение.

Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, аналогични на чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 ГПК. Същевременно практиката на ВКС по чл. 290 ГПК е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл. 439 ГПК, макар да не било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение правния ефект на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения.

От изложеното следва, че по сега действащия процесуален закон не е налице основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подкрепа на изложеното е и формираната съдебна практика, намерила израз в Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. № 221/2010 г., IV г. о., ГК, Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о., ТК; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о., ГК; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г., IV г. о., ГК, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, IV ГО. С Решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021г. ВКС, IV ГО изрично е прието, че чл. 117, ал. 2 ЗЗД намира приложение когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила съдебно решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. По изложените съображения съдът намира, че погасителната давност за вземанията, обективирани в процесния изпълнителен титул, е общата 5-годишна давност.

Съгласно задължителните разяснения дадени с Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС давността се прекъсва от предприемане на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите към т. 10 примерно и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността – налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане и т.н., както и действията, с които давността не се прекъсва – образуването на изпълнителното дело, когато в молбата не е посочен изпълнителен способ, изпращане на 3 призовка за доброволно изпълнение, извършване на справки, изискване на удостоверение за данъчна оценка, проучване на имущественото състояние на длъжника и др. Няма спор и, че възлагането за изпълнение по смисъла на чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ е действие водещо до прекъсване на давността. В този смисъл освен мотивите на цитираното тълкувателно решение е и съдебната практика намерила израз в Решение № 451/29.03.2016 г. по гр. дело № 2306/2015 г. на IV г. о. на ВКС и Решение № 28.02.2016г. по гр. д. № 4899/2014 г. на IV г. о. на ВКС.

Давността е прекъсната с молба от 21.02.2014 г. за образуване на производство за принудително събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, съдържаща възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, налагане на запор от 06.03.2014 г., и исканията на взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни способи от 01.02.2016 г. и 23.03.2017 г. Следва да бъде разяснено, че не е необходимо предприетото действие да е успешно, за да се счита давността прекъсната. Извод в подкрепа на изложеното следва и от разясненията, дадени с т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСГТК, съгласно които изпращане на запорно съобщение до банка в хипотеза, при която съдебният изпълнител е получил на основание чл. 508, ал. 1 ГПК отговор, че длъжникът няма сметка в съответната банка, представлява действие по налагане на запор, но длъжникът не отговаря за разноските по извършването му и те остават за сметка на взискателя. На следващо място следва да бъде отбелязано, че за прекъсването на давността е без значение дали съдебният изпълнител е предприел действия в изпълнение на отправеното искане от кредитора, тъй като давността се явява санкция за пасивното поведение на титуляра на вземането, а не на съдебния изпълнител. Когато кредиторът отправи искане за предприемане на конкретни изпълнителни действия, в какъвто смисъл са посочените по-горе молби, бездействието на съдебния изпълнител няма за последица изтичане на давностен срок доколкото взискателят е бил активен – така Решение № 451/2015 г. по гр. д. № 2306/2015 г. на ВКС, IV ГО, съгласно което е без значение, че по вина на съдебния изпълнител не са извършени исканите изпълнителни действия, тъй като бездействието на същия не е предвидено от закона като способ за спиране течението на давността.