Решение № 17797 от 03.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17797 гр. София, 03.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20231110155085 по описа за 2023 година

Предявени са по реда на чл.422 ГПК, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 153 ЗЕ и с правно основание чл.86,ал.2 ЗЗД.

Ищецът „Топлофикация София” ЕАД извежда съдебно предявените си права въз основа издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против ответниците, като се твърди, че е негов клиент за ТЕ топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Лозенец, улица „Бигла“ № № 10, блок 110, вход А, етаж 3, ап.9, като собственици на имота, поради което се сочи, че ответниците му дължат по ½ от претенциите, както следва: за топлинна енергия за период от м.5.2020г. до 4.2022г. в размер на 1 425,67 лева , ведно със законна лихва за периода от 22.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2021г. до 27.04.2023 г. в размер на 162,42 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 5.2020г. до 4.2022г. в размер на 38,20 лева ведно със законна лихва за периода от 22.05.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 16.07.2020г. до 27.04.2023 г. в размер на 7,16 лева . Ищецът твърди, че ответникът, като собственик на посочения имот, е страна по неформален договор за продажба на ТЕ за битови нужди, сключен за исковия период, за който ищецът е издавал фактури по прогнозно изчисление, и след изготвяне на дялово разпределение от лицето, което иска да бъде конституирано като помагач на негова страна, е издавал общи фактури, съдържащи цялото вземане за съответния отоплителен сезон, публикувани в интернет страницата му, след изтичане на 45-дневен срок от издаване на общата фактура, ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на законната лихва. Претендира заплащане на дялово разпределение, тъй като по силата на ОУ, главниците се заплащат на него.

На ответниците, препис от исковата молба, е връчен, на основание чл.41,ал.2 ГПК. Не е подаден отговор в срока по чл.131 ГПК. Във възражението по заповедното производство, е посочено, че ответниците не ползват ТЕ, липсват достатъчно убедителни писмени доказателства за дължимост на сумите, липсват доказателства за доставена топлинна енергия като качество и количество, липсват параметри на същата, доставката е „сделка“ по ЗДДС и ТЗ. Липсва предмет на сделка, поради което и доставката е нищожна. Липсва 1 счетоводен документ и получени фактури. Цитират се разпоредби от ОУ. С определение от 1.3.2024г., СРС е съставил проект за доклад на делото, насрочил е открито съдебно заседание. Преди него, ответниците са депозирани съвместен отговор на исковата молба, с вписване, че с него се предявява насрещен иск. СРС не даде ход на делото в това открито съдебно заседание, даде указания на ответниците. С определение по чл.143,ал.2 ГПК СРС е допълнил определение № 9605/1.3.2024.г, като е приел, че след изтичане срока за отговор, отговор е подаден от ответниците. В доклада на делото са вписани и твърденията на ответниците, че ответниците оспорват доставката на топлинна енергия – като количество и качество, оспорва се начисляването на ТЕ са сградна инсталация, като се сочи, че не е взет предвид отопляемия обем на жилището, както и неотчитането на технологичните разходи в абонатната станция, като предявеният насрещен иск не е приет за съвместно разглеждане в производството, тъй като не е подаден в срока за отговор.

Съгласно разпоредбата на чл.149,ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия се осъществява при сключване на писмени договори при общи условия. Продажбата на топлинна енергия, по цитираните разпоредби, се извършва на основата на писмени договори при общи условия, но, ако изричен писмен договор не е сключен, съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, по силата на законова разпоредба императивно е установено кое лице е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като от значение е единствено притежанието на вещно право върху имота – право на собственост или вещно право на ползване. В случая, купувач /страна/ по сключения договор за продажба на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване, при съобразяване на задължителното за съда тълкуване на закона, дадено с ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ за битови нужди.

По делото, от представения препис на нотариален акт от 1999г. за учредяване на договорна ипотека е видно, че ответниците са учредили в полза на трето на делото лице договорна ипотека върху собствения си имот, притежаван от тях в режим на съпружеска имуществена общност, който имот съставлява топлоснабдения имот.

С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК се прие буквално следното: „ Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и § 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 § 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г.).

2

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, отпреди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.“

Следователно, двамата ответници са страни в правоотношението, възникнало с ищеца ..

Разпоредбата на чл. 142, ал.2 от ЗЕ определя компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно ал.3 на чл.142 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинната енергия за отопление на общите части на сградата се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти. А съгласно чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинна енергия в сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Сметките се формират от дължими суми за отопление на имот, дължими суми за енергия, отдадена от сградна инсталация и ползвано битово горещо водоснабдяване. Съгласно чл.153,ал.6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. Т.е. продължава да бъде потребител този, който е прекратил индивидуално подаването към имота си на топлинна енергия, след като няма отказ от топлоснабдяване от останалите потребители при условията на горните разпоредби. Съгласно Наредба № 16-334/16.04.2007 г. за топлоснабдяването (ДВ, бр. 34/2007 г.), чл.70,ал.1, количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда - етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. С приложението (към чл.61,ал.1 от Наредбата) се приема Методика за отчитане и изчисляване на топлинната енергия по компоненти.

От представените от третото лице помагач документи е видно, че имотът, както и останалите отделни обекти в етажна собственост и общият топломер, са били отчитани. От представените от ищеца общи фактури и съобщения към тях се установява, че през процесния период ищецът е доставил в процесния имот топлинна енергия.

От неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа експертиза се установява, че ищецът е фактурирал реално ползвана, отчетена енергия, в съответствие с техническата част на приетата към съответния период Наредба за топлоснабдяването.

Общият топломер към датата на отчетите от ФДР е бил преминал метрологична проверка, като са издавани сертификати за техническа годност на същия. Ето защо, налага се извод, че 3 от техническа гледна точка, ищецът е доказал твърдението си, че начислените суми съставляват реално ползваната топлинна енергия за този имот.

По исковете за обезщетение за забава.

Падежът на задължението за главница за ТЕ е определен в ОУ, приложими към правоотношението – в случая тези, одобрени от КЕВР на 27.6.2016 г.

Разпоредбата на чл. 33 ОУ, приложими след 2016 г., предвижда следното:

Ал.1 Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ по чл.32,ал.1 и 2 в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.2.Клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32,ал.2 и ал.3 за потребеното количество за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Ал.4 Продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.32,ал.2 и 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.

Разпоредбата на чл.32 ОУ предвижда: