Решение № 21 от 18.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. М., 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева като разгледа докладваното от Аделина Тушева Търговско дело № 20261600900009 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 286 и сл. ТЗ.

Образувано е по искова молба на "И." ЕООД гр. С. срещу "В." ЕООД гр. М. , подадена на 23.12.2025г., първоначално пред Окръжен съд С.. По образуваното пред ОС С. т.д. № 74/2025г. е извършена двукратна размяна на книжа, като по възражение от ответника за местна подсъдност, делото е прекратено и изпратено на местно компетентния по седалище на ответника съд – Окръжен съд М..

В исковата молба от фактическа страна се твърди от ищеца, че страните се намират в търговски взаимоотношения, по силата на които ищецът извършва транспортни услуги на ответното дружество, изразяващи се в превоз на различни стоки по различни маршрути съгласно заявки от ответника. За периода 23.05.2025г.- 01.08.2025г. по заявка от ответника ищецът е извършил 12 броя транспортни услуги, за което са издадени фактури с дължимо на ищеца възнаграждение на обща стойност 69 338.90 лева . Твърди се , че всяка една от фактурите е съпроводена с международни товарителници, доказващи реалното извършване на услугата . Фактурите са приети от ответника без възражения и са заведени в счетоводството му, но въпреки многобройните разговори проведени между страните за уреждане на отношенията , дължимото възнаграждение не е платено. Единствено по отношение на Фактура № **********/28.05.2025г. на стойност 23469,96 лева има извършени частични плащания през месец август 2025г. на обща стойност 17 500 лева, като неплатения остатък е 5969.96 лева. Твърди се, че върху дължимата по фактурите цена ответникът дължи и обезщетение за забава в размерна законната лихва, считано от датата на падежа на всяка от фактурите до 29.10.2025г. - датата, предхождаща датата на предявяване 1 на молбата за обезпечение на бъдещ иск в съда -30.10.2025г. , което обезщетение е в общ размер 2551.15 лева.

При така поддържаните твърдения се иска от съда да постанови решение, с което ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 69 338.90 лева, представляваща неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги, обективирани във фактури , надлежно индивидуализирани в исковата молба, ведно с обезщетение за забава в размер на 2 551.15 лева, считано от падежа на всяко от задълженията до 29.10.2025г., ведно със законната лихва , считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира плащане на направените по делото разноски, включително и разноските по развилото се пред ОС С. производство по ч.т.дело № 65/2025г. с предмет обезпечение на процесните искове.

С подадения в срока по чл. 367 ГПК отговор на исковата молба ответникът В. ЕООД, представляван от управител П.В.Г. признава предявените искове по основание и размер за дължими, като прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение.

С допълнителната искова молба ищецът е поискал от съда да постанови решение при признание на иска, като му присъди направените по делото разноски с приложен списък по чл. 80 ГПК.

С допълнителния отговор ответникът изразява становище по претендираните за плащане разноски на ищеца, като поддържа възражението си за прекомерност и излага съображения относно разноските за обезпечителното производство.

С определение № 65/28.05.2026г. съдът е приел делото за разглеждане в закрито заседание по реда на чл. 376 ГПК, срещу което възражения от страните не са подадени.

С това определение съдът е приел, че предвид извършеното от ответника признание на предявените искове и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, то са налице предпоставките на чл. 237 ГПК за постановяване на решение при признание на иска, поради което и съдебно дирене не следва да се провежда.

Признанието на иска е процесуално действие на ответника , с което заявява, че се отказва от защита срещу иска, защото искът е основателен. Според чл. 237 от ГПК признанието на иска води до прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение с оглед признанието, при такова искане от ищеца. Това означава съдът да преустанови извършването на по-нататъшни действия по събирането и преценката на доказателствата, установяващи въведените твърдения, и да постанови съдебен акт, без да изследва основателността на иска и да прави собствени фактически и правни изводи по предмета на спора. Искът следва да бъде уважен така, както е предявен.

Предявените искове са с правно основание чл. 79,ал.1 ЗЗД и чл. 86,ал.1 ЗЗД във връзка с чл. 286 и сл. ТЗ. Исковете са допустими за разглеждане като претендираните суми са с основание търговски сделки- неплатена цена за извършени транспортни услуги, ведно с обезщетение за забавено изпълнение. Признанието е извършено от представляващия 2 ответното дружество управител, като признатите задължения за заплащане цена на извършени транспортни услуги по приложените с исковата молба фактури в общ размер 69 338.90 лева и на обезщетение за забавено изпълнение по всяка от фактурите в общ размер 2551.15 лева не са в противоречие със закона и добрите нрави. С отговора на исковата молба, с която ответникът признава предявените искове по основание и размер липса изрично признание, че горепосочените суми се дължат ведно със законна лихва, поради което и с решението по делото главницата по фактурите следва да се присъди ведно със законна лихва, считано от датата на исковата молба, тъй като съгласно чл. 86,ал.1 ЗЗД при забавено изпълнение на парично задължение се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва. Такава обаче не е дължима върху претенцията за заплащане обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено върху главниците по процесните фактури, тъй като между търговци лихва върху лихва се дължи само ако е изрично уговорена – чл. 294 ТЗ, а разпоредбата на чл. 10,ал.3 ЗЗД предвижда, че лихва върху лихва се дължи съобразно наредбите на БНБ, а такава приета от БНБ наредба липсва. С начисляване на законна лихва и върху мораторното обезщетение за забава, което е в размер на законната лихва би се стигнало до двойно плащане за едно и също неизпълнение.

С оглед горното и признанието на ответника искът за заплащане главницата следва да се уважи в предявения размер, ведно със законна лихва от датата на исковата молба, а искът за заплащане обезщетение за забава да се уважи в предявения размер, като в противоречие със закона мораторното обезщетение се претендира, ведно със законна лихва от датата на исковата молба.

По разноските :

При този изход на спора на основание чл. 78,ал.1 ГПК ищецът има право на заплащане на направените по делото разноски, включително разноските, които е направил в производството по ч.т.д. № 65/2025г. по описа на Окръжен съд С., по което по искане на ищеца е допуснато обезпечение на настоящите искове , заявени като бъдещи в обезпечителното производство с обща цена 71890.05 лева чрез обезпечителни мерки запор върху вземания във всички банкови институции в страната, клонове на чуждестранни банки в страната, платежни институции и дружества за електронни пари, както и запор на 4 МПС.

По исковото производство установените разноски на ищеца са 2875.60 лева платена държавна такса и 7692 лева платено с ДДС адвокатско възнаграждение. В обезпечителното установените разноски на ищеца са платена д.т. от 40 лева, както и 5580 лева адвокатско възнаграждение с ДДС. Претендират се за плащане и разноски , които ищецът е направил по налагане на обезпечителните мерки по изп.дело № 3572/2025г. по описа на ЧСИ М.И.- 540 лева такси и 2760 лева адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е оспорил с възражение за прекомерност разноските на ищеца за платено адвокатско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 78,ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за (един) адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди понисък размер на разноските в тази им част. Последователно в съдебната практика се приема, 3 че чл.78,ал.5 ГПК определя критериите, по които се преценява прекомерност на заплатено от страна по делото адвокатско възнаграждение и това са единствено действителната фактическа и правна сложност на делото.

При възражение от насрещната страна , която дължи разноски с оглед изхода на спора, за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение , съдът е задължен да извърши преценка съответства ли това възнаграждение на действителната фактическа и правна сложност на спора, на обема и съдържанието на предоставените от адвоката правна защита и съдействие, като съгласно чл. 36,ал.2 вр. с ал.1 от Закона за адвокатурата възнаграждението се заплаща на адвоката за положения от него труд и трябва да е справедливо и обосновано по размер. Определените в Наредба № 1/2004г. на ВАС възнаграждения служат само за ориентир и не са задължителни за съда. Преценявайки фактическата и правна сложност на спора според съдебната практика, включително и посочените в §1а от Наредбата критерии , съдът приема, че настоящият спор не се отличава нито с фактическа , нито с правна сложност. По делото не е спорно между страните, че процесните суми с основание договори за транспортни услуги са дължими като е налице неизпълнение на договорно задължение и ответникът дължи с оглед чл. 79,ал.1 ЗЗД изпълнение, ведно с обезщетение за забава. Вида на сключените между страните договори не обосновава правна сложност, нито е налице фактическа такава. Процесуалните действия извършени от адвокат С. са подаване на искова молба, допълнителна такава, като не се е налагал отговор на възражения на ответника предвид извършеното признание на исковете.

Допълнително проучване на фактите при подаване на исковата молба не се е налагало предвид обстоятелството, че по обезпечителното производство са твърдените и обосновани същите факти, основание на предявените искове. Делото е разгледано в закрито заседание .

Размерът на платеното възнаграждение от 6410 лева е обоснован единствено с материалния интерес по спора и разпоредбата на чл. 7,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, който размер предвид гореизложеното съдът намира за прекомерен , поради което и намалява същия с 1/2 като приема за обоснован и разумен размер на дължимо с оглед фактическата и правна сложност на спора адвокатско възнаграждение от 3205 лева, което се дължи ведно с ДДС или ответникът следва да заплати на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3846 лева с ДДС.

По обезпечителното производство платеното възнаграждение е 5580 лева с ДДС или 4650 лева без ДДС. Като ориентир съгласно чл. 7,ал.7 от Наредба № 1/2004г. размерът на възнаграждението в производство по обезпечаване бъдещ иск с оглед материалния интерес / цената на исковете за парични вземания/ е 3525.60 лева . Обезпечителното производство е едностранно, като спорния му характер се проявява при обжалване определението, с което е допуснато обезпечение, данни за което по делото няма. Платеното възнаграждение от 4650 лева без ДДС за подаване молба за допускане обезпечение на бъдещи искове се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на обезпечителното производство и следва да бъде намалено до размер 3000 лева без ДДС, като на ищеца се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство в размер на 3600 лева с 4

ДДС.

Изпълнителното производство по налагане на обезпечителните мерки като продължение на обезпечителното производство не обосновава фактическа и правна сложност, поради което и платеното в това производство от ищеца адвокатско възнаграждение от 2760 лева с ДДС или 2300 лева без ДДС е прекомерно и следва да се намали до 550 лева без ДДС, за което съдът съобрази и чл. 10,т. 1 и т. 4 от Наредба № 1/2004г. за възнагражденията за адвокатска работа. На ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение за изпълнителното производство в размер на 660 лева с ДДС.