Определение № 3370 от 21.12.2021, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3370 гр. София, 21.12.2021 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно частно гражданско дело № 20211000503298 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С решение от 04.11.2021г по настоящото дело въззивният съд се е произнесъл по жалби, депозирани и от двете страни, против решение на Окръжен съд-Благоевград от 28.07.2021г постановено по гр.д. № 473/2021г по описа на ОС-Благоевград.

Въззивният съд е потвърдил решението на СГС изцяло

В мотивите си съдът е отбелязал ,че поради това ,че и двете въззивни жалби са неоснователни, разноски на страните - жалбоподатели не се дължат.

С настоящата молба от 16.11.2021г от адв. Б., като пълномощник на Ю. К. Т., Е.

К. Т., Н. К. Т. и А. А. Т., иска изменение на решението в частта за разноските, като съдът се произнесе по разноските за представителство на нейните доверители във връзка със защитата им по делото, като посочва,че хонорарът е договорен в минимален размер и против него няма възражение от насрещната страна.

Другата страна по делото В. Ж. не взема становище по молбата.

Съдът намира, че молбата е депозирана в срока по чл.248,ал.1 от ГПК от заинтересована страна, поради което произовдството по нея е процесуално допустимо.

Съдът намира молбата за неоснователна по следните съображения:

Съгласно чл. 78,ал.1 и ал.3 от ГПК страната има право на разноски ако нейната позиция по делото е получила съдебно признание,т.е. ищецът- за уважената част на исковите си претенции, ответникът – за отхвърлената част, но само ако насрещната 1 страна е дала повод със своето поведение за завеждане на делото- чл.78,ал.2 от ГПК. В този смисъл отговорността за разноски е обективна невиновна отговорност, чиято реализация зависи не само от изхода на спора , но и от извънпроцесуалното поведение на страните.

Фактът, че производството по делото е приключило с потвърждаване на решението на първоинстанционния съд и подадените жалби са оставени без уважение означава, че и двете страни по делото са упражнили неоснователно правото си на жалба, а това изключва основанията за прилагане на принципа за компенсиране на направените разноски пред въззивната инстанция, който принцип е приложим при пълно или частично уважаване на въззивните жалби. По аргумент от чл.78,ал.2 от ГПК следва да се приеме, че разноските по делото остават в тежест на страните, които са ги направили.

Отделно от това, съдебният състав следва да посочи , че в приложения списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие от адв. Б. липсва разграничение на нейното претендирано възнаграждение съобразно защитата по подадената от нея въззивна жалба и съобразно защитата срещу въззивната жалба от ответника. Такова разграничение не е направено никъде в рамките на делото пред САС. Липсват данни за поотделно определяне на разноските, уговорени със страната с оглед извършени процесуални действия по подадената от ищеца въззивна жалба и действията по жалбата н а ответника. С оглед това, начисляването на разноски от съда в полза на страната само за отхвърлената жалба на насрещната страна, при така установеното като договореност между пълномощника и представляваната страна, би излязло извън пределите на отговорността за разноски, а по същество би представлявало разграничаване на разноските едва в производството по чл.248 от ГПК само по искане на пълномощника на едната страна. Подобно разграничение липсва в договореностите между страна и пълномощник, съответно и изчисленията на съда за база съразмерност на интересите биха били произволни. В този смисъл е налична и практика на ВКС – определение 402/2017г по ч.т.д. № 1597/2017г на ІІТО.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице основания за изменение на постановеното решение от 04.11.2021г в частта за разноските. Молбата по чл.248 от ГПК на адв. Б. следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран така САС, в настоящия си състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 от ГПК на адв. Б. за изменение на решението на САС, 1 състав по настоящото дело , постановено на 04.11.2021г в частта 2 за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в 1 седмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3