Решение № 229 от 16.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Бургас, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Михова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Радостина П. Иванова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20232100500060 по описа за 2023 година

Производството пред БОС е по реда на чл.437, ал.1 ГПК, вр.чл.435, ал.1, т.3, предл.второ ГПК, и е образувано по жалба с вх.№ 17185/16.11.2022 г. по описа на БОС, подадена от “БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД ЕИК 1214477742, представлявано от управителя на дружеството Момчил Добрев Добрев, срещу Постановление от 05.10.2022 г. на ДСИ Кръстев по изп.д.№ 318/2022 г. по описа на СИС при РС-Бургас, с което е прекратено производството по изпълнителното дело по отношение на “БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД ЕИК 1214477742.

Твърди се, че обжалваното постановление е неправилно. Относимите към обжалваното действие на ДСИ оплаквания в жалбата се свеждат до това, че С Атекс към представения по изп.дело цесионен договор от 19.05.2021 г., сключен на същата дата 19.05.2021 г., страните по цесионния договор изрично са посочили, че „номерът на делото 98/2021 по описа на Бургаски Окръжен Съд в точка 2 да се счита за номер 98/2011 по описа на Бургаски окръжен съд“, т.е.посочили са, че в цесионния договор са допуснали грешка при изписването на номера на делото, вземането за разноски по което е прехвърлено с цесионния договор. В жалбата е посочено, че анексът е изпратен на ДСИ по изпълнителното дело, но въпреки това ДСИ е прекратил изп.дело по отношение на цесионера “БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД.

Претендира се съдът да отмени обжалваното постановление и да присъди на жалбоподателя разноски за настоящото производство.

Към жалбата е приложен Анекс към цесионен договор от 19.05.2021 г., 1 неразделна част от него, подписан на 19.05.2021 г.

В срока по чл.436, ал.1 ГПК против жалбата е подадено писмено възражение (л.542-544 от изп.дело) от длъжника по делото – Г. А. А., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Изложени са (в т.3 от възражението) твърдения, че цесионният договор е невалиден; анексът към него също е невалиден и е измислен постфактум; представената по изп.дело „телепоща от 01.07.2021 г. не е уведомление за изп.лист от 25.09.2020 г.“; „пункт 9 от цесионния договор е нарушен“. Твърди се, че няма основание изобщо да се образува изпълнително производство.

Във възражението са изложени и твърдения, че Момчил Добрев (цедент по договора за цесия и управител на цесионера “БУЛУКРАЙН-ММ“ ООД) не е заплатил описания в договора с Law Company Dobrev & Halachev адвокатски хонорар, както поради това, че М.Добрев е „с инвалидна пенсия от ТЕЛК“, така и поради това, че не е ясно на кого е платен адв.хонорар по представеното Пълномощно/Договор за правна помощ и защита. С оглед изявлението на длъжника във възражението, че не е съгласен да заплаща хонорари в „огромни размери“, съдът приема, че е заявено и възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адв.възнаграждение.

ДСИ при БРС К.Кръстев, е представил мотиви по чл.436, ал.3 ГПК, в които изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Изложени са съображения, че с протокол от 05.10.2022 г. ДСИ е установил, че в приложения цесионен договор от 19.05.2021 г., с който взискателят „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД се е легитимирал като кредитор на длъжника Г. А. А. по представения с молбата за образуване на изп.дело изп.лист, е посочено, че Момчил Добрев Добрев прехвърля на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД вземането си от Г. А. А., за присъдени разноски пред касационна инстанция по гр.д.98/ 2021 по описа на БОС в размер на 2500 лв, докато приложеният изпълнителен лист № 261 от 25.09.2020 г. е издаден по гр.д.98/ 2011 г. по описа на БОС. Посочено е, че с оглед констатираното от ДСИ, че прехвърленото вземане е по друго гр.дело, а именно - по гр.д.98/2021 г., а не по гр.д.98/2011 г., цедираното вземане не се отнася до задължението по изп.лилст № 261 от 25.09.2020 г. е издаден по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС, поради което правилно е постановил прекратяване на изп. производство по отношение на „БУЛУКРАЙН ММ“ ООД, поради липса на първоначална процесуална легитимация на страната като взискател.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Изпълнително дело № 20222120400318 по описа на СИС при БРС е образувано на 31.03.2022 г. по молба на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, ЕИК 121474472, представлявано от Момчил Добрев Добрев, против Г. А. А. от ***, въз основа на изпълнителен лист № 261 от 25.09.2020 г., издаден по гр.д.98/2011 г. на Бургаски окръжен съд, с който длъжникът Г. А.

А. е осъден да заплати на М. М. Д. от **** и на М. Д. Д. от *** сумата от 2500 лв. - разноски пред касационна инстанция, както и 62,50 лв. дължими държавни такси по изп.дело, както и цесионен договор от 19.05.2021 г., съгласно който Момчил Добрев е прехвърлил вземането 2 си за 2 500 лв по посочения ИЛ на „Булукрайн - ММ“ ООД, представляван от Момчил Добрев, Уведомително писмо от 01.07.2021 г., изпратено от Момчил Добрев Добрев до Г. А.

А., разписка № 2/01.07,2021 г. и известие за доставяне.

Изпълнителното дело е образувано за 1/2 (една втора) от вземането но посочения изп.лист срещу Г. А. А. от ***.

С молба вх.№ 4611/19.04.2022 г., взискателят „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД е поискал присъединяване за събиране по образуваното изп.дело и на задълженията по удостоверение изх.№ 00061/12.04.2022 г., на ЧСИ Мариола Гарибова - Добрева с район на действие СГС.

С резолюция от 11.05.2022 г. на основание чл.428, ал.2 от ГПК е вписана възбрана върху имот, находящ се в ***, собственост на длъжника Г. А. А. и е изпратена ПДИ, връчена на длъжника на 25.05.2022 г.

По молба на взискателя „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, е поискано насрочване на опис на възбранения имот.

ДСИ е насрочил опис на възбранения недвижим имот на длъжника, като е разпоредил да се изпрати призовка за принудително изпълнение до длъжника, уведомление до взискателя. На 20.07.2022 г. опис не е извършен поради неявяване на взискатеяя или на негов представител.

Длъжникът е поискал замяна на обекта на изпълнение като е предложил друг свой имот, за който е вписана възбрана по делото и е бил насрочен опис - находящ се в ***, ведно с прилежащото таванско помещение.

С Протокол от 19.09.2022г. на ДСИ насроченият за дата 20.09.2022 г. опис е бил отменен.

С молба вх.№ 11172/26.09.2022 г. другият кредитор по изп.лист № 261 от 25.09.2020 г., издаден по гр.д.98/2011 г. на БОС - М. М. Д., е поискала да бъде конституирана като взискател по изп.дело№ 318/2022 г. по описа на СИС при БРС за нейната част от вземането. С разпореждане от 26.09.2022 г., ДСИ е конституирал М. Д. като взискател за една втора от сумата по изп.лист, за което длъжникът е уведомен с покана за доброволно изпълнение.

На 26.09.2022 г. по изп.дело е постъпила молба (вх.№ 11200/29.09.2022 г.) от Момчил Добрев Добрев за конституирането му като взискател по изп.дело 318/2022 г. по описа на СИД при БРС, за вземанията му против Г. А. А. по изп.лист от 25.09.2020 г., издаден по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС. С разпореждане от 28.09.2022 г. ДСИ е отказал да конституира Мамчил Добрев Добрев като взискател по делото за посоченото в молба вх.

№ 11200/29.09.2022 г. вземане по съображения, че с приложения по изпълнителното дело договор за цесия от взизкателя-цесионер „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, молителят Добрев вече е прехвърлил вземането си на дружеството и се е лишил от правата си на кредитор по изп.лист от 25.09.2020 г., издаден по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС.

3

С молба вх.№ 11612/04.10.2022 г. длъжникът Г. А. А. е поискал прекратяване на изп.дело № 318/ 2022 г. по съображения, че съгласно представения по изп.дело цесионен договор от 19.05.2021 г., пункт 2 „Цедентът прехвърля на цесионера вземането си от Г. А. А. от *** почиващо на присъдени разноски пред касационни инстанция по гр.д.98/2021 по описа на Бургаски Окръжен Съд в размер на 2500 лв“. Представено от длъжника е съдебно удостоверение изх.№ 6147/30.09.2022 г. на БОС, в което е посочено, „че в съда има заведено гражданско дело - първа инстанция № 98/2021 г., но Г. А. А. не е страна по делото, а е ответник по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС със страни М. М. Д. и М. Д. Д. против Г. А. А.“.

С протокол от 05.10.2022 г. ДСИ е установил, че в приложения цесионен договор от 19.05.2021 г„ действително е изписано, че Момчил Добрев Добрев прехвърля на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, ЕИК 121447742 , представлявана от Момчил Добрев Добрев „вземането си от Г. А. А. от ***, почиващо на присъдени разноски пред касационна инстанция по гр.д.98/2021 по описа на Бургаски окръжен съд в размер на 2500 лв“, т.е. няма съвпадение в годините на гражданските дела, посочени в договор за цесия и изп.лист, тъй като приложеният изпълнителен лист № 261 от 25.09.2020 г. е издаден по гр.д.98/ 2011 г. по описа на БОС. ДСИ е констатирал, че прехвърленото вземане е по друго гр.дело, поради което е постановил прекратяване на изп. производство по отношение на „БУЛУКРАЙН ММ“ ООД, ЕИК 121447742, представлявано от Момчил Добрев Добрев, поради липса на първоначална процесуална легитимация на страната като взискател.

С Постановление изх.№ 14758/06.10.2022 г. ДСИ е прекратил производството по отношение на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, ЕИК 121447742, поради липса на първоначална процесуална легитимация на страната като взискател, поради това, че в приложения цесионен договор от 19.05.2021 г„Момчил Добрев Добрев е прехвърлил на „БУЛУКРАЙН ММ“ ООД, „вземането си от Г. А. А. от гр.Бургас, почиващо на присъдени разноски пред касационна инстанция по гр.д.98/2021 по описа на Бургаски окръжен съд в размер на 2500 лв“, съотв.няма съвпадение в годините на гражданските дела, посочени в договора за цесия и в изп.лист № 261 от 25.09.2020 г., издаден по гр.д.98/2011 г. по описа на БОС.

След няколко заявени искания от М. Д. и М. Д. за отвод на ДСИ Д.Ставрева от изп.дело 318/2022 г. на СИС плри БРС, с Протокол от 14.10.2022 г. ДСИ Д.Ставрева се е отвела от делото, т.е.отводът на ДСИ Д.Ставрева е след произнасянето от нея на обжалваното постановление. В този смисъл съдът намира за неоснователно оплакването в допълнение към жалбата, че постановлението е постановено от „незаконен състав, тъй като ДСИ Диана Ставрева си е дала отвод по изпълнителното дело“.

На дата 04.11.2022 г. производството по изп.дело № 318/2022 г. е преразпределено на ДСИ К.Кръстев поради отвод на ДСИ Д.Ставрева.

Видно от съобщение изх.№ 14778/06.10.2022 г. (л.461 от изп.дело), Постановление изх.№ 14758/06.10.2022 г., с което ДСИ е прекратил производството по отношение на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, е връчено на дружеството на 14.11.2022 г.

На 17.11.2022 г. в съдебно - изпълнителна служба при БРС е входирана частна 4 жалба от фирма „БУЛУКРАЙН – ММ“ ООД срещу протокол за прекратяване на изпълнителното производство от 05.10.2022 г, на ДСИ, обективиран в постановление от 06.10.2022 г. на ДСИ по изпълнително дело №20222120400318.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

На първо място съдът приема, че жалбата е допустима. Подадена е от легитимирано лице – взискател по изп.дело, а от извършената служебна справка в ТР по партидата на „БУЛУКРАЙН – ММ“ ООД се констатира, че Момчил Добрев Добрев, подписал жалбата, е управител на дружеството. Жалбата е подадена в законовия срок, против акт на съдебния изпълнител, за който, съгласно чл.435, ал.1, т.3, предл.второ ГПК е предвидена възможност за обжалване от взискателя.

Следва да се посочи, че предвид наличието в изпълнителното дело на Протокол от 05.10.2022 г. и на Постановление от 06.10.2022 г. с идентично съдържание - ДСИ е установил, че няма съвпадение в годините на гражданските дела, посочени в договор за цесия и в изп.лист, поради което е постановил прекратяване на изп. производство по отношение на „БУЛУКРАЙН - ММ“ ООД, ЕИК 121447742, поради липса на първоначална процесуална легитимация на страната като взискател, и с оглед разпоредбата на чл.434, ал.1, вр.чл.433 ГПК, следва да се приеме, че предмет на жалбата е Постановление изх.№ 14758/06.10.2022 г. ДСИ е прекратил производството по отношение на „БУЛУКРАЙН ММ“ ООД, ЕИК 121447742, поради липса на първоначална процесуална легитимация на страната като взискател.