Определение № 702 от 09.11.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 702 гр. София, 09.11.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно търговско дело № 20231001000857 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 729, ал. 3 от ТЗ, във вр. с чл. 274 от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 23815/25.10.2023 г. по описа на САС, депозирана от синдика на „Кремиковци“ АД (н) – Ц. С. Б. против определение № 261757/29.09.2023 г. по т.. № 95/2007 г. на СГС, VI-10 състав. Прави се искане същото да бъде отменено като неправилно и да бъде постановено определение, с което да бъде одобрена изготвената от синдика дванадесета частична сметка за разпределение на налични суми на „Кремиковци“ АД (н) с номер на вписване в ТРРЮЛНЦ 20230721093232. Жалбоподателят поддържа, че мотивите, с които съдът по несъстоятелността е отказал да одобри частичната сметка за разпределение са неправилни и несъобразени с конкретния случай. Съдебната практика, на която се позовавал съдът била изолирана, като преобладаващата съдебна практика на окръжните съдилища бил в обратен смисъл. Синдикът сочи, че повече от 15 години съвестно изпълнява работата си, като е изготвил общо 16 списъка на приети вземания и 10 такива на служебно приети вземания, като само в няколко съдът бил внесъл малки изменения. Кредиторите с приети вземания са 6 255 физически лица. В производството по несъстоятелност били проведени 244 продажби. Над 99% от имуществото било осребрено, като синдикът продължавал дейността си основно с участие в съдебни производства, шиканирани от ответниците. Събранието на кредиторите определило окончателно възнаграждение на синдика, като според него няма пречка то да му бъде изплатено на текущия етап от развитие на производството по несъстоятелност.

Следвало да се има предвид и обстоятелството, че в дванадесетата частична сметка било предвидено изплащане само на 28% от общия размер на определеното окончателно възнаграждение. Сметката за разпределение била изцяло съобразена с 1 решението на Събранието на кредиторите, което било потвърдено от друг състав на съда по реда на чл. 679 ТЗ и в производството по одобряване сметката за разпределение съдът по несъстоятелност нямал компетентност да разглежда въпроси, които са от компетентността на Събранието на кредиторите. Синдикът е посочил още, че окончателното възнаграждение няма само стимулиращ характер, но и възнаградителен такъв и след като вече 13 години синдикът успешно прилагал способи за осребряване имуществото на несъстоятелния длъжник, то несъмнено е възникнало основание за начисляване на окончателно възнаграждение. Няямало неудовлетворени кредитори в редовете по чл. 722, ал. 1, т. 1 и т. 2 ТЗ, поради което и окончателното възнаграждение, което попадало в реда по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ следвало да бъде включено в сметката за разпределение при отчитане наличните суми и необходимостта от заделяне на средства за довършване на производството, което било направено. В случая следвало да се вземе предвид, че окончателното възнаграждение е определено на 2% от осребрените активи, като били осребрени 99% от същите, като останалите били предмет на съдебни производства, приключването на които било извън контрола на синдика. Накрая синдикът поддържа, че мотивите на обжалваното определение, според които окончателното възнаграждение се дължи при приключване на производството по несъстоятелност били неправилни, несъобразени със закона и със спецификата на производството по несъстоятелност. Съобразно чл. 735, ал. 1 ТЗ производството по несъстоятелност приключвало, когато са изплатени всички задължения или когато масата на несъстоятелността е изчерпана. За приключване на производството по несъстоятелност било необходимо масата да е изцяло осребрена и постъпилите суми да бъдат разпределени, което от своя страна би препятствало синдика за получи окончателно възнаграждение, тъй като вече нямало да има суми в особената сметка нито активи, които да бъдат осребрени. Излагат се доводи за необходимост от прилагане по аналогия разпоредбата на чл. 460 ГПК относно резултатното възнаграждение по чл. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Отговори е постъпил от длъжника „Кремиковци“ АД (н), като в него се поддържа основателност на частната жалба. Изложени са доводи, в смисъл, че синдикът съвестно и срочно е изпълнявал задължението си повече от 15 години, осребрил е над 99% от имуществото на дружеството и няма вина за продължаващите съдебни производства.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакванията и възраженията на жалбоподателя и обсъди събраните доказателства, приема следното:

На 31.01.2023 г. синдикът на „Кремиковци“ АД (н) Ц. Б. е депозирал до съда по несъстоятелността доклад, в който е описал развитието на производството по несъстоятелност на „Кремиковци“ АД (н) до момента и извършената в него работа от този синдик. Посочено е, че общо осребреното до момента имущество е на стойност 2

341 937 571.78 лева, като от тях са разпределени в единадесет частични сметки 291 049 978.27 лева. Описани са кредиторите по редове, както и в каква степен е удовлетворен всеки от тях. Посочено е, че са осребрени около 96% от имуществото, като е посочено останалото за осребряване имущество, както и такова, което е предмет на съдебни спорове. Направена е прогноза относно приключването на производството по несъстоятелност през 2025 г.

На 07.02.2023 г. е проведено събрание на кредиторите на „Кремиковци“ АД (н), на което едно от взетите решения е за определяне окончателно възнаграждение на синдика, което е в размер на 2% от стойността на осребрените активи. Това решение е оспорено пред СГС като незаконосъобразно, като по образуваното по ч.т.д. № 302/2023 г. е постановено определение от 15.05.2023 г., с което е оставено без уважение искането на кредитора НАП за отмяна на Събранието на кредиторите от 07.02.2023 г.

На 18.07.2023 г. синдикът е представил по делото за несъстоятелност на „Кремиковци“ АД (н) Дванадесета частична сметка за разпределение, като синдикът е посочил, че разпределената сума е получена в резултат на продажба по реда на чл.

717в ТЗ на „Почивна база гр. Китен“. Посочено е още, че към този момент общият размер на средствата, получени в резултат на осребряване възлиза на 342 272 870.78 лева.

От представената Дванадесета частична сметка за разпределение е видно, че с нея са разпределени 2 250 000 лева в реда по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ в полза на Ц. С. Б., представляващи частично плащане на гласуваното от Събранието на кредиторите окончателно възнаграждение на синдика. Към Сметката е приложен отчет за всички осребрени имущества и извършените разпределения на суми до момента.

С определение от 29.09.2023 г. съдът по несъстоятелността е отказал да одобри представената Дванадесета частична сметка за разпределение с мотиви, че вземането на синдика за окончателно възнаграждение не е изискуемо, защото то се дължи към момента на приключване дейността на синдика и подлежат на разпределение с окончателна сметка за разпределение. Това определение е обявено в ТРРЮЛНЦ на 02.10.2023 г. На 09.10.2023 г. синдикът е депозирал частна жалба срещу него.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена в седмодневния срок от обявяване на определението в ТРРЮЛНЦ, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Макар синдикът да не е изрично включен в кръга на лицата, посочени в разпоредбата на чл. 729, ал. 3 от ТЗ, изречение първо ТЗ, приема се в съдебната практика, че той може да обжалва определението на съда, с което не е одобрена сметка за разпределение, в която е включено разпределение на суми за 3 възнаграждение на синдика (Така Определение № 52/27.01.2016 г. по ч.т.д. № 3558/2015 г. на ВКС, I т.о.).

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА предвид следното:

В производството по чл. 729, ал. 1 от ТЗ съдът по несъстоятелността проверява законосъобразността на изготвената от синдика сметка за разпределение, като я одобрява след съответни изменения, ако установи евентуална незаконосъобразност. В това производство съдът следва да извърши преценка доколко включените в нея вземания на кредиторите, индивидуализирани по вид, основание и размер, съответстват на тези в одобрените от съда списъци на приетите вземания, какъв е размерът на получените при осребряването на имуществото от масата на несъстоятелността суми, и как тези суми следва да бъдат разпределени между отделните класове кредитори с приети вземания в поредността по чл. 722, ал. 1 ТЗ, като се отчетат извършените плащания преди тази сметка, когато сметката за разпределение е частична. В сметката за разпределение могат да бъдат включени само вземания, които са включени в някой от списъците на приетите вземания, с изключение на хипотезите на чл. 721, ал. 3 ТЗ, при съобразяване реда, размера, привилегията и обезпечението на съответното вземане. Изключение представлява също и включването на неизплатено на падежа ежемесечно възнаграждение на синдика или окончателното такова.

По отношение възнаграждението на синдика законът предвижда, че синдикът получава за своята работа възнаграждение – текущо и окончателно, което се определя от събранието на кредиторите - чл.661, ал.1 ТЗ, като решение за начина на определяне на окончателното възнаграждение може да бъде взето и преди приключване на дейността на синдика. По отношение на текущото възнаграждение в чл. 661, ал. 3 ТЗ е предвидено, че същото се заплаща ежемесечно.

Законът не е предвидил изрично кога се изплаща окончателното възнаграждение на синдика. При тълкуване второто изречение на чл. 661, ал.1 ТЗ обаче следва да бъде прието, че законодателят предвижда само възможност за предварително определяне на окончателното възнаграждение от Събранието на кредиторите, т.е., не на заключителното събрание, а в един по-ранен момент, но не и възможност за заплащане на окончателното възнаграждение преди приключване дейността на синдика. В хипотезата, когато дейността на конкретния синдик приключва едновременно с приключване производството по несъстоятелност, а не поради замяната му с друг синдик, окончателното възнаграждение следва да бъде включено в окончателната сметка за разпределение и изплатено след нейното одобрение от съда по несъстоятелността. Синдикът включва събраните от осребряването суми в частични сметки за разпределение, като размерът на 4 разпределените суми е по целесъобразност, при съобразява необходимостта от суми за покриване на разноски в производството по несъстоятелност, включително тези, необходими за покриване на ежемесечното му възнаграждение. Същото се отнася и до окончателното възнаграждение, като синдикът може да остави неразпределени в частичните сметки за разпределение суми, необходими за покриването му, до изготвянето на окончателна сметка за разпределение. Ето защо е неоснователно оплакването на синдика Б., че ако окончателното възнаграждение се изпаща при приключване на дейността му, то тогава няма да има откъде същото да бъде изплатено.

Верни са съжденията на синдика, че окончателното възнаграждение има както стимулиращ, така и възнаградителен характер за проявена особена активност и срочност при изпълнение на задълженията. Това обаче не отменя гореказаното, за невъзможността окончателното възнаграждение да бъде изплатено преди приключване дейността на конкретния синдик. Самото наименование на възнаграждението като окончателно, води до извод, че същото се изплаща последно, накрая. За текущата работа на синдика, както бе посочено, законодателят е предвидил заплащане на ежемесечно възнаграждение, каквото несъмнено е получавал и получава синдикът Б..

Същото се определя от Събранието на кредиторите включително при съобразяване обема и тежестта на конкретното производство по нессътоятелност. Окончателното възнаграждение не е възнаградително за тази текуща работа, а за особено високо качество на изпълнението й, което се преценява в края на изпълнението на задълженията на синдика, при съблюдаване критериите на чл. 661, ал. 4 ТЗ.