Определение № 812 от 02.10.2023, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 812 гр. Перник, 02.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА ЗАРКОВА

Въззивно частно гражданско дело № 20231700500608 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 - чл. 278, вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД против Разпореждане № 8841/10.07.2023 г. по ч.гр. д. № 2962/2023 г. на Районен съд - Перник, в частта, с която частично е отхвърлено заявлението по чл. 410 ГПК срещу Е. К. С. за вземане за договорно възнаграждение в размер на 2 100,87 лева, дължимо за периода от 25.03.2022г. до 05.04.2023г.

Съгласно чл. 413, ал.2 ГПК не е връчван препис от частната жалба на длъжника.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на жалбоподателя, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Ч.гр.д. № 2962/2023 г. на Районен съд - Перник е образувано по заявление от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Е. К. С., за сумата от 4516.75 лева - остатъчна неплатена главница; ведно със законна лихва от датата на заявлението до окончателното плащане; договорно възнаграждение в размер на 2100.87 лева дължимо за периода от 25.03.2022 г. до 05.04.2023 г.; 1073.11 лева неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст”; 1980.55 лева неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси”; 30.00 лева неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 537.16 лева – лихва за забава за периода от 26.07.2021 г. до 05.04.2023 г. (датата на предсрочна 1 изикуемост); 254.68 лева законна лихва от 05.04.2023 г. (датата на предсрочна изикуемост) до 27.06.2023 г., както и законна лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Към заявлението са представени: Договор за потребителски кредит, общи условия към кредита, погасителен план, Анекс 1 и Анекс № 2.

Заявлението е отхвърлено от Районен съд – Перник в обжалваната част по подробни мотиви, като отбелязва, че уговорката за договорно възнаграждение, е нищожна поради противоречие със закона и с добрите нрави.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК предвижда възможността съдът да откаже издаване заповед за изпълнение, поради противоречие на закона и добрите нрави, като по този начин гарантира в пълна степен правата на потребителя като прехвърля тежестта на кредитора да установи съществуване на вземането си в осъдително исково производство. В подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл.

411, ал. 2, т. 3 от ГПК, според която съдът следва да откаже издаване на заповед за изпълнение, ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. С оглед на това, възраженията в жалбата в противен смисъл са неоснователни.

Въззивният състав намира за правилен извода на първоинстанционният съд, относно вземането за сумата от 2100.87 лева дължимо за периода от 25.03.2022 г. до 05.04.2023 г., представляващо договорно възнаграждение. Видно от съдържанието на договора, договорното възнаграждение което се претендира, не е посочено изрично в процесния договор за потребителски кредит, а е предвидено като задължение на кредитополучателя в Общите условия към договора, но не чрез посочване на общия му размер, а само като е определен начинът, по който се изчислява размера му – на база лихвения процент по договора. Поради това, договорното възнаграждение има характер на договорна лихва и следва да е съобразена с чл.19 ал.4 ЗПК. В договора за потребителски кредит са посочени само абсолютни стойности на лихвения процент по заема, ГПР на заема и общата дължима сума по кредита, но не е описана методиката на формиране на ГПР, а именно какви компоненти се включват в него, както правилно е посочил заповедния съд. При липса на яснота, кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, поради което е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК относно претендираното договорно възнаграждение.

В останалата отхвърлителна част разпореждането на първоинстанционният съд изрично се посочва от жалбоподателя, че не се обжалва, поради което е влязло в сила.

2

При анализа на изложеното в заявлението заемно правоотношение се установява, че с оглед качеството на кредитополучателя-физическо лице по своята правна характеристика отговаря на договор за потребителски кредит, при което освен нормите на Закона за потребителския кредит и ЗЗД и с оглед качеството на кредитополучателя на "потребител" приложимите норми са и тези на Закона за защита на потребителите съгласно чл. 24 ЗПК, във вр. чл. 143 - 148 ЗЗП, като чл. 146, ал. 1 ЗЗП прогласява неравноправните клаузи за нищожни, поради пряко противоречие с императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба в икономическо отношение страна.

Правилно съдът е приел, че договорното възнаграждение, което претендира, има характер на договорна лихва, поради което размерът на същото не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Доколкото липсва яснота относно методиката на формиране на ГПР, правилно съдът е приел, че кредитополучателят е въведен в заблуждение относно реалната цена на кредита, поради което клаузата противоречи на разпоредбите на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК и същата се явява нищожна.

В съответствие със закона РС е отказал издаване на заповед за изпълнение за вземанията, предмет на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 8841/10.07.2023 г. по ч.гр. д. № 2962/2023 г. на Районен съд - Перник в обжалваната част.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3