Решение № 169 от 19.11.2021, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 169 гр. С.З., 19.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско дело № 20215500501523 по описа за 2021 година

Производството е на основание чл.258 и сл. от ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от Р. Г. СТ., чрез адв.

Н.Л. от САК против решение № 260382 от 26.04.2021 г., постановено по гр.дело № 3996/2020г. по описа на Старозагорски районен съд.

Въззивникът, чрез процесуалният си представител обжалва постановеното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока. Сочат, че при постановяването му първоинстанционният съд не е взел предвид нито един от посочените мотиви.

Претендират изцяло за отмяна на първоинстанционното решение, като вместо него бъде постановено друго, с което бъдат уважени, като основателни и доказани предявените от въззивника искове. Претендира се присъждане на въззивника на разноските по делото.

Молят, предвид оказаната безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице на адв.Н.Л. да бъде присъдено адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на 1652 лева или такова определено от съда поради липса на договор между упълномощителя и пълномощника съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.78, ал.5 ГПК, вр. чл.36 от ЗА, вр. чл.38, ал.2 от ЗА, вр.чл.7, ал.2, т.4 от наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Доказателствени искания не са направени.

1

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от Р.Т.*“ ЕАД, гр.Р., със седалище и адрес на управление: област С.З., община Р., с.М., представлявано от инж.Т.Ж.К., чрез юриск.И.П., в който оспорва изцяло, като неоснователна въззивната жалба, с която са отхвърлени предявените искове.

Претендират потвърждаване на първоинстанционното решение, като правилно, обосновано, с оглед събраните по делото доказателства и постановено в съответствие с материалния закон. Излагат подробни съображения в същия писмен отговор.

Претендират присъждане на направените по делото разноски пред въззивната инстанция.

Доказателствени искания не са направени.

ТРЕТОТО ЛИЦЕ ПОМАГАЧ- ЧСИ М.Т. твърди, че изпълнително дело с № 2012**0400037 е образувано на 26.01.2012г. Поканата за доброволно изпълнение била получена от длъжника на 14.02.2012г. По делото са извършвани през годините неколкократни разпределения на постъпващите суми по запори на трудово възнаграждение на длъжника, предвид няколкото присъединени взискатели и недостатъчността на сумата да покрие вземанията на всички кредитори. Всички предходни разпределения по делото не са били обжалвани, влезли са в сила и сумите по тях са разплатени на конституираните в изп. процес взискатели.

След извършената служебна проверка по реда на чл.267, ал.1 от ГПК във връзка с чл.260 и чл.261 от ГПК съдът намира въззивната жалба за допустима и редовна, поради което следва да се произнесе и по нейната материална основателност.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намери за установено следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 222, ал.3 от КТ, чл. 220, ал.1 от КТ, чл. 285 КТ и във връзка с чл.84 и чл.86 от ЗЗД.

Разгледана по съществото си въззивната жалба на жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана, поради следните съображения:

В първоинстанционното производство правилно е установена следната фактическа обстановка:

Въззивникът Р. Г. СТ. твърди в исковата си молба, че е бил в трудово правоотношение на основание писмен трудов договор с клон „Р.Т.-*“, ЕИК ********, при „М.М.-И.“ ЕАД, ЕИК ******. Върху трудовото му възнаграждение били наложени запори от органите по принудително изпълнение. Твърди, че на 20.08.2019 г. се пенсионирал с повече от 10 /десет/ години трудов стаж в ответното дружество.

Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, на служителя следвало да бъдат изплатени 6/ шест/ месечни трудови възнаграждения, а предвид Колективния трудов договор възнагражденията следвало да бъдат 10 /десет/.Ведно с последното трудово възнаграждение на 2

Р.С. следвало да бъдат изплатени:

1. обезщетение по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда - 33 811,95 лв.;

2. обезщетение за неспазено предизвестие - 2 254.13 лв.;

3. начисленията за безплатна храна - 24.00 лв.;

4. помощите за отопление - 834.16 лв.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който се оспорват предявените искове. Ответникът „Р.Т.-*“, с. М., клон на „Мини Марица- изток“ ЕАД, гр. Р. оспорва по основание и размер предявените от Р. Г. СТ. обективно съединени осъдителни искове и взема становището за неоснователност на същите искове.

Не се оспорва твърдението, че между въззивникът и ответното предприятие е съществувала трудово-правната връзка, която е била прекратена с Предизвестие, изх. № ЧР-01-378/09.07.2019 г. и Заповед под № 50/20.08.2018 г. на управителя на „Р.Т.-*“, с. М., поради придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от С., както и обстоятелството, че върху трудовото възнаграждение на въззивникът са били наложи запори от органи по принудително изпълнение.

Оспорват се всички изложени от ищеца твърдения, обосноваващи, че на Р. Г. СТ. не е било изплатено правилно и законосъобразно обезщетение по чл.

222, ал. 3 от Кодекса на труда /КТ/, обезщетението за неспазеното предизвестие, начисления за безплатна храна и помощи за отопление.

Видно от събраните по делото писмени доказателства страните не спорят, че въззивникът е работил по трудово правоотношение и че между въззивникът и ответното предприятие е съществувала трудово-правната връзка, която е била прекратена с Предизвестие, изх. № ЧР-01-378/09.07.2019 г. и Заповед с № 50/20.08.2018 г. на управителя на „Р.Т.-*“, с. М., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст от С., както и обстоятелството, че върху трудовото възнаграждение на въззивникът са били наложи запори от органи по принудително изпълнение.

Предвид наложените запори от частните съдебни изпълнители върху трудовото възнаграждение, получаваното от Р. Г. СТ. от ответното предприятие, работодателят законосъобразно и правилно е определил и изплатил процесиите парични суми, които са начислени с оглед на прекратяване на трудовото му правоотношение с „Р.Т.-*“, е. М., поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Няма спор също така по делото, че върху трудовото възнаграждение на Р. Г. СТ., получавано от „Р.Т.-*“, с. М. е имало и са наложени запори по изпълнителни производства, по които въззивникът се явява длъжник, а именно: изп. Дело под № 20178710400042 по описа на ЧСИ Яна Георгиева, peг.

№ 869 на КЧСИ. изп. дело № 20157660401029 по описа на ЧСИ Кръстьо Ангелов, peг. № 3

766. изп. дело № 20147650400209 по описа на ЧСИ Гергана Илчева, peг. № 765 на КЧСИ. изп. дело № 2013**0400373 по описа на ЧСИ М.Т.,

5. изп. дело № 2012**0401137 по описа на ЧСИ М.Т.,

6. изп. дело № 2012**0401136 по описа на ЧСИ М.Т.,

7. изп. дело № 2012**0400037 по описа на ЧСИ М.Т., с peг. №**.

(Приложения № 1-7 от отговора на исковата молба).

Спорно по делото се явява дали извършените удръжки от работодателя от трудовото възнаграждение на ищеца, с оглед на наложените запори от съдебните изпълнители, които са преведени по банкова сметка на ЧСИ, са правилни и законосъобразни. Също така, следва да бъде изяснено по делото дали работодателят е извършил плащане на процесиите суми (или на част от тях) в полза на ищеца. В тази връзка съдът възприема и излагат следните съображения:

Пред ЧСИ М.Т. е било образувано изпълнително дело с № 2012**0400037. На датата 01.02.2012 г. в „Р.Т.-*“, с. М. е било депозирано запорно съобщение по посоченото изпълнително дело, с изх. No 1186/27.01.2012 г. на съдебния изпълнител, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение, получаваното от Р. Г. СТ. от ответното предприятие. Впоследствие върху трудовото възнаграждение на работника били наложени още 6 запора по други изпълнителни производства.

Наложеният запор върху трудовото възнаграждение представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с което се забранява на третото задължено лице - работодател, да изпълнява на длъжника досежно секвестируемата част от трудовото му възнаграждение или всяко друго възнаграждение за труд - командировъчни, премии, допълнително материално стимулиране, извънреден или нощен труд и др. Размерът на постъпващите вноски от третото задължено лице-работодател може да варира според полученото от длъжника, като се определя по реда на чл. 446 ГПК.

Насочването на принудителното изпълнение към вземане за трудово възнаграждение се явява правомерно действие, допустимо съгласно чл. 450 и чл. 512 ГПК. Това вземане е частично секвестируемо, т.е. при налагането на запор, за да е законосъобразен същия, следва да обхваща само секвестируемата част. Видно от приложените запорни съобщения във всички било указано до трето лице - работодател „при запор върху трудовото възнаграждение удръжките се правят ежемесечно при спазване на правилата на чл. 446 ГПК.“.

От изложеното, въззивната инстанция счита, че наложените запори са били извършени законосъобразно от съдебните изпълнители, а и е нямало твърдения от страна на ищеца и въззивник за тяхната незаконосъобразност.

При наличието на наложени запори върху трудовото възнаграждение на 4

С., за работодателя е възникнало задължението по чл. 508 от ГПК и на основание чл. 508, ал. 3 от ГПК „Р.Т.-*“, с. М. като трето задължено лице, което не е оспорило задължението си, ежемесечно е превеждал^) по сметка на съдебния изпълнител секвестируемата част от възнаграждението, върху което бил наложен запор, съобразно размерите, посочени в чл. 446, ал. 1 ГПК.

Същественото в настоящия случай е това , че дължимата сума от ищеца по изпълнителните производства, по които има наложен запор върху трудовото възнаграждение, многократно надвишава претендираните процесни суми.

В процесния случай с трудовото възнаграждение на въззивника С. месец август 2019 г. са били начислени и изплатени следните суми:

1. индивидуалната месечна заплата - 180,41 лв., 2. прослуженото време 77,58 лв., 3. платения домашен отпуск - 1024,60 лв., 4. обезщетението при пенсиониране в размер на 33 811,95 лв., 4. неспазеното предизвестие от 2254,13 лв., 5. безплатната храна от 24,00 лв., и 6. помощи за отопление от 834,16 лв. и 7. допълнителното осиуряване 40 лв.

Видно от приложения фиш от самия ищец и въззивник сумата предоставена от минното дружество за допълнителното доброволно осигуряване е внесено по партидата на работника в посочено от него пенсионно-осигурително дружество, като съответно няма и претенция относно посоченото плащане.

Съгласно чл. 41 от КТД на основание чл. 285 от КТ работодателят осигурява безплатната храна и/или добавките към нея под формата на ваучерите за храна или в натура, а не под форма на парична сума.

Въззивникът е получил безплатна храна под формата на ваучери за храна на стойност 24 лв., с оглед на отработеното от него време за месец август 2019 г.

От приложената към отговора Разплащателна ведомост за ваучерите за месец 08.2019 г. (Приложение под No 9) е видно, че въззивникът е получил ваучерите за храната на стойност 24 лв. Също така, от приложения фиш за месец август на С. безплатната храна не е включена в сумата преведена на съдебния изпълнител, а е отразена като получена такава от ищеца. С оглед на което, тази претенция се явява неоснователна.