Решение № 4 от 23.02.2023, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Средец, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сирануш С. Артинян при участието на секретаря Маринка Ж. Маринчева като разгледа докладваното от Сирануш С. Артинян Административно наказателно дело № 20232170200001 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Е. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, № *** и адрес за призоваване: село Житосвят, община Карнобат, област Бургас, против Наказателно постановление № 22-0269-000342 от 06.12.2022г., издадено от М. З. Ч. – началник група на РУ Средец към ОД МВР Бургас, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

В жалбата се отправя искане за отмяна на наказателното постановление, тъй като същото било незаконосъобразно. Твърди се, че контролният орган неправилно и незаконосъобразно бил ангажирал административно – наказателната отговорност на жалбоподателя, тъй като в конкретния случай извършеното от него било несъставомерно поради липса на субективен елемент вина – респективно знание, че е осъществил състава на нарушение. Релевира се, че в чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането законодателят въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на пътното превозно средство.

Жалбоподателят излага, че законодателят бил предвидил административно наказателна отговорност на лице, което управлява нерегистрирано МПС или регистрирано, но без регистрационни табели, като в случая автомобилът бил регистриран и имал поставени регистрационни табели. П. счита, че в административното производство били допуснати съществени нарушения. При издаването на АУАН и НП не били спазени разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в тях не било направено пълно и точно описание на твърдените нарушения, както и на обстоятелствата, при които са били извършени, а в наказателното постановление не били посочени доказателствата, които го потвърждавали. Според жалбоподателя са налице предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като е налице маловажност на деянието, като неприлагането на тази разпоредба водело незаконосъобразност на административния акт.

1

В хода на проведеното открито съдебно заседание по делото жалбоподателят се явява лично и се представлява от упълномощения защитника адв.М. К., като заявяват, че поддържат жалбата. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендират се сторените в производството разноски. Представят се писмени бележки, в които се излагат подробни съображения относно това, че незаконосъобразно е ангажирана административно наказателната отговорност на жалбоподателя.

Административно наказващият орган не се явява и не се представлява по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите, възраженията на страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Свидетелят Д. К. К. – мл.инспектор в Зонално жандармерийско управление – гр.Бургас, спрял микробус „Форд Транзит“, който идвал от село Житосвят, на разклона за село Орлинци. Извършил проверка на шофьора - жалбоподателя П.. Документите му били изрядни. Автомобилът имал и регистрационни табели. После свидетелят К. поискал документите на автомобила и видял, че няма гражданска отговорност. Направил справка с дежурния в гр.Средец, при което се оказало, че автомобилът бил дерегистриран, тъй като били минали повече от два месеца. Предвид това поискал съдействие от РУ Средец, като дошли техни. Актосъставителят Н. А. Я. – мл.автоконтрольор в РУ Средец, в присъствието на свидетелите мл.инспектор Д. К. К. и мл.инспектор Т.Г., за така установено съставил АУАН № 317 и бл.№ 248798 от 23.10.2022г. на жалбоподателя Е. И. П., за това че на 23.10.2022г. в 17,30 часа в община Средец, път BGS 2050 – разклон село Орлинци, управлявал лек автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ А3436ВХ, собственост на К.Ю., ЕГН **********, като при проверка с ОДЧ и АИС /АНД се установило, че регистрацията на МПС – то била служебно прекратена по чл.143, ал.10 от ЗДвП на 11.10.2022г.

Управляваният от жалбоподателя автомобил автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ А3436ВХ, му бил предоставен да го кара от неговия собственик – свидетелят К.Ю.ов. В края на месец септември – октомври миналата година, Ю. не бил получавал съобщение, че регистрацията на автомобила била прекратена. Той не знаел, че регистрацията била прекратена, като разбрал за това обстоятелство когато спрели за проверка жалбоподателя Е.

П..

Въз основа на така констатираното нарушение в АУАН било издадено Наказателно постановление на 06.12.2022г., с което на водача П. била наложена глоба в размер на 200 лева и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 317 и бл.№ 248798 от 23.10.2022г., Наказателно постановление № 22-0269-000342/06.12.2022г., свидетелските показания на свидетелите и другите приобщени към доказателствата по делото писмени материали.

От правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок, считано от връчването на препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелно обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съставеният АУАН и обжалваното наказателно постановление отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административно наказващия орган следва от представената по делото 2

Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административно наказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения срещу него. По отношение на атакуваното наказателно постановление - същото съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя.

Нормата на чл.140, ал.1 от ЗДвП предвижда, че по пътищата отворени за обществено ползване се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставен на определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на пътната мрежа се допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Санкцията за нарушаване на тези изисквания е предвидена в чл.175, ал.3 от ЗДвП, съгласно която се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лева водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

От приобщените в настоящото производство доказателства се установи, че санкционираното лице е управлявало въпросния автомобил със служебно прекратена регистрация. Релевантно за съставомерността на деянието обаче е дали същият е знаел, че към 23.10.2022г. управлява превозното средство със служебно прекратена регистрация.

По делото не се спори и видно от АУАН и свидетелските показания на свидетеля Д. К.

К. – мл.инспектор в Зонално жандармерийско управление – гр.Бургас, е служебно прекратена регистрацията на процесния лек автомобил „Форд Транзит“, с рег.№ А3436ВХ , тъй като е без застраховка „Гражданска отговорност“ на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Съобразно тази разпоредба служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането , и се уведомява собственикът на пътното превозно средство, т.е. законодателят е въвел нормативно задължение за компетентния орган, при служебно прекратяване на регистрацията на това основание, да уведоми собственика на пътното превозно средство. В разглеждания случай не се твърди и не са представени доказателства да е е изпратено уведомление от Гаранционен фонд – София на собственика на процесното МПС относно обстоятелството, че няма действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“, както и че регистрацията на автомобила е прекратена от органите на Сектор Пътна Полиция при ОД МВР Бургас. Напротив – собственикът на автомобила не е бил уведомен за обстоятелството, че неговата регистрация е прекратена.

Въпросното уведомяване е част от състава на служебното прекратяване на регистрацията, защото законът изисква кумулативно наличие и на тази предпоставка. Такова изискване няма при други видове служебно прекратяване на регистрацията като например тази по чл.143, ал.15 от ЗДвП, което още веднъж идва да покаже, че законодателят отдава съществено значение на уведомяването на собственика за прекратената регистрация. Отделно от това водачът Е.

И. П. не е собственик на автомобила, предвид което не може да се вмени вина, била тя под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл. 140, ал.

1 от ЗДвП, доколкото няма данни по делото същият да е знаел, че автомобилът, който е управлявал е със служебно прекратена регистрация, поради липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Съобразно нормата на чл.53, ал.2 от ЗАНН наказващия орган следва да издаде наказателното постановление само ако е установено по безспорен начин извършването на 3 нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. В настоящото производство не е ангажирано нито едно доказателство, от което да се установи наличие на виновно поведение у дееца.

При така установените факти Е. П. не е осъществил състава на вмененото му нарушение от субективна страна по смисъла на чл.140, ал.1 от ЗДвП, с оглед на което неправилно е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност, на посоченото основание. Предвид това лицето неправилно е санкционирано, което от своя страна обуславя наличието на предпоставките за отмяна на оспорваното наказателно постановление.

По разноските:

Предвид изхода на спора, своевременното направено искане за присъждане на разноски от страна на жалбоподателя и доказателствата за направата им, такива му се дължат в размер на 500,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение изплатено в брой и обективирано в договор за правна защита и съдействие от 31.01.2023г., като ОД МВР Бургас следва да бъде осъдено да му ги заплати.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0269-000342 от 06.12.2022г., издадено от М. З. Ч. – началник група на РУ Средец към ОД МВР Бургас, с което на Е. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, № *** и адрес за призоваване: село Житосвят, община Карнобат, област Бургас, представляван от защитника адв.М. К., на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за това че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от ЗДвП – управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.

ОСЪЖДА ОД МВР Бургас, с адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“, № 46, да заплати на Е. И. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.“Люлин“, № *** и адрес за призоваване: село Житосвят, община Карнобат, област Бургас, представляван от защитника адв.М. К., сумата от 500.00 лева /петстотин лева/, представляваща сторените пред районния съд разноски за адвокатско възнаграждение.