Решение № 113 от 15.12.2021, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр.Л., 15.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Палмира Д. Атанасова при участието на секретаря Янка Д. Иванова като разгледа докладваното от Палмира Д. Атанасова Административно наказателно дело № 20214410200276 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

В Районен съд гр.Л. е постъпила жалба от Т.О.Ц. от гр.С. против НП № 21-0293-000340/07.06.2021 г., издадено от Началника на РУ Левски към ОД МВР Плевен.

В жалбата се твърди, че на посочените дата и място в АУАН и НП не е управлявал посоченото МПС. Твърди се, че МПС е било управлявано от негов познат, на когото знае само двете имена – И.Р., а самият автомобил знае, че се ползва от неговата съседка Б.Н., която е приятелка на Р.. Твърди се, че същата вечер /нощ/ е бил в дома си със свой приятел, когато през социалните мрежи И. се свързал с него, за да се видят, че наскоро бил освободен от затвора, че се качил в автомобила на седалката до шофьора, че на връщане към дома на приятелката на Р., полицейски патрул се опитал да спре автомобила, но Д. не се подчинил и продължил да шофира, че изоставил колата до дома на приятелката си и избягал дори преди автомобила съвсем да е преустановил движението си, а колата оставена без шофьор продължила по инерция и се блъснала леко в контейнер. Твърди се, че жалбоподателя излязъл от автомобила и останал до него, тъй като нямало никаква причина да бяга, че до автомобила го заварили и полицаите и нямал никакво обяснение защо полицаите му съставили акта. Твърди се, че полицаите видели бягащия 1

И. и дори единия от тях го подгонил, но И. прескочил оградата на дома на приятелката си и влязъл вътре. Твърди се, че още същия ден той и негов прител – П.П., който му гостувал, отишли в полицията и в писмен вид обяснили всичко, което се е случило.

Моли се съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно обжалваното НП.

В съдебно заседание се явява жалбоподателя с упълномощения от него защитник и дава обяснения.

Защитника на жалбоподателя поддържа изложените доводи в жалбата, и навежда и нови такива за отмяна на НП, включително и това, че ако съдът даде вяра на полицейските служители, словесно описаното нарушение не попада под санкционната норма на НП, а би съставлявало евентуално нарушение по чл. 175 ал.1 т.4, а не по т.3, за което е ангажирана отговорността.

В придружителното писмо, с което е изпратена административно наказателната преписка в съда, административно наказващия орган е изразил становище, че обжалваното НП е правилно и законосъобразно и е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал.2 от ЗАНН и като такава се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата се явява частично основателна по следните съображения:

Видно от представения по делото АУАН е, че същия е съставен против Т.О.Ц. от гр.С. затова, че на 24.05.2021 г. в 02:48 часа в Община Левски, в гр.Л. на кръстовището образувано от ул. ***** и ул. ***** с посока на движение към ул. *****, като водач управлява лек автомобил ***** с рег. № *****, собственост на Я.Н.К. и извършва следното: На горепосоченото кръстовище не спира на подаден сигнал със стоп палка по образец, след което е последван на светлинен и звуков сигнал и спрян принудително на ул. ***** до № *****. В АУАН е посочено, че на водача е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с посочен фабричен номер, като уреда е отчел положителен резултат от 0,68 промила алкохол в издишаният от водача въздух. Посочено е, че Ц. е нарушил чл. 103 2 от ЗДП и чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДП. Акта е подписан от актосъставителя и един свидетел и не е подписан от лицето посочено като нарушител. Срещу нарушител е изписан текст „отказва“ и отказът на нарушителя да подпише акта е установен с подписа на 1 свидетел – В.А.Х. – служител РУ Левски.

По делото е представено и обжалваното НП, издадено въз основа на посочения по-горе акт и от същото се установява, че за нарушенията по чл.

103 от ЗДП и по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДП на Ц. е наложено административно наказание по чл. 175 ал.1 т. 3 от ЗДП – глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и по чл. 174 ал.1 т.1 от ЗДП – глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

Описаната фактическа обстановка в НП е идентична с описаната фактическа обстановка в АУАН.

В качеството на свидетели по делото са разпитани актосъставителя, свидетеля по акта и свидетеля на отказа на нарушителя да подпише акта – полицейските служители Г. КР. Г., В.А.Х. и Н. С. К.. Разпитан е като свидетел и водения от жалбоподателя П.И.П.

От показанията на свидетелите Н. С. К. и Г. КР. Г. се установява, че на посочената в акта дата към 1 часа през нощта се движели със служебни автомобил в гр.Л.. Установява се, че срещу тях се е появил автомобил, на който бил подаден светлинен и звуков сигнал, за да спре, но автомобила продължил, ускорил скоростта си и тръгнал срещу тях. Свидетеля Г., който управлявал автомобила заявява, че извършил маневра на заден ход, след което последвал автомобила на светлинен и звуков сигнал. Установява се от показанията на двамата свидетели, че автомобила пред тях се движел с висока скорост и в една от пресечните улици на ул. ***** самокатастрофирал в метален контейнер за смет. Установява се, че от автомобила слязъл жалбоподателя, който пътувал сам и който се опитал да избяга, което наложило св. К. да използва техническа сила и помощни средства, като в резултат успял да задържи лицето. Установява се, че на водача била извършена и проверка за алкохол, като отчетения от техническото средство резултат бил вписан в АУАН. И двамата свидетели заявяват, че жалбоподателя е излязъл от дясната врата, а не от шофьорската, но и двамата са категорични, че са следвали автомобила и са имали постоянен зрителен контакт с него и не са го губили от поглед, както и че никой друг не е излизал от автомобила, нито пък е бил намерен в автомобила след това при 3 проверката му. Установява се, че на Ц. е съставен акт за установените нарушения.

Показанията на свидетелите Г. и К. са съответни не само помежду си и отразяват лично възприети от тях факти, но и се подкрепят и от приобщената към административно-наказателната преписка, а от там и по настоящото дело докладна записка, която е написана от мл. инспектор Н. К. непосредствено след случилото се рано сутринта на 24.05.2021 г., с цел уведомяване Началника на РУ.

В съдебно заседание, в качеството на свидетел е разпитан и В.Х., от показанията на който се установява, че е присъствал при съставяне на акта на Т.О.Ц., че същия е отказал да подпише акта и след като свидетеля е възприел лично отказа на Ц. да се подпише на съставения му акт, Х. се е подписал като свидетел на този отказ.

В качеството на свидетел в съдебно заседание е разпитан и водения от жалбоподателя П.П.. От показанията на П. се установява, че същия е приятел на жалбоподателя. Той твърди, че същата вечер е бил заедно с жалбоподателя, че към 1.30 часа в дома на Т. отишъл И. и го взел, че имало купон до оранжерията и те двамата тръгнали с колата, която И. карал.

Свидетеля П. заявява, че чул „бурканите“ и веднага излязъл, че видял на ъгъла колата и как И. в движение слиза от колата и прескочил оградата, а колата се блъснала в едно кошче, че полицаите спрели веднага, че от дясната врата слязъл Т., като единият му казал да ляга на земята, а другия тръгнал да гони И.. Заявява, че на Т. му сложили белезници, като даже полицая с крака му скочил на гърба и че на другия ден с Т. ходили в полицията, като самия П. влязъл и дал обяснения какво е видял. Свидетелят заявява, че сам е отишъл в полицията, защото Т. му казал, че са му взели книжката, а пък той не е карал и свидетеля е видял какво е станало.

В показанията си св. П. първо заявява, че един полицай е тръгнал да гони И., а след това казва „може И. да е напуснал автомобила преди да дойде полицейският автомобил и без да го видят от там и прави извода, че „…е възможно да не са го видели“. Буди недоумение тогава, в случай, че полицаите не са видели И., как тогава единият от тях е тръгнал да го гони.

Веднъж свидетелят твърди, че са го видели и полицай тръгнал да го гони, а след това в противоречие с това заявява, че може И. да е напуснал автомобила преди това, без да го видят полицаите. Очевидно е, че с показанията си св. П.

4 желае да услужи на своя приятел – жалбоподателя.

Съдът дава вяра на показанията на свидетелите Г., К. и Х., които са изпълнявали служебните си задължения, без родство или приятелство са с жалбоподателя и не са заинтересовани по какъвто и да било начин от изхода на делото. За полицейските служители е без значение дали Ц. или Р. е извършил нарушението, тъй като и двамата са еднакво отдалечени от тях и няма причина, в случай, че са възприели друг водач, който са гонили и са установили, че Р. е управлявал автомобила да съставят акт на него, а не на жалбоподателя. И двамата свидетели Г. и К. са участвали в полицейското преследване на автомобила и са категорични, че не са изпускали от полезрението си автомобила и не са видели друго лице да слиза от автомобила след блъскането му в контейнера за смет, нито са гонили друго лице, освен жалбоподателя. В случай, че жалбоподателя е излязъл от автомобила и е стоял до него няма причина същия да бъде гонен от единия от полицаите и да бъде прилагана по отношение на него помощ на технически средства. И двамата полицаи не са видели друго лице да побягва от автомобила, нито пък някой от тях е гонил друг, освен жалбоподателя. И двамата полицаи, в качеството си на свидетели заявяват, че жалбоподателя е слязъл от дясната врата на автомобила и, че същия е отричал управлението, но не е посочил друго лице, което да е управлявало автомобила. При положение, че жалбоподателя в жалбата по настоящото дело сочи, че това лице е бил И.Р., буди недоумение защо не е отговорил на зададения му логичен въпрос кой е шофирал, след като твърди, че не е той и никое друго лице, не е установено от полицаите нито да слиза от автомобила, нито да е там на около.

Свидетелят П. също заявява, че И.Р. е управлявал автомобила, но въпреки заявеното от него приятелство и твърдението, че е дал веднага показания в полицията, където се е явил сам, защото жалбоподателя го е помолил, той също не е посочил пред полицаите, че е видял И.Р. да управлява автомобила, с оглед проверка на тези твърдения и обстоятелства.

Действията на полицейските служители са логични, последователни и в съответствие с конкретните им задължения и правомощия. Както бе посочено по-горе за същите е без значение кое е лицето, което е управлявало автомобила и след като същите са последвали автомобила със светлинен и звуков сигнал, след като не са го изпускали и за момент от полезрението си и 5 след като са успели да хванат извършителя, след установяване на самоличността му са предприети и съответните действия по извършване проверка на автомобила /по думите на св. Г. – евентуално за оръжие или други предмети и/или лица/, по извършване проверка на хванатия нарушител, след което и в съответствие с правомощията си, съответния полицейски служител е съставил акт на установеното лице. В случай, че пред тях е било заявено от жалбоподателя или неговия приятел св. П., че друго лице е било водач на автомобила, или ако същите са възприели и друго лице, било в автомобила, което да е избягало от автомобила и да е „гонено“ от единия от полицаите, полицейските служители са щели да предприемат и съответните действия по установяване кое е конкретното лице, управлявало автомобила и извършило нарушението по ЗДП. След като е било установено едно единствено лице, което да е било в автомобила, независимо от коя врата на автомобила е излязло лицето и след като това лице е направило опит да избяга от полицаите след слизането си от автомобила, напълно логичен е извода, че именно това е лицето, което е било водач на автомобила.