Решение № 54 от 27.02.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Велико Търново, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (А)

ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

М. ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА като разгледа докладваното от М. ПЕЕВА Въззивно гражданско дело № 20244000500434 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 233 от 22.05.2024 г. по гр.д. № 83/2024 г. на Окръжен съд Плевен е отхвърлен предявеният от М. Б. И. против П. П. М. иск по чл.

127, ал. 2 ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати сумата от 5489,43 лв., представляваща разликата между исковата сума от 29044,83 лв. и дължимата сума от 23555,40 лв., представляваща припадащата му се ½ част, като солидарен длъжник по договор за банков кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен, а за осъждане на ответника да й заплати сумата от 23555,40 лв., представляваща припадащата му се ½ част, като солидарен длъжник по договор за банков кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 30.01.2023 г. до окончателното изплащане на задължението искът е отхвърлен, като погасен по давност. Присъдени са разноски.

1

Против това решение е постъпила въззивна жалба от М. Б. И., в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск срещу П. М. за сумата от 23555,40 лв., представляваща припадащата му се ½ част като солидарен длъжник по договор за банков кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва, като погасен по давност и съответно в частта за разноските.

Неправилно решаващият състав е приел, че с връщането на сумата от 10978,86 лв. по банковата сметка на жалбоподателката, в качеството й на длъжник по изпълнителното дело, е възникнало правото й да предяви иск против солидарния длъжник, предвид чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Това е така, тъй като давността започва да тече от узнаването на обстоятелството, че ищцата е погасила изцяло солидарното задължение. А това обстоятелство е узнато от нея по изготвеното заключение по гр.д. № 63/2017 г. по описа на Районен съд Левски във връзка с предявения иск за съдебна делба.

Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или се постанови решение по същество, с което бъде уважен предявеният иск за сумата 23555,40 лв., ведно със законната лихва от исковата молба. Претендира разноски за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор, с който се заема становище, че постановеното първоинстанционно решение е правилно и обосновано, поради което жалбата следва да се остави без уважение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо в 2 обжалваната част, поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество, съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.

Пред Окръжен съд Плевен е предявен иск от М. Б. И. против П. П. М. за заплащане на сумата от 29044,83 лв., представляваща припадащата му се ½ част, като солидарен длъжник по договор за банков кредит от 19.04.2007 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Изложени са обстоятелства, че ищцата и ответникът са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила на 14.05.2013 г. решение по гр.д. № 10/2013 г. на Районен съд Левски. По време на брака им, на 19.04.2007 г. двамата сключили договор за банков кредит с „Банка Пиреос България“ АД за сумата 24000 евро или равностойността на 46800 лв., по който договор били солидарни длъжници. За обезпечаване дълга по кредита ищцата учредила в полза на банката ипотека върху свой собствен недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. Александровска, 79, подробно описан. От момента на усвояване на сумата по кредита само тя е заплащала вноските по него. Поради забава в плащанията банката е пристъпила към принудително изпълнение. Снабдила се със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 487/2012 г. на Районен съд Левски за сумите: 16958,874 евро – главница, 372,84 евро – възнаградителна лихва, 14,70 евро – наказателна лихва, както и сумата 1467,80 лв. – разноски по делото. За сумите е издаден изпълнителен лист. Образувано е изп.д. № 2008/2014 г. на ЧСИ И. Х.. По изпълнителното дело от ищцата са събрани сумите 311,66 лв. – на 28.10.2014 г. от наложен запор върху вземания, и 61787 лв. – на 18.12.2015 г. от публична продан на имот, а от ответника – сумата в общ размер на 4009 лв. от наложен запор върху трудовото му възнаграждение.

Цялата събрана сума е в размер на 66107,66 лв. Предвид факта, че двамата са съдлъжници по договора, ответникът следва да й възстанови ½ от платената по кредита сума в размер на 29044,83 лв.

С отговора на исковата молба е направено възражение, че средствата по кредита са използвани за ремонт на лични на ищцата недвижими имоти, както и закупуване на луксозно оборудване за упражняваната от нея дейност като фризьор. Ответникът е заплащал други теглени по време на брака кредити за задоволяване нужди на семейството, за които не е предявявал претенции. Направено е възражение за погасяване на вземането по давност.

3

За да отхвърли предявения иск за сумата от 5489,43 лв., като неоснователен, решаващият състав е проследил плащанията по кредита, констатирал е, че ищцата с публичната продан на личния й имот е погасила целия дълг, таксите и разноските по изпълнението, а ответникът е погасил 4009 лв., като след приспадане на платената сума е прието, че той дължи на ищцата сумата в размер на 23555,40 лв. С връщането на 10978,86 лв., поради погасяване на дълга изцяло, на 05.05.2016 г. по банковата сметка на длъжника – ищцата по настоящото дело, за нея е възникнало правото да предяви иск против солидарния й съдлъжник по чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Петгодишният давностен срок за предявяване на този иск е изтекъл на 05.05.2021 г., а исковата молба е предявена на 30.01.2023 г., т.е. значителен период от време след изтичане на давностния срок. С оглед на това искът за сумата от 23555,40 лв. е отхвърлен, като погасен по давност.

Настоящият състав намира за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 08.08.2004 г., е прекратен с влязло в сила на 14.05.2013 г. решение по гр.д. № 10/2013 г. на Районен съд Левски.

По време на брака е сключен договор за предоставяне на многоцелеви кредит с ипотека от 19.04.2007 г. с „Банка Пиреос България“ АД, по силата на който банката предоставя на солидарните длъжници М. И. и П. М. в заем сумата от 24000 евро, усвоена на 24.04.2007 г. За обезпечаване на дълга е учредена договорна ипотека на собствен на ищцата недвижим имот, находящ се в гр. Русе, ул. Александровска, 79, които обстоятелства се установяват от приложения договор за кредит, преводно нареждане и заключението на вещото лице по приетата съдебно икономическа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че до 25.06.2012 г. по кредита са извършени плащания, като общо платената сума до тази дата е 14964,35 евро.

С оглед неизпълнението по договора за кредит, банката се е снабдила със Заповед № 248/05.09.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 487/2012 г. на Районен съд Левски, с която солидарно са осъдени М. Б. И. – М.а и П. П. М. да заплатят на „Банка Пиреос България“ АД сумите 16958,84 евро – главница по договора за кредит, 372,84 евро – възнаградителна лихва, 14,70 евро – наказателна лихва, 4 законна лихва върху главницата, считано от 04.09.2012 г. до окончателното изплащане, както и сумата 1467,80 лв. – разноски по делото.

За принудително събиране на тези суми е образувано изп. д. № 2008/2014 г. на ЧСИ И. Х.. Според заключението на вещото лице по изготвената съдебно икономическа експертиза по изпълнителното дело са постъпили от М. И. следните суми: на 28.10.2014 г. – 311,86 лв. от наложен запор върху вземане, на 18.12.2015 г. – 61787 лв. – от публична продан на ипотекиран имот. По изпълнителното дело са разпределени 50808,14 лв., от които: 45811,36 лв. – за погасяване на задължения към взискателя, 336,68 лв. – за погасяване на местни данъци, 950,38 лв. – за погасяване на публични задължения, 3709,72 лв. – такси и разноски по изпълнителното дело. На 05.05.2016 г. е възстановена на длъжника сумата 10978,86 лв. От П. М. са постъпили общо 4009 лв. от наложен запор върху вземане.

От материалите по приложеното изп.д. № 2008/2014 г. на ЧСИ И. Х. се установява, че принудителното изпълнение е насочено към ипотекирания недвижим имот, собственост на ищцата по делото. Същата е уведомявана за насрочените публични продани, включително за насрочената за периода 17.11.2015 г. – 17.12.2015 г. продан, както и на 22.12.2015 г. е получила уведомление, че имотът й е продаден за сумата 61787 лв. и е изготвено постановление за възлагане. На 13.01.2016 г. съдебният изпълнител е изплатил изцяло дълга към „Прокредит Банк България“ АД, като е превел на банката сумата 45811,36 лв., което се установява от приложеното платежно нареждане.

На 02.02.2016 г. до М. И. е изпратено писмо, че след погасяване на задълженията й по изпълнителното дело е останала сумата от 10978,86 лв., като за връщането й трябва да посочи банкова сметка, по която тази сума да бъде преведена. Писмото не е получено от нея. На 28.04.2016 г. М. И. е посочила банкова сметка за възстановяване на остатъка от публичната продан на конкретно посочения недвижим имот, като на 05.05.2016 г. съдебният изпълнител е превел по тази сметка сумата. На 18.12.2017 г. процесуалният представител на ищцата е поискал преписи от документи по изпълнителното дело, включително и уведомяването на банката със съобщение от 13.05.2016 г., че поради пълно погасяване изпълнителното дело е свършено, получени на същата дата – 18.12.2017 г.

По делото е представено заключение, изготвено по гр.д. № 63/2017 г., 5 в което са посочени плащанията по изп.д. № 2008/2014 г. на ЧСИ И. Х., препис от което е получено от процесуалния представител на ищцата на 18.04.2019 г.

По делото са приложени и други договори за кредит, сключвани от страните, изследвани от вещото лице, които са неотносими към казуса и по тази причина не следва да бъдат обсъждани. Неотносими се явяват и показанията на разпитаната свидетелка Бойка И..

При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Не се спори по делото, че страните са сключили по време на брака си договор за банков кредит от 19.04.2007 г. за сумата от 24000 евро, която сума е била изцяло усвоена, видно от заключението на вещото лице. До 25.06.2012 г. по кредита са извършени плащания в общ размер на 14964,35 евро. Поради неизпълнение на задълженията за изплащане на дължимите вноски банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 487/2012 г. на Районен съд Левски и е образувала изп.д. № 2008/2014 г. на ЧСИ И. Х.. Не се спори и обстоятелството, че по това изпълнително дело от страна на ищцата е постъпила сумата 62098,86 лв., а от страна на ответника 4009 лв., както и не се спори, че от постъпилата сума за погасяване на задълженията към взискателя са изплатени 45811,36 лв. на 13.01.2016 г., а остатъка от получената от проданта сума от 10978,86 лв. е възстановена на И. на 05.05.2016 г. Бившите съпрузи са солидарни длъжници към банката, видно от условията на сключения договор, което обстоятелство не се променя след прекратяването на брака. В случай, че единият от длъжниците е изплатил остатъка от кредита след развода, за него възниква правото на регресен иск към другия длъжник, съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. В случая липсват твърдения за наличие на основание за други отношения между двамата длъжници, поради което претенцията на ищцата за половината от погасеното в рамките на образуваното изпълнително дело, а именно 23555,40 лв., се явява основателна.