Определение № 9306 от 08.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9306 гр. София, 08.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело № 20251110156440 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на И. Т. Д., извършено със заповед № У-454/03.11.2025 г., за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „старши юрисконсулт“ и за осъждане на „Валтех България“ ЕАД да заплати на ищеца сумата от 11 810,84 евро (с левова равностойност 23 100 лв.), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 05.11.2025 г. до 05.11.2026 г., както и евентуален иск с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 1969,48 евро (с левова равностойност 3850 лв.) – обезщетение за неспазен срок на едномесечно предизвестие.

Ищeцът твърди, че въз основа на безсрочен трудов договор от 29.11.2024 г. е заемал длъжността „старши юрисконсулт“, при пълен работен ден и месечно трудово възнаграждение в размер на 3850 лв., при „Кин енд Карта Сървисис България“ ЕООД, което се е вляло в ответното дружество „Валтех България“ ЕАД (работодател приобретател по смисъла на чл. 123 КТ) на 11.03.2025 г. В резултат на придобиването ответникът взел решение за преструктуриране на бизнеса си в България, поради което пристъпил към съкращаване на щата за множество позиции. В началото на м. август 2025 г. ищецът бил уведомен устно за предстоящото му уволнение, като му било обяснено, че ще му бъде отправено тримесечно предизвестие, въпреки че в трудовия договор бил предвиден 30дневен срок на предизвестието. Въпреки това, на 26.09.2025 г. ищецът получил имейл на служебната си електронна поща от ръководителя на отдел „Човешки ресурси и Култура“, с който му било отправено двумесечно предизвестие, с ефективна дата на прекратяване найкъсно до 04.11.2025 г. Ищецът поддържа, че така отправеното предизвестие не отговаря на изискването за писмена форма, доколкото било отправено в електронна форма без служителят да е изразил съгласие да бъде адресат на електронни изявления, а освен това не било отправено от лице, на които са делегирани правомощия да прави такива изявления от името на работодателя. Поради това ищецът счита, че работодателят не е спазил уговорения в трудовия договор едномесечен срок на предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение по силата на атакуваната заповед № У-454/03.11.2025 г., връчена му на 04.11.2025 г., за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 1

К Т - поради съкращаване в щата, считано от 05.11.2025 г. Излагат се твърдения, че със заповедта на ищеца била връчена сравнителна таблица на служителите и протокол за решения на комисията по подбор на персонала, за извършването на който той не бил уведомен. Излагат се подробни съображения за незаконосъобразност на подбора, както следва: същият бил извършен от лица, част от които не са работили с ищеца и нямат преки впечатления за работата му; един от членовете на комисията заемал същата длъжност като ищеца, което компрометирало процеса на оценяване; сравнителната таблица била попълнена от лице, работещо във Валтех СЕ (Люксембург), което обстоятелство, според ищеца, сочи на предварително взето решение за съкращаването му по причини, извън професионалните му умения; посочената сравнителна таблица не съответствала на критериите по чл. 329 КТ; подборът не бил извършен между всички лица с длъжности, сходни на заеманата от ищеца.

Оспорват се поставените от работодателя оценки по различните показатели, посочени в сравнителната таблица, като се счита, че подборът е изготвен на база на субективни предпочитания към главния юрисконсулт на корпоративната група, като е даден приоритет на служителите, придобили образованието си извън България, въпреки че за заемане на длъжността такива изисквания не са били налице. Поради това се иска отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира се и обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за период от шест месеца, като се сочи, че последният пълен отработен месец преди уволнението е м. октомври 2025 г. При условията на евентуалност, при отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ се претендира обезщетение за неспазен срок на едномесечното предизвестие.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че в случая е налице реално съкращаване на щата, доколкото работодателят е взел решение за съкращаване на щата и е извършил подбор на основание чл. 329 КТ въз основа на обективни показатели за оценка съобразно законоустановените критерии – професионална квалификация (образование и допълнителни квалификации по длъжността) и начин на изпълнение на работата (ефективност и ниво на изпълнение). Излагат се съображения, че за подбора е била изготвена сравнителна таблица, която за всяка длъжност се е попълвала от непосредствения ръководител на съответния служител и/или от ръководителя на проекта, по който служителят последно е работил, като след попълване на таблицата комисията се е съвещавала и е взела решенията кои служители да бъдат съкратени. Сочи се, че ищецът е събрал по-малко точки в сравнение с другия служител, заемащ същата длъжност, доколкото преди съкращението на щата са съществували две щатни бройки за длъжността „старши юрисконсулт“, като една от тях е била съкратена с влизането в сила на новото щатно разписание от 17.07.2025 г. Поради това се счита, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ са неоснователни.

Ответникът излага подробни твърдения относно естеството на длъжността на ищеца и основните му задължения, като акцентира на обстоятелството, че спрямо вътрешната организационна структура на правния отдел същата е „старши правен анализатор на договори“ и е пряко подчинена на „старши мениджър търговско право“. Твърди, че заемащата тази длъжност служителка е участвала в комисията по подбор. Излагат се твърдения относно извършваните от ищеца дейности, както и относно липса на определен набор от умения, поради които не е извършвал функциите, свързани с правен анализ на Рамкови споразумения за услуги (M SA). По отношение на твърденията за неспазено предизвестие се сочи, че още на 05.08.2025 г. на служителя е обяснена необходимостта от преструктуриране, когато било отправено устно предизвестие, потвърдено с писмено такова от 26.09.2025 г., доколкото писмената форма се смята спазена със съставяне на електронен документ, какъвто е изпратеният до ищеца имейл, съдържащ изявление за отправяне на предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от лице с работодателски правомощия Сочи се, че този удължен период е бил предоставен на ищеца, за да има 2 възможност да си намери нова работа, а предвиденият в трудовия договор срок на предизвестието е 30 дни. Поддържа се, че срокът на предизвестие е спазен. Работодателят излага подробни доводи за законосъобразност на извършения подбор, сочейки, че липсва законово изискване членовете на комисията по подбор да са работили с участващите в подбора служители, оспорва твърденията за субективност на комисията и поддържа, че са спазени всички изисквания на чл. 329 КТ, в която връзка дава разяснения относно оценяването на двамата съпоставени служители – И. Д. и Елица Манева. Счита се, че сочените от ищеца лица Росен Манчев и Никола Саранов са заемали длъжности с коренно различни отговорности, поради което не е следвало да участват в подбора за длъжността „старши юрисконсулт“. По тези съображения се отправя искане за отхвърляне на предявените искове.

По разпределяне на доказателствената тежест:

По искa с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение през сочения от него период, както и прекратяването на същото, считано от сочения от него момент и по силата на заповедта, която оспорва.

В тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи, че в обективната действителност са се осъществили всички законоустановени предпоставки за възникване на субективното му потестативно право едностранно да прекрати трудовото правоотношение, а именно: 1/ съкращаването на длъжността или на съответната щатна бройка, т. е. на трудовите задължения, които тя включва, да е реално; 2/ моментът на уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното и фактическо съкращаване на щата; 3/ компетентният орган да е взел по надлежен ред решение за съкращаване на щата; 4/ работодателят да е извършил подбор по реда на чл. 329, ал. 1 КТ, в случай че се съкращават една или няколко от съществуващите в щата няколко на брой еднородни длъжности (трудови функции), без да се премахва длъжността като цяло.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че при наличие на предпоставките за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трудовото правоотношение между страните няма срочен характер.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ:

В тежест на ищеца е да докаже, че е останал без работа за сочения период, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен отработен месец преди уволнението, започването на работа при друг работодател, в случай че твърди това, както и размера на получаваното при него брутно трудово възнаграждение.

По иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ

В тежест на ищеца е да установи, че трудовият договор е прекратен по силата на 3 отправено от работодателя предизвестие за прекратяване на трудовия договор, срока на договореното предизвестие, размера на неспазения от страна на работодателя на срок на предизвестието, размера на брутното трудово възнаграждение на служителя.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване по делото следва да се отделят обстоятелствата относно наличието на съществувало между страните трудово правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „страрши юрисконсулт“, като със заповед № У-454/03.11.2025 г. същото е било прекратено, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата, считано от 05.11.2025 г.

По доказателствените искания на страните:

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети.

Исканията на ищеца по реда на чл. 190 ГПК от т. 2.1-4 и 2.7 от исковата молба следва да се оставят без уважение, тъй като ответникът вече е представил част от посочените документи, а за друга част сочи, че не разполага с тях. Съдът намира исканията по чл. 190 ГПК по т. 2.5 и 6 от исковата молба за неотносими към предмета на спора, поради което също следва да бъдат оставени без уважение.

На ответника следва да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване на сочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

Съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните са налице пречки по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК, доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание.

Така мотивиран и на основание чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.06.2026 г. от 13:30 часа, за която дата и час страните да бъдат призовани.

ДОКЛАДВА делото съобразно изложеното в мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел при режим на довеждане от ответника за установяване на сочените в отговора на исковата молба обстоятелства.