Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4546 от 07.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 11864/2024
Вид
Определение № 4546
Подписан
07.03.2025
В сила
07.03.2025
Състав
Рени Коджабашева, Мария Георгиева Шейтанова, Рафаела Стоилова Матева

Цитирани разпоредби

  • чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274- 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.519 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.520 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.569, т.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.577, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.265 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.34, ал.7 · Закон за общинската собственост
  • чл.18 · Закон за собствеността
  • чл.32а · Правилник за вписванията
  • чл.32а, ал.1 · Правилник за вписванията
  • чл.32а, ал.2 · Правилник за вписванията
  • чл.4 · Правилник за вписванията
  • чл.6, ал.3 · Правилник за вписванията

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4546 гр. София, 07.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20241100511864 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.274- 279 ГПК вр. чл.577, ал.1 ГПК вр. чл.32а от Правилника за вписванията.

Образувано е по повод подадена от Столична община- чрез юриск. Зв. З. частна жалба срещу Определение № 1017/ 28.08.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ за вписване на Договор от 28.06.2024 г. за продажба на недвижим мот- частна общинска собственост, депозиран с молба на жалбоподателя вх.№ 67326/ 28.08.2024 г. Частният жалбоподател моли да бъде постановена отмяна на обжалвания отказ на съдията по вписванията и да бъде постановено вписване на приложения договор за продажба.

Софийски градски съд, като обсъди доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е процесуално допустимаподадена е в срока по чл.577, ал.1 вр. чл.275, ал.1 ГПК /заявителят е уведомен за обжалваното определение на 18.09.2024 г., а жалбата е подадена по пощата на 24.09.2024 г., видно от пощенското клеймо върху приложения по делото в оригинал пощенски плик/, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване отказ на съдия по вписванията.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Вписването е едностранно охранително производство, чиято цел е оповестяването на актове, с които се извършват сделки с недвижими имоти, на други актове, които имат значение за вещни права, както и наличието на спорове относно права върху вещи. Законодателят регламентира вписването като вид нотариално удостоверяване- съгласно чл.569, т.5 ГПК, според който нотариални са производствата, по реда на които се извършват вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон.

В случая Служба по вписванията при СРС е сезирана с молба вх. peг.№ 67326/ 28.08.2024 г., подадена от Кмет на Район „Люлин“- СО, с искане да бъде вписан договор от 28.06.2024 г. за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост.

Към молбата са приложени четири еднообразни екземпляра от договора; удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК, издадено на 29.03.2024 г. от 1

Дирекция "Общински приходи“ при СО- отдел ОП- Люлин, схема на продаваемия обект- самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК- София на 19.02.2021 г., и документ за платена държавна такса по сметка на АВп- МП- „Имотен регистър“.

За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията е приел, че „при служебно извършената от него проверка, дължима по силата на закона, в базата данни на НАП по партидата на продавача- Столична община- район „Люлин“, независимо от многократното достъпване на сайта, изпратени имейли и телефонни разговори с НАП, справка от страна на НАП не е подадена, за да се установи, че продавачът няма непогасени подлежащи на принудително събиране публични вземания по сметка за принудително събиране на публични вземания- условие за издаване на позитивен охранителен акт“, а също и че „при невъзможност да се установят предпоставките по ДОПК вписването на представения от заявителя договор за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, е недопустимо поради липса на доказателство и невъзможността да се направи дължимата справка, че прехвърлителят няма непогасени публични задължения“.

Това определение, по преценка на Софийски градски съд, е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

На основание чл.18 от Закона за собствеността договорите, с които се извършват придобиването и разпореждането с имоти- частна държавна или общинска собственост, се сключват в писмена форма и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота; нотариална форма не е необходима.

В случая представеният за вписване договор е сключен в предвидената от закона форма и подлежи на вписване в качеството му на акт, с който се прехвърля право на собственост- съгласно чл.112 ЗС и чл.4 ПВп, и съобразно приложимата разпоредба на специалния закон- чл.34, ал.7 ЗОС, според която договорите за придобиване на собственост и ограничени вещни права върху имоти, както и за разпореждане с имотиобщинска собственост, се сключват в писмена форма от кмета на общината и се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождението на имота.

Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 7/ 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/ 2012 г. на ВКС- ОСГКТ- т.6, тълкувателно разрешение, проверката, която съдията по вписвания извършва съгласно чл.32а, ал.1 ПВ е относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, подлежи ли на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Съдията по вписванията може да откаже вписване в случаите, когато актът не подлежи на вписване; поради липса на местна компетентност; по съображения, извлечени от формата на акта /на вписване подлежат подписани и извършени по нотариален ред или с нотариално заверен подпис или в писмена форма, когато специален закон урежда вписването/; ако няма необходимото съдържание, като проверката обхваща идентификацията на страните и на имота; ако липсва скица- копие от кадастралната карта съгласно чл.6, ал.3 ПВ; ако не са представени доказателства за изпълнението на изискванията на чл.264 ДОПК; ако не е внесена дължимата за вписването такса.

Съгласно разпоредбата на чл.264, ал.1 ДОПК /в приложимата към 28.08.2024 г. редакция- с изм. ДВ- бр.36/ 2024 г., в сила от 3.05.2024 г./, прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества, вписването на ипотека или особен залог се допуска след проверка, извършена от нотариуса, съдията по вписванията, длъжностното лице по регистрация по ЗТРРЮЛНЦ или длъжностното лице по вписванията по ЗОЗ, по електронен път в 2

Националната агенция за приходите, в резултат на която се установи, че прехвърлителят или учредителят на вещни права, съответно ипотекарният длъжник или залогодателят, няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение публични задължения; наличието или липсата на непогасени данъчни задължения за имота се удостоверява в данъчната оценка.

След посоченото изменение на чл.264 ДОПК обстоятелството дали прехвърлителят или учредителят на вещни права, ипотекарният длъжник или залогодателят имат непогасени подлежащи на принудително изпълнение публични задължения се удостоверява от длъжностното лице след проверка, извършена по електронен път в Национална агенция по приходите, а липсата на дължими за конкретния недвижим имот данъчни задължения, независимо от задълженото за тях лице, се удостоверява с данъчна оценка- арг. чл.264, ал.1, изр.2 ДОПК.

В случая такова удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 ДОПК е представено от молителя с искането за вписване на договора за продажба на недвижим имот и според посоченото в него собственикът на имота СО- Район „Люлин“ /продавач по договора/ няма непогасени данъчни задължения.

Освен това съдията по вписванията е извършил служебна проверка в Националната агенция за приходите по реда на чл.264, ал.1 ДОПК /вкл. служебна проверка по електронен път/, която не е довела до установяването на друга фактическа обстановка.

Независимо от така извършените действия, изискването на чл.264, ал.1 ДОПК за установяване липсата на непогасени данъчни задължения, както и задължения за мита, осигурителни вноски и др. относно собственика- прехвърлител е неприложимо в настоящия случай, тъй като важи за обикновените продажби, извършвани с нотариален акт, но не и за тези, които се извършват чрез пълномощник /законово определен/ в облекчена писмена форма, какъвто е настоящият случай. Спрямо тези продажби чл.264, ал.1 ДОПК не може да се прилага по аналогия, тъй като е предвиден само за сделките, които се осъществяват по нотариален ред- арг. чл.265 ДОПК /в този смисъл Определение № 190 от 10.04.2009 г. по гр.д.№ 1984/ 2008 г. на ВКС, ГК, II ГО;

Определение № 222 от 08.05.2009 г. по ч.гр.д.№ 1879/ 2008 г. на ВКС, ГК, III ГО/. В случая Столична община- Район „Люлин“ е прехвърлител- продавач на недвижим имот /апартамент/- частна общинска собственост, но чл.264, ал.1 ДОПК не се прилага спрямо общините и държавата. Това е така, тъй като ЗОС, който урежда основанието за вписване, не предвижда такова изискване, и тъй като в производствата по ДОПК държавата и общините не са данъчно задължени, доколкото целта на тези производства е установяване и събиране на публични държавни и общински вземания.

Същевременно, тъй като срещу общините и държавата не може да се провежда принудително изпълнение, освен за частни вземания /чл.519 и чл.520 ГПК/, липсва основание за поставянето на изискване за установяване липсата на "непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски" по отношение на тях.

Според даденото в цитираното тълкувателно решение тълкувателно разрешение съдията по вписванията няма правомощия да следи за предпоставките за прехвърлянето по представения му за вписване акт. Доколкото за сключването на договор за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, липсва изискване в закона прехвърлителят да установява чрез писмена декларация или чрез служебна проверка липсата на фискални задължения от категорията на горепосочените, визираната в обжалваното определение пречка за вписване на договора не е налице.

Предвид горното, тъй като липсват пречки за извършване на исканото вписване, 3 отказът на съдията по вписвания е неправилен- несъобразен с изискванията на закона в посочения по- горе смисъл и следва да бъде отменен, а делото следва да бъде върнато на съдията по вписванията при Софийски районен съд за извършване на поисканото вписване.

Водим от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 1017/ 28.08.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което е постановен отказ за вписване на Договор от 28.06.2024 г. за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост, депозиран с молба на Столична община- чрез Кмет на Район „Люлин“, с вх.№ 67326/ 28.08.2024 г.

ВРЪЩА преписката на съдия по вписванията при Софийски районен съд с указания да впише Договор за продажба на недвижим имот- частна общинска собственост от 28.06.2024 г., входиран в Служба по вписванията- София с вх. № 67326/ 28.08.2024 г.

Определението не подлежи на касационно обжалване- арг. чл.32а, ал.2 ПВп и ТР № 1 от 17.07.2001 г. на ВКС- ОСГК- т.6.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4