Решение № 66 от 10.05.2023, Районен съд - Асеновград

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Асеновград, 10.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Д. Бедачев при участието на секретаря Ася Р. Иванова като разгледа докладваното от Иван Д. Бедачев Административно наказателно дело № 20235310200104 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление № 16-2200220 от 06.12.2022 г., издадено от Директора на Д-я „ИТ”- гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на „***“ ООД, ЕИК: ***, с адрес на управление: ***, представлявано от В. Р. Я. - управител, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

Жалбоподателят „***“ ООД, в жалбата и в съдебно заседание чрез пълномощника адвокат Н. оспорва наказателното постановление откъм законосъобразност и обоснованост, като отрича факта на нарушението и навежда твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в процедурата по издаването му както и за неправилно приложение на материалния закон. Искането към съда е за пълната му отмяна.

Въззиваемата страна Дирекция “ИТ”-гр. Пловдив се представлява от юрист Каймакамова, която моли за потвърждаване на НП, като законосъобразно и правилно.

Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, изложени в жалбата и от страните намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално ДОПУСТИМА и следва да се разгледа по същество. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

С акт за установяване на административно нарушение от 24.10.2022 г. е констатирано, че при извършена проверка на 18.10.2022 г. в хранителен 1 магазин с топла точка, находящ се в гр. Асеновград ул. „Цар Калоян“ № 6, стопанисван от „***“ ООД от страна на дружеството – работодател е приета на работа, като кухненски работник Е. Н. Н.. Към момента на проверката Е.

Н. била заварена от проверяващите инспектори в обекта, като в момента пържела картофи. За възложената работа с работничката Н. не е бил сключен писмен трудов договор преди приемането и на работа, въпреки че от проведената с нея беседа, както и саморъчно попълнена декларация по чл. 402 ал.2 от КТ се установявали елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време, 2 почивни дни в седмицата и и няколко почивки в рамките на работния ден, както и уговорено трудово възнаграждение в размер на 710 лева. Вместо това отношенията между дружеството и работника били уредени с граждански договор от 03.10.2022 г., който въпреки, че е ненаименуван на практика е договор за извършването на определена работа. За констатираното нарушение, касаещо допускането и приемането на работа на работника Е. Н. Н., без да има сключен за това писмен трудов договор на работодателят „***“ ООД бил съставен АУАН.

Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, който го подписал без възражения. Такива били депозирани и в срока по 44 ал.1 от ЗАНН, но били счетени за неоснователни от АНО и за констатираното нарушение било издадено процесното НП.

Съдът намира, че административното нарушение е надлежно установено.

Безспорно се установява от доказателствата, че действително с възлагането на извършването на определена работа от работника Е. Н., свързана с приготвяне на сандвичи, палачинки и други тестени изделия в магазина на дружеството, определянето на работното място и работното време и с уговорено възнаграждение за това, между нея и дружеството – възложител „***“ ООД е възникнало трудово правоотношение. Съгласно императивната уредба на чл.1 ал.2 от КТ, отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В случая наетият за извършване на услуга работник е предоставял именно работна сила срещу определено възнаграждение, защото приготвянето на храни се е извършвало в обект на работодателя и с предоставени за целта стоки негова собственост и за негова сметка и това е била възложената трудова функция. Възложената работа е имала постоянен и системен характер, а възнаграждението се е дължало именно за престираната работна сила. Не е допустимо така възникналите отношения да се уредят с граждански договор, защото с наемането на работника на работа същият е престирал единствено работна сила и са налице всички елементи на трудово правоотношение, за което обаче е не е бил сключен писмен трудов договор.

АУАН е съставен съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН и съдържа, посочените там реквизити. Същият кореспондира и със събраните доказателства по делото и с него безспорно се установява факта на нарушението, което правилно е квалифицирано по чл. 62 ал.1, във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ. Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което са преповторени констатациите от АУАН и на основание чл. 414 ал.3 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. НП отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН. Постановено е от компетентен орган и е подписано от него, в изискуемата от закона форма е. В 2 него правилно описаното нарушение е съотнесено към санкционната разпоредба на чл. 414 ал.3 от КТ въз основа на която е наложена санкцията.

Изложената от жалбоподателя защитна теза, че е ставало въпрос за краткотрайно възникнала необходимост от помощ в обекта само при струпване на ученици и по няколко часа на ден и затова е сключен граждански, а не трудов договор, съдът намира за неоснователна, тъй като тя не може да дерогира общото задължение по чл.62 ал.1 , във вр. с чл. 1 ал.2 от КТ за уреждане на отношенията по предоставяне на работна сила само като трудови и съответно за сключването на трудов договор в писмена форма преди приемане на работа. Именно за тези хипотези в КТ е предвидена специална уредба в чл. 68 ал.1 за сключване на срочни трудови договори, включително и до извършването на определена работа. За тези договори, които пак са трудови важи общото правило на чл. 62 ал.1 от КТ за задължителната писмена форма. Именно от тази възможност е следвало да се възползва в конкретния случай работодателят „***“ ООД, след като е желал да наеме именно посочения работник като кухненски помощник. Като не го е сторил е реализирал състава на горното административно нарушение.

По отношение на наложената имуществена санкция от 2500 лева, същата като вид е законосъобразно определена, а като размер е съобразена с критериите по чл. 27 ал.2 от ЗАНН, като правилно е съобразена тежестта на нарушението. Същата е оразмерена малко над минимума предвиден в закона, който размер кореспондира със сравнително малката тежест на нарушението.

С оглед на изложените съображения съдът намира, че НП е постановено при спазване на административно-производствените правила, същото е правилно и законосъобразно и като тава следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските, съгласно чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на такива. Въпросът за възлагането на разноските в административнонаказателния процес обаче е изрично уреден в чл. 63, ал.3 ЗАНН, а именно по реда на АПК. В АПК въпросът за възлагането на разноските е уреден в чл.

143, в който е посочено, че когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв. В случая се претендира възлагането на разноски от въззиваемата страна за юрисконсултско възнаграждение, които са надлежно удостоверени като основание и с оглед изхода на делото следва да се присъдят в полза на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив, разноски в размер на 100 лева.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 16-2200220 от 06.12.2022 г., издадено от Директора на Д-я „ИТ”- гр. Пловдив - инж. Атанас Чернаев, с което на „***“ ООД, ЕИК:***, с адрес на управление: ***, представлявано от В. Р. Я. - управител, на основание чл. 414 ал.3 от Кодекса 3 на труда е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2500 лева, за нарушение по чл.62 ал.1, във вр. с чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.

ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК:***, да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр. Пловдив сумата от 100 лв. представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Пловдив.

Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________ 4