Акт № 472 от 10.11.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- 549/2026
- Подписан
- 10.11.2026
Цитирани разпоредби
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 19, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 472 гр. София, 10.11.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Г.ев
Л. М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Г.ев Въззивно гражданско дело № 20261800500549 по описа за 2026 година
С Решение № 55 от 28.02.2026 г. по гр.д. № 545/2025г. на РС- Самоков е отхвърлен предявеният от О. В. Д. срещу К. В. Г. иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на собствената на ответника ½ идеална част от съсобствен между страните недвижим имот, а именно: еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Самоков, одобрени със Заповед № РД-18- 3/27.01.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 68 кв.м., брой етажи: 1 (един), с адрес на сграда: гр. Самоков, ул. „Петър Берон“ № 16, с предишен идентификатор: ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, обективиран в сключеното между страните споразумение от 05.09.2018 година.
Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на О. В. Д. срещу горното решение.
Жалбоподателката счита решението за незаконосъобразно, неправилно, необосновано и немотивирано, както и постановено при допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, поради което моли съда да го отмени. Описва фактическата обстановка по делото. Споделя голяма част от мотивите на районния съд, вкл. че общата воля на страните в процесното споразумение е насочена към уреждане на въпроса за съсобствеността им върху процесната сграда, възникнала на основание наследствено правоприемство, като страните са договорили правото на ищеца да поиска от ответника заедно да продадат съсобствената им сграда на трето лице или при сбъдване на допълнително условие - построяване от ответника на нова жилищна сграда, страните са уговорили възможността ищецът да 1 поиска да изкупи идеалната част на ответника и да стане изключителен собственик на цялата сграда. Цитира избрани клаузи от това споразумение.
Оспорва извода на районния съд, че от уговорените в споразумението клаузи не може да се обоснове извод за наличие на постигнато съгласие за сключване на конкретен окончателен договор за покупко- продажба, по който да са ясни страните купувач и продавач и те съответно да са ищецът и ответникът в производството. Оспорва и извода му за липса на съгласие между страните по отношение на предмета на бъдещата сделка (имот и цена), като счита, че няма изложени мотиви във връзка с този извод. Акцентира върху факта, че К. В. Г. е изградила нова жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор ***, поради което и на основание чл. 6 от споразумението О. В. Д. е изпратила на К. В. Г. уведомление, с което е заявила, че иска да изкупи за сума в размер на 22150 евро притежаваната от К. В. Г. идеална част от правото на собственост от сграда с идентификатор ***, и я е поканила да се яви на 04.04.2025г. при нотариус Магдалена Хаджиангелова за сключване на окончателния договор. Подчертава, че Г. не била възразила срещу предложената й от Д. продажна цена в тридневния срок, предвиден в чл. 2, ал.
1 от споразумението, откъдето прави извод, че е приела тази цена, а отговорът, с който заявява, че не приема така предложената цена е изцяло ирелевантен, доколкото е подаден след изтичане на тридневния срок за оспорване на цената, предвиден в чл. 2. ал. 1 от споразумението. Намира за доказано, че със споразумението от 05.09.2018г. между страните е сключен предварителен договор за покупко- продажба на идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот, като това споразумение съдържа уговорки относно всички съществени условия на окончателния договор, вкл. неговия предмет и страни. Прави извод, че към 04.02.2025г. всички условия на сключения между страните предварителен договор за покупко- продажба на недвижим имот са били вече фиксирани, както следва: страни - К. В. Г. - продавач и О. В. Д.- купувач; предмет- ½ идеална част от правото на собственост върху сграда с идентификатор ***; продажна цена - 22150 евро; дата, място и час за сключване на окончателния договор- 04.04.2025г., в 13.00ч. при нотариус Магдалена Хаджиангелова. Изразява несъгласие с решаващия извод на РС- Самоков, че представените по делото документи не установявали наличие на предварителен договор за покупко-продажба, волеизявлението на ищеца, обективирано в изпратената до ответника нотариална покана, представлява оферта по смисъла на чл. 13 от ЗЗД, която не била приета от насрещната страна. Изразява становище, че уведомлението по чл. 1, ал. 3 от споразумението досежно продажната цена има правно действие, различно от това, предвидено в чл. 13 от ЗЗД, а именно – че стабилизирането на продажната цена, предложена от ищеца, не се нуждае от изрично приемане от ответника, а е достатъчно само ответникът да не възрази срещу предложеното му цена в тридневен срок от получаване на уведомлението. Моли съда да отмени обжалваното решение и да обяви за окончателен сключения със споразумение от 05.09.2018г. с нотариална заверка на подписите между К. В. Г. О. В. Д. предварителен договор за покупко-продажба на ½ идеална част от правото на собственост върху сграда с идентификатор *** по КККР на град Самоков за продажна цена в размер на 22150 евро. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор, с който въззиваемата оспорва жалбата. Счита, че договорът, на който се позовава насрещната страна, категорично не представлява предварителен договор за покупко - 2 продажба и не отговаря на условията и реквизитите на договор по чл. 19 от ЗЗД. Сочи, че със сключеното между страните споразумение същите са се договорили, след пет годишен срок да продадат съсобствения си недвижим имот по актуална пазарна цена, а вместо това, след повече от шест години О.
В. Д. решила самата тя да изкупи от сестра си имота по цена, каквато тя определи. Счита, че по този начин се изменят всички клаузи на договора от страна на О. Д. и същата няма основание да се позовава на него. Подчертава, че съгласно споразумението О. Д. се задължава да намери купувач на процесния имот, да договори продажна цена и да уведоми писмено ответницата К. Г., но това не е направено след изтичане на петгодишния срок и едва на 30.01.2025г. Д. си променя решението, като заявява, че желае лично да закупи съответната 1/2 ид.ч., на която самоволно и еднолично определя пазарна цена, без да е представила пазарна оценка на имота, която да подлежи на проверка или коментар - в нарушение на договорните условия и разпоредби в чл. 2 и 3 от сключеното между страните споразумение.
Въззиваемата оспорва изложените в исковата молба твърдения, че това споразумение обвързва страните и има силата на предварителен договор, тъй като то не посочва ясно страните по договора, предмета на бъдещата сделка, договорена продажна цена, както и определен краен срок за сключване на окончателния договор. Подчертава, че в споразумението няма клауза, съгласно която страните да са се договорили да прекратят съсобствеността като извършат сделка помежду си. Намира, че изготвената и изслушана съдебно - техническа експертиза по делото е неотносима към правния спор. Моли съда да остави без уважение въззивната жалба и потвърди решението РС- Самоков.
Претендира разноски.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката се представлява от адв. Д., който поддържа въззивната жалба. Моли съда да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, и да обяви за окончателен процесния предварителен договор. Претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК. Препраща към аргументите във въззивната жалба, както и в хода по същество пред първата инстанция.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата страна се представлява от адв. Г., която поддържа отговора, оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение, като потвърди решението на РС – Самоков по изложените в отговора съображения. Представя допълнителни писмени бележки, с които възпроизвежда основните съображения от отговора на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в първоинстанционното производство доказателства, е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В хода на производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалвания съдебен акт, а по допустимостта - в 3 обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
І. По валидност
Обжалваното в настоящото производство съдебно решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия, а формираната от последния воля е ясно и разбираемо формулирана.
ІІ. По допустимост
Решението е и допустимо, тъй като е постановено при наличие на положителните и липса на отрицателни предпоставки за упражняване на правото на иск, а първоинстанционният съд се е произнесъл по действително предявения такъв.
ІІІ. По същество
Предявен е иск с правна квалификация чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
За уважаването му е необходимо да се установи наличие на предварителен договор, който:
1. Да е в писмена форма, доколкото окончателният договор следва са се сключи във формата на нотариален акт;
2. Да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор, както следва: точна индивидуализация на страните, с ясно посочване, кой е продавач и кой е купувач; точна индивидуализация на обекта (респ. точен размер на идеалните части); цена или напълно ясен и еднозначен механизъм за определянето ;
3. Да съдържа изрично задължение за страните да сключат окончателен договор при тези условия.
Само съвкупното наличие на горните предпоставки позволява, в случай на уважаване на иска, съдът да възпроизведе съдържанието на окончателния договор в съдебното решение по иска по чл. 19 от ЗЗД.
По тези въпроси настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на районния съд и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
В допълнение, както и в отговор на наведените във въззивната жалба доводи, съдът излага следните съображения.
Неоснователно жалбоподателката счита, че в случая страните са обвързани от предварителен договор, сключен със споразумението от 05.09.2018г. между тях с нотариална заверка на подписите, и съдържащ съществените уговорки на окончателен договор за покупко- продажба.
Противно на поддържаното от нея, съдържащата се в чл. 6 от споразумението формулировка „…О. В. Д. има право да поиска от К. В. Г. да изкупи по пазарни цени притежаваните от последната идеални части от правото на собственост от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***“, не представлява съгласие за окончателен договор и не 4 обвързва страните със задължение да сключат такъв. Така формулиран, текстът на споразумението урежда само бъдеща потенциална възможност при настъпване на определени условия и в зависимост от волята на една от страните по него. Поради това, този текст може да се приравни на рамково съглашение или на опционна клауза (право на избор на една от страните) или на документирани преддоговорни отношения, но не и на предварителен договор по смисъла на чл. 19 от ЗЗД.
Освен това, процесното споразумение не индивидуализира в достатъчна степен предмета на бъдещата сделка. Съществен проблем на индивидуализацията е това, че не е изяснен обектът, идеални части от който ще бъдат предмет на сделката. В споразумението се визират „идеални части от правото на собственост от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***“ (без дори да се посочва този обект), а ищцата претендира за сключване на окончателен договор за ½ ид.ч. от цялата сграда с идентификатор ***. При това несъответствие съдът намира, че съдържанието на споразумението не подкрепя претенцията на ищцата. Освен това не става ясно, какви точно идеални части и от кой обект следва да се прехвърлят, а това поставя съда в обективна невъзможност да постанови решение, което да замести окончателния договор. В такава хипотеза съдебната практика приема, че когато имотът или обектът не са достатъчно индивидуализирани, искът по чл. 19 от ЗЗД е неоснователен (Решение № 16 от 31.01.2008 г. на ВКС по търг. д. № 649/2007 г., II о., ТК).
Разпечатката съдържа 39 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/6ebe4029-e87a-46e8-bbf9-5926a0f1c004